-
1 ouvrage
m. (de њuvre) 1. работа, изделие, произведение; ouvrage d'orfèvrerie златарско изделие; 2. работа, труд; avoir, ne pas avoir d'ouvrage имам, нямам работа; 3. произведение; съчинение, труд; 4. дело; c'est l'ouvrage de mon mari това е дело на съпруга ми; 5. ръкоделие, плетка, плетиво; 6. воен. укрепление, отбранително, укрепително съоръжение; 7. архит. съоръжение, постройка; 8. огнище на висока пещ (за топене на руда); 9. f. нар. c'est de la belle ouvrage добре е направено, изработено. -
2 ouvragé,
e adj. (de ouvrage) изкусно, изящно направен, изработен; украсен. -
3 avancé,
e adj. (de avancer) 1. издаден; toit avancé, изаден покрив; 2. прогресивен, напредничав; 3. напреднал; son ouvrage est déjà très avancé, работата му е доста напреднала вече ; 4. изнесен, изказан; 5. фин. авансиран. Ќ heure avancé,e късен час; poste avancé, воен. преден пост; viande avancé,e престояло развалено месо; vous voilà bien avancé,! дали сте си много труд за нищо! -
4 bon2
m. (de bon1) 1. добро, добра страна, благо, добро качество; il y a du bon2 et du mauvais dans cet ouvrage това произведение има добри и лоши страни; avoir du bon2 имам предимство, добра страна; 2. добър човек; les bon2s et les méchants добрите и лошите хора; 3. купон, отрязък; un bon2 de rationnement купон за храна; 4. одобрение, позволение за печатане; donner le bon2 а tirer давам одобрение за печатане; 5. търг., фин. бон; bon2 de caisse касов бон; bon2 du trésor съкровищен бон; 6. търг., ост. приемане; mettre son bon2 sur un billet приемам полица. -
5 chantier
m. (lat. canterius "mauvais cheval") 1. работилница на открито за строителни материали; 2. здание в строеж, постройка; 3. място, където нещо се строи; chantier maritime корабостроителница; 4. подпора, талпа, която служи за подпора; 5. разг. място, където цари безпорядък; 6. ост. (Канада) горски участък; колиба за дървосекачи в гората; homme de chantier дървосекач. Ќ mettre un ouvrage sur le chantier започвам да пиша съчинение; navire sur le chantier кораб в строеж. -
6 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
7 corbeille
f. (bas lat. corbicula, de corbis "panier") 1. кошница; 2. съдържанието на кошница; 3. кръгла или овална лехичка с цветя; 4. архит. горна част на коринтска колона, която прилича на кошница с цветя; 5. ост. в Борсата - овално място в центъра на залата, около което борсовите посредници сключват сделки; 6. в концертна зала - балкон, който е най-близо до оркестъра. Ќ corbeille de mariage сватбен подарък (от младоженеца на булката); разш. сватбени подаръци; corbeille а pain панер за хляб; corbeille а ouvrage кошничка, панерче за плетиво или бродерия; corbeille d'argent бот. вечнозелен иберис, Iberis sempervirens; corbeille d'or бот. игловръх, поималка, Alyssum. -
8 divertissement
m. (de divertir) 1. развлечение, забавление; 2. театр. танци, примесени с песни (в опера и др.); 3. ост. отклонение, отвличане (от наследство, сума и др.). Ќ divertissement de fonds пилеене на средства. Ќ Ant. recueillement, ouvrage, travail, ennui. -
9 élément
m. (lat. elementum) 1. хим. елемент; 2. елемент, отделна съставна част; les éléments d'un ouvrage съставни части на произведение; 3. човек, тип; 4. лит. среда (на живот); 5. прен. стихия (вятър, бури и др.); 6. физ. елемент (батерия); 7. грам. съставна част на корена на дума; 8. pl. принципи; les éléments de géométrie принципи на геометрията; 9. pl. воен. élément blindés, motorisés блиндирани, моторизирани части. -
10 érudit,
e adj. (lat. eruditus) 1. учен, начетен; 2. научен; ouvrage érudit, научен труд; 3. m.,f. човек с широки познания, с голяма ерудиция; учен, начетен човек. Ќ Ant. ingorant. -
11 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
12 filet3
m. (altér. de filé "ouvrage de fil") 1. мрежа; filet3s de pêche риболовни мрежи; filet3 а papillons мрежа за ловене на пеперуди; 2. мрежа, чанта за пазаруване; 3. филе, мрежичка; filet3 а cheveux мрежичка за коса; 4. мрежа, която стои под стойките на акробатите; 5. бродерия, ръкоделие. -
13 frise1
f. (lat. phrygium, proprem. "ouvrage phrygien") 1. архит. фриз; 2. театр. декор, който изобразява небе. -
14 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
15 grève2
f. (de faire grève, être en grève "se tenir sur la place de Grève, en attendant de l'ouvrage") стачка; faire la grève2 de la faim обявявам гладна стачка; piquet de grève2 стачен пост; grève2 des fonctionnaires стачка на служителите; faire grève2 стачкувам; se mettre en grève2 започвам да стачкувам; grève2 sauvage спонтанна стачка; grève2 surprise стачка, започнала без предизвестие; grève2 tournante щафетна стачка; grève2 sur le tas седяща стачка; grève2 perlée стачка чрез намаляване интензивността на работата; briseur de grève2 стачкоизменник. -
16 imparfait,
e adj. (lat. imperfectus) 1. недовършен, незавършен, недоизкаран, непълен; maison imparfait,e недовършена къща; guérison imparfait,e непълно излекуване; 2. който има недостатъци, несъвършен; ouvrage imparfait, творба с недостатъци; 3. m. грам. минало несвършено време. -
17 néoplasme
m. (de néo- et gr. plasma "ouvrage façonné") мед. неоплазма, оток, подутина, тумор. -
18 opérer
v.tr. (lat. operari "travailler", de opus "њvre, ouvrage") 1. извършвам; действам, правя, върша; opérer un raid извършвам набег; 2. хир. оперирам; opérer qqn. de l'appendicite оперирам от апандисит; 3. воен. водя военни действия; 4. прен. действам, въздействам; laisser opérer la nature оставям природата да въздейства; s'opérer 1. извършвам се, ставам; 2. оперирам се. -
19 opuscule
m. (lat. opusculum, dimin. de opus "ouvrage") малко съчинение, брошура, малка книга. -
20 ôter
v.tr. (lat. obstare "faire obstacle", bas lat. "enlever") 1. вземам, махам, отнасям, вдигам; разтребвам; ôter les assiettes en desservant разтребвам чиниите от масата; 2. събувам; събличам, снемам, свалям; ôter son chapeau свалям шапката си; 3. премахвам; ôter un passage d'un ouvrage премахвам даден пасаж от произведение; 4. отнемам, лишавам от; ôter la vie отнемам живота; 5. прен. отнемам, лишавам; ôter les illusions отнемам илюзиите на някого; s'ôter разг. махам се; ôte-toi de là que je m'y mette погов. стани, свате, да седне кумът.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ouvrage — [ uvraʒ ] n. m. • déb. XIIIe; ovraigne 1155; de œuvre 1 ♦ Ensemble d actions coordonnées par lesquelles on met qqch. en œuvre, on effectue un travail. ⇒ œuvre; besogne, tâche, 1. travail. Avoir, ne pas avoir d ouvrage. ⇒ occupation. Ouvrages… … Encyclopédie Universelle
ouvragé — ouvrage [ uvraʒ ] n. m. • déb. XIIIe; ovraigne 1155; de œuvre 1 ♦ Ensemble d actions coordonnées par lesquelles on met qqch. en œuvre, on effectue un travail. ⇒ œuvre; besogne, tâche, 1. travail. Avoir, ne pas avoir d ouvrage. ⇒ occupation.… … Encyclopédie Universelle
ouvrage — Ouvrage. s. m. Oeuvre, ce qui est produit par l ouvrier, & qui reste aprés son travail. Grand ouvrage. bel ouvrage. merveilleux ouvrage. ouvrage accompli, parfait, achevé, rare, exquis. ouvrage de marqueterie. ouvrage de menuiserie. ouvrage à la… … Dictionnaire de l'Académie française
ouvrage — Ouvrage, Opificium, Opus, Operatio. L ouvrage composé et escrit, Liber. Ouvrage antique, Opus antiquum. Ouvrage à miel, Opus mellificum. Ouvrage de cuyvre, ou d arain, AEramentum. Ouvrage fait de marqueterie, Emblema, Museum, Musiuum, voyez… … Thresor de la langue françoyse
ouvragé — ouvragé, ée (ou vra jé, jée) adj. 1° Qui a demandé beaucoup de travail manuel, où il y a beaucoup d ouvrage. Une broderie ouvragée. Par extension. • Le plumage du ventre est ouvragé des mêmes festons sur un fond blanchâtre, BUFF. Ois. t.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ouvrage — (fr., spr. Uwrasch), Werk, z.B. O. marqueté (spr. Uwrasch markteh), so v.w. Marqueterie. In der Mehrzahl Ouvrages. Festungswerke … Pierer's Universal-Lexikon
Ouvrage — (uwrahsch), frz., Arbeit, Werk; Ouvrier (uwrieh), Handwerker, Arbeiter … Herders Conversations-Lexikon
ouvragé — Ouvragé, [ouvrag]ée. part. du verbe Ouvrager, qui n est plus en usage. Il ne se dit proprement que de certains ouvrages qui demandent beaucoup de travail de main, comme sont les ouvrages de Damasquineure, de Filigrane & de broderie. La garde de… … Dictionnaire de l'Académie française
ouvrage — /oo vräzhˈ/ (French) noun Work … Useful english dictionary
OUVRAGE — s. m. OEuvre, ce qui est produit par l ouvrier, ce qui résulte d un travail. Grand ouvrage. Bel ouvrage. Merveilleux ouvrage. Ouvrage accompli, parfait, achevé. Ouvrage de menuiserie, de charpenterie, de maçonnerie, de serrurerie, etc. Ouvrage de … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ouvrage — (ou vra j ) s. m. 1° Action de faire une oeuvre, de travailler. Se mettre à l ouvrage. Cet ouvrier n a pas d ouvrage. C est l heure où les maçons quittent l ouvrage. Familièrement. Avoir coeur, du coeur à l ouvrage, travailler avec ardeur.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
