-
21 charte
f. (de charta "papier", gr. khartês) грамота; харта; документ за собственост, продажба или привилегия през Средновековието. -
22 chiffon
m. (de chiffe) 1. парцал, дрипа, отрепка; 2. парче намачкана хартия. Ќ chiffon de papier документ без стойност. -
23 couteau
m. (lat. cultellus, de culter même o. que coutre) 1. нож; couteau suisse джобно ножче с много приспособления; couteau а légumes нож за белене на зеленчуци; planter un couteau dans le ventre забивам нож в корема; couteau а papier нож за разрязване на хартия; 2. рамо на кантар, на везни и др., върху което се движи кобилицата; 3. шпатулка на художник за нанасяне на боите; 4. зоол. дяволски нокът ( вид мида). Ќ avoir le couteau sur la gorge принуден съм, нямам друг изход; être а couteaux tirés avec qqn. на нож съм с някого; jouer du couteau браня се или нападам с нож; visage en lame de couteau много изпито лице; deuxième (second) couteau фигурант. -
24 crépon
m. (de crêpe1) крепон ( плат). Ќ papier crépon декоративна релефна хартия. -
25 feuille
f. (lat. folia) 1. лист, листо; arbres а feuilles caduques широколистни дървета; feuilles persistantes листа на иглолистните дървета; 2. лист, листенце (на цвят); 3. лист (хартия); feuille de papier а lettre лист за писмо; 4. вестник; feuille hebdomadaire седмичен вестник; feuille de chou малък, незначителен вестник; 5. лист, бланка, декларация; feuille de route (de déplacement) пътен (открит) лист; feuille de paye платежна ведомост; feuille d'émargement ведомост за заплати; feuille des appointements платежна ведомост; 6. пластинка, тънък лист; feuille d'or златна пластинка; feuille de placage фурнир; 7. печат. кҐла; 8. месарски сатър; 9. нар. ухо; être dur de la feuille малко съм глух. Ќ feuille d'épreuve коректура. -
26 gâter
v.tr. (lat. vastare "ravager", devenu wastare, sous l'infl. du germanique) 1. навреждам, повреждам; gâter des fruits развалям, правя да загният (за плодове); 2. развалям, съсипвам, разтурям; gâter la fête de qqn. развалям празника на някого; gâter les vacances de qqn. съсипвам, развалям ваканциите на някого; 3. разглезвам; v.pron. se gâter 1. развалям се (за време); 2. загнивам (за плодове); 3. пропадам, провалям се; tout se gâte всичко се проваля. Ќ gâter du papier пиша много, но лошо; gâter le métier работя много евтино; gâter un enfant разглезвам, глезя дете; n'être pas gâté par la nature разг. не съм получил много от природата; грозен съм. Ќ Ant. améliorer, amender, conserver, préserver, corriger; décorer, embellir. -
27 glacé,
e adj. (de glacer) 1. замръзнал, вкочанясал, вледенен; café glacé, айс-кафе; vent glacé, леден вятър; être glacé, замръзнал съм, много ми е студено; 2. лъскав, гланциран; papier glacé, гланцирана хартия; 3. прен. студен, хладен, бездушен, безчувствен; accueil glacé, студено, хладно посрещане; regard glacé, бездушен, хладен поглед; 4. готв. покрит със слой от стопена захар, захаросан; marrons glacé,s захаросани кестени. Ќ crème glacé,e млечен сладолед. Ќ Ant. fondu, brûlant; bouillant, chaleureux. -
28 granuleux,
se adj. (lat. granulum) 1. геол. зърнест; roche granuleux,se зърнеста скала; 2. грапав; papier granuleux, грапава, зърнеста хартия; 3. мед. зърнест; гранулозен; tumeur granuleux,se гранулозен тумор. Ќ Ant. compact, lisse. -
29 gratteur,
euse m., f. (de gratter) който стърже; драскач; gratteur, de papier драскач, лош писател. -
30 jaunir
v. (de jaune) I. v.tr. багря с жълто, боядисвам в жълто, придавам жълт цвят; II. v.intr. пожълтявам; le papier jaunit хартията пожълтява. -
31 joseph
adj. et m. (prénom de l'inventeur Joseph Montgolfier) 1. в съчет. papier joseph тънка, прозрачна хартия; 2. m. тънка прозрачна хартия ( употребявана за прецеждане на химически разтвори). -
32 kraft
m. (suéd. kraft "force" et papper "papier") много здрава амбалажна хартия. -
33 maculer
v. tr. (lat. maculare) 1. цапам, изцапвам, зацапвам; maculer une feuille de papier изцапвам бял лист; 2. прен. петня, опетнявам. Ќ Ant. essuyer, nettoyer. -
34 manifold
m. (mot angl. pour manifold paper "papier а copies multiples") 1. кочан с бланки за фактури и др., от които се вадят копия с индиго; 2. техн. отводен канал ( към резервоар или канализация). -
35 marque
f. (de marquer; a remplacé merc, de l'a. norm. merki "marque") 1. марка, щемпел; marque sur un papier щемпел върху хартия; marque numérique номер; 2. знак; символ; marque d'honneur знак за отличие; marque de pluriel, de singulier знак за множествено, единствено число; 3. клеймо, печат; marque de la douane печат от границата; 4. следи (от нещо); белег; петно; 5. засвидетелстване; знак; 6. отличителност, достойнство; homme de marque човек с достойнство; 7. жиг, дамга (на осъден); 8. рабош; 9. жетон, фиш (на играч); 10. проява, разкриване, израз; être la marque de qqch. проява съм на нещо; 11. спорт. очертание на терена (което показва къде да стъпва спортиста); 12. марка; marque de fabrication производствена марка; produits de marque маркови продукти; de marque първокачествен, от добро качество; marque déposée запазена марка ( за даден продукт). Ќ а vos marques! спорт. готови! -
36 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
37 mort,
e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време. -
38 musique
f. (lat. musica) 1. музика; musique instrumentale инструментална музика; musique de chambre камерна музика; 2. музикално произведение; музикална пиеса; 3. ост. концерт; 4. мелодия, хармония; 5. звучност; благозвучност. Ќ être réglé comme du papier а musique организиран съм в работата си; c'est toujours la même musique все една и съща песен; connaître la musique зная как да се справя с нещо. -
39 noircir
v. (lat. class. nigrescere "devenir noir") I. v.tr. 1. черня, почерням; 2. прен. очерням, оклеветявам; 3. помрачавам; II. v.tr. чернея, почернявам, ставам черен; se noircir 1. черня се, почерням се; 2. очерням се. Ќ noircir du papier, des pages пиша. -
40 papelard2
m. (de papier) разг. парче хартия; лист с написан текст върху него.
См. также в других словарях:
PAPIER — Depuis son apparition au XIIe siècle dans le monde occidental, le papier est intuitivement associé à l’écriture, à la transmission et à la diffusion de la pensée. Demeuré rare et cher pendant sept siècles, c’est à dire aussi longtemps qu’il est… … Encyclopédie Universelle
papier — PAPIER. sub. m. Certaine composition qui est de vieux linge pilé, broyé, & que l on estend par feuilles, pour servir à escrire, imprimer, &c. Bon papier. meschant papier. papier fin. papier qui a du corps. papier fort. du grand papier. du petit… … Dictionnaire de l'Académie française
Papier [1] — Papier, 1) ein aus unregelmäßig durcheinander liegenden Fäserchen bestehendes.u. dünne Blätter (Bogen) bildendes, zum Drucken, Schreiben, Zeichnen etc. dienendes Kunstproduct. Man verkauft das Papier nach Ballen zu 10 Rieß, das Rieß zu 20 Buch,… … Pierer's Universal-Lexikon
papier — Papier, Charta, Papyrus. Papier où il n y a rien escrit, Pura cartha, Raucae chartae. Je n ay point de papier, Non suppeditant, vel suppetunt mihi chartae. Papier à escrire lettres, Epistolaris. Papier servant aux enveloppes des marchans,… … Thresor de la langue françoyse
Papier [1] — Papier (hierzu Tafel »Papierfabrikation I III«), ein blattförmiges, durch Verfilzung seiner Fäserchen entstandenes Fabrikat, das in den verschiedensten Größen (Formaten) und Dicken hergestellt wird. Bis zu der Dicke, bei der es, ohne zu brechen,… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Papier — Papier. Es ist unmöglich nachzuweisen, wann und wie dieses zum Schreiben, Drucken etc. unentbehrliche Material erfunden ward, da ein 1000jähriger Schlaf aller Wissenschaften die meisten Fäden, welche unsere Zeit mit dem Alterthume verbanden,… … Damen Conversations Lexikon
Papier — may refer to : * paper in French, Dutch, Polish or German, word that can be found in the following expressions : ** Papier mâché, a construction material made of pieces of paper stuck together using a wet paste, ** Papier collé, a painting… … Wikipedia
papier — MÂCHÉ subst. Pastă de hârtie (amestecată cu ghips sau cu caolin şi cu clei de colofoniu) folosită în confecţionarea unor obiecte decorative şi în sculptură. [pr.: papié maşé] – cuv. fr. Trimis de valeriu, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 PAPIER COLLÉ… … Dicționar Român
Papier — Sn std. (15. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. papӯrum (wohl über frz. papier), einer Nebenform von l. papӯrus f. Papyrus, daraus hergestelltes Papier , dieses aus gr. pápӯros m./f., das seinerseits auf ein ägyptisches Wort zurückgeht (aägypt. pa… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Papier — Papier: Die seit dem 14. Jh. (mhd. papier) bezeugte Bezeichnung für den vorwiegend aus Pflanzenfasern hergestellten blattförmigen Werkstoff (zum Beschreiben, Bedrucken und für Verpackungszwecke) ist aus lat. papyrum entlehnt, einer Nebenform von… … Das Herkunftswörterbuch
papier — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. papiererze {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} materiał w postaci cienkiego arkusza lub rolowanej wstęgi, produkowany ze spilśnionej masy włóknistej (najczęściej drzewnej) i… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
