-
1 pâte
f. (bas lat. pasta; gr. pastê "sauce mêlée de farine") 1. тесто; 2. каша, маса; паста; pâte dentifrice зъбна паста; 3. пелте; желе; 4. сладко от сухи плодове; 5. прен., разг. телосложение, физика; характер, нрав; 6. pl. или pâtes alimentaires тестени произведения (макарони, фиде и др.); tomber en pâte печ. смесвам се, разсипвам се, обърквам се (за букви); pâte molle нерешителен, слабохарактерен човек. -
2 pâté
m. (de pâte) 1. ост. тестена баничка, която се пълни с кайма; 2. пастет; pâté de foie gras пастет от черен дроб; 3. петно, капка (от мастило); 4. група; un pâté de maisons група къщи; 5. детска фигурка от пясък. -
3 abaisser
v.tr. (de a1- et baisser) 1. свалям, смъквам; abaisser une vitre смъквам прозорец (on ne dit pas abaisser, mais amener les voiles); 2. спускам; abaisser une perpendiculaire спускам перпендикуляр; 3. разточвам; abaisser la pâte au rouleau разточвам тесто с точилка; 4. намалявам, смъквам; abaisser la température смъквам температурата; 5. прен. унижавам, принизявам; s'abaisser v. pron. 1. спускам се; 2. унижавам се. Ќ abaisser une équation мат. привеждам уравнение от по-горна в по-долна степен. Ќ Ant. élever, hausser; exalter, glorifier; monter. -
4 brisé,
e adj. (de briser) 1. счупен, разбит; 2. мат. начупен; ligne brisé,e начупена линия; 3. прен. сломен, разбит. Ќ pâte brisé,e неразточено тесто. -
5 carton
m. (it. cartone, augment. de carta "papier") 1. картон; мукава; 2. предмет, направен от картон; 3. блок за рисуване; 4. кашон; 5. скица в естествена големина, етюд, проект; 6. картонена мишена; faire un carton стрелям по мишена; разг. стрелям срещу някого; отбелязвам точка (в състезание); 7. разг. покана; 8. жълт или червен картон във футбола; 9. малка географска карта, показваща с подробности част от пейзажа. Ќ battre, manier, taper le carton нар. играя на карти; dormir, rester dans les cartons напълно съм забравен; carton d'écolier ост. ученическа чанта; de, en carton-pâte изкуствено, фалшиво, неистинско. -
6 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
7 empâter
v.tr. (de pâte) 1. мед. облагам; empâter la langue облагам език; 2. угоявам (птица); 3. худ. полагам голям пласт боя; s'empâter угоявам се, надебелявам. -
8 feuilleté,
e adj. (de feuilleter) 1. който е на слоеве, на пластове; pâte feuilleté,e маслено точено тесто; 2. m. сладкиш от точени листа. -
9 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
10 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
11 impastation
f. (du lat. pasta "pâte") апт. омесване в тесто, правене на паста. -
12 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
13 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
14 masse1
f. (lat. massa, du gr. maza "pâte") 1. маса; сбор; куп; цялост; masse1 d'eau водна маса; 2. съвкупност, грамада; masse1 de pierres грамада от камъни; 3. маса, народ; culture de masse1 масова култура; 4. pl. тълпа, множество; 5. смес, маса; 6. воен. паричен фонд, суми; masse1 d'habillement фонд за облекло; 7. геол. блок, пласт, залеж, маса; 8. архитектурна цялост, блок, сграда; 9. вързоп, бала; 10. мнозинство, по-голямата част; 11. муз. група инструменти, гласове, които образуват едно цяло съзвучие; 12. парични добавки (за дрехи на военни и др.); 13. обща стипендия (за ателие в училище по изкуства); 14. физ. маса; masse1 atomique атомна маса; masse1 du proton, du neutron, de l'électron маса, тегло на протона, неутрона, електрона; masse1 moléculaire молекулна маса; 15. loc. adv. en masse1 на тълпи, вкупом, всички заедно. Ќ tomber, s'écrouler, s'affaisser comme une masse1 падам тежко; masse1 d'eau водна маса; masse1 d'air въздушна маса; statuette sculptée dans la masse1 статуетка, изработена от едно парче (без да се добавят други); il n'y en a pas des masse1s немного; masse1 des créanciers борд на кредиторите (които се събират да решат проблемите с фалиращ длъжник); masse1 des obligataires борд на притежателите на облигации в дадено дружество. -
15 pastel2
m. (du bas lat. pasta "pâte") бот. сърпица, синилник, Isatis tinctoria. -
16 pastiche
m. (it. pasticcio "pâté", lat. pop. °pasticium) 1. художествено произведение, създадено по чужд маниер и стил; подражание; 2. музикално произведение, съставено от части, взети от различни композитори; китка. -
17 pâtée
f. (de pâte) 1. каша от трици и бурени (за птици); размекнат хляб, месо и др., каша (за кучета, котки); 2. нар. поправка, корекция; 3. буламач, лоша супа. -
18 pâteux,
se adj. (de pâte) 1. кашкав, леплив, тестен; 2. много гъст; 3. мътен; нечист; 4. style pâteux, тежък, тромав стил. Ќ avoir la bouche (la langue) pâteux,se преплита ми се езикът, говоря неясно. -
19 pâtisser
v.tr. (lat. pop. °pasticiare, de pasta "pâte") правя сладкиши. -
20 pâtissier,
ère m., f. (lat. pop. °pasticium "pâté") 1. сладкар; 2. adj. в съчет. garçon pâtissier, сладкарски чирак, помощник-сладкар.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
pâte — pâte … Dictionnaire des rimes
pâté — pâté … Dictionnaire des rimes
pâte — [ pat ] n. f. • paste 1226; bas lat. pasta; gr. pastê « sauce mêlée de farine » A ♦ 1 ♦ Préparation plus ou moins consistante, à base de farine délayée (additionnée ou non de levain, d œufs, d aromates, de beurre) que l on consomme après cuisson … Encyclopédie Universelle
pâté — pâte [ pat ] n. f. • paste 1226; bas lat. pasta; gr. pastê « sauce mêlée de farine » A ♦ 1 ♦ Préparation plus ou moins consistante, à base de farine délayée (additionnée ou non de levain, d œufs, d aromates, de beurre) que l on consomme après… … Encyclopédie Universelle
Paté — Pâté Pour l’article homophone, voir Pathé. Pour les articles homonymes, voir terrine … Wikipédia en Français
Paté — Saltar a navegación, búsqueda Diversos patés y terrinas. Se llama paté (del francés pâté) a un tipo de pasta untable elaborada habitualmente a partir de carne e hígado (si bien existen versiones vegetarianas) que suele servirse sobre tostadas … Wikipedia Español
Pate — may refer to:plate as well. as in a plate of sustenance. The following quote is from the Third Plenary Council of Baltimore, a book designed for Cathlic Laity and published by the Holy Apostolic See. Psalm 7 from the Burial of the Dead. 17th… … Wikipedia
Pâté — (French pronunciation: IPA| [pɑte] ; RP pronunciation: IPA| [ˈpæteɪ] ; General American pronunciation IPA| [pɑˈteɪ] ). Pâté is a French word which means a mixture of minced meat and fat. Pâté is a form of spreadable paste, usually made from meat… … Wikipedia
Pate — ist ein Ehrenamt in christlichen Kirchen. Der Taufpate bzw. die Taufpatin begleitet oder trägt den Täufling bei der Taufe und ist Zeuge der Sakramentenspendung. Sein/ ihr Name wird im Kirchenbuch vermerkt. Der Begriff Pate kommt vom lateinischen… … Deutsch Wikipedia
Pate, — Pate, Paté Ou encore Pâte, Pâté. Difficile de faire la différence géographiquement entre les formes avec ou sans é final. Le nom se rencontre surtout dans la Marne, la Seine Maritime et l Oise. On pensera d abord à celui qui fabrique des pâtés… … Noms de famille
Pate — Pate. Obersächsisch – thüringisch Einem die Paten sagen: ihm die Wahrheit sagen, ihn ausschelten; ähnlich wie: ›ihm die Leviten lesen‹, ⇨ Leviten. Die Herleitung von Pate = Taufzeuge ist unsicher, denn seine Paten sollte eigentlich jedermann… … Das Wörterbuch der Idiome
