-
1 ouvert,
e adj. (de ouvrir) 1. отворен, разтворен; fenêtre grand ouvert,e широко отворен прозорец; magasin ouvert, отворен магазин; fleure ouvert,e разтворено, разцъфнало цвете; avoir le crâne ouvert, счупен ми е черепът; la chasse est ouvert,e сезонът за лов е открит; 2. прям, откровен, честен, чистосърдечен; 3. открит, незащитен; ville ouvert,e незащитен град (който не е защитен от военните); 4. свободен, достъпен за всички; port ouvert, свободно пристанище; bibliothèque ouvert,e а tous библиотека с достъп за всеки. Ќ а bras ouvert,s с разтворени обятия; а cњur ouvert, чистосърдечно; guerre ouvert,e обявена война; tenir table ouvert,e гостоприемен съм, домът ми е отворен за всеки; traduire а livre ouvert, привеждам непознат текст направо, без речник. Ќ Ant. fermé; faux; étroit; couvert; hypocrite; intime; borné, buté. -
2 semi-ouvert,
e adj. (de semi- et ouvert) полуотворен. -
3 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
4 buté,
e adj. (de buter) упорит, инатлив, вироглав. Ќ Ant. ouvert. Ќ Hom. butée, buter, butter. -
5 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
6 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
7 couvert1,
e adj. (de couvrir) 1. покрит; marché couvert1, базар, покрит пазар; couvert1, de sang покрит с кръв; jupe, couverte de taches пола, покрита с петна; ciel couvert1, de nuages небе, покрито с облаци; 2. облечен; chaudement couvert1, топло облечен; 3. отрупан; 4. закрилян, покровителстван; couvert1, par la loi закрилян от закона; 5. прен. покрит, обсипан; couvert1, de honte покрит със срам; 6. с шапка на главата; rester couvert1, стоя с шапка на главата; 7. ост. скрит, таен; ennemi couvert1, таен враг. Ќ parler а mots couvert1,s говоря с недомлъвки, не се доизказвам; temps (ciel) couvert1, облачно време ( небе). Ќ Ant. découvert, ouvert. -
8 dissimulé,
e adj. (de dissimuler) 1. скрит, прикрит, потаен, престорен; 2. m., f. потаен човек. Ќ Ant. candide, franc, sincère, ouvert. -
9 e1
m. пета буква от френската азбука; un E majuscule главно "Е"; un e minuscule малко "е"; e muet нямо "е": й fermé затворено "е"; и ouvert отворено "е". -
10 étroit,
e adj. (lat. strictus) 1. тесен; ruban étroit, тясна панделка, лента; 2. прен. интимен, близък, тесен; étroit,e amitié близко, интимно приятелство; 3. буквален, пряк, тесен; le sens étroit, пряк, буквален смисъл; 4. ограничен; esprit étroit, ограничен ум; 5. стегнат, стиснат; faire un nњud étroit, правя стегнат възел; 6. суров, строг; un étroit, devoir строг дълг. Ќ vivre а l'étroit, живея натясно ( бедно). Ќ Ant. ample, large, ouvert. -
11 livre1
m. (lat. liber "feuille de liber") 1. книга; livre1 en feuilles книга на коли; livre1 de classe (d'étude) учебник; livre1 de bord мор. бордова книга; livre1s de commerce търговски книги; livre1 de références книга за справки (справочник); 2. том; 3. търг. книга; inscrire dans le grand livre1 вписвам в главната книга; tenir des livre1s водя търговски книги; livre1 de dépenses разходна книга; livre1 des inventaires инвентарна книга; la tenue des livre1s сметководство. Ќ livre1 de chevet любима (настолна) книга; livre1 d'heures молитвеник; traduire а livre1 ouvert превеждам направо (без речник); livre1 de poche книга с джобен формат; parler comme un livre1 говоря учено, мъдро; livre1 de raison дневник, воден от главата на семейството; livre1 d'or ост. регистър, в който са били записвани със златни букви имената на аристократичните фамилии. -
12 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
13 ouvertement
adv. (de ouvert) 1. открито, откровено; 2. явно, публично. Ќ Ant. secrètement, en cachette. -
14 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
15 renfermé,
e adj. et m. (p. p. de renfermer) 1. m. миризма, дъх на застоял въздух, на застояло; 2. adj. разг. затворен, необщителен; 3. adj. скрит. Ќ Ant. extériorisé; démonstratif, expansif, ouvert. -
16 secret2,
ète adj. (lat. secretus "séparé, secret", de secernere "écarter") 1. таен; desseins secret2,s тайни замисли; renseignements secret2,s тайни сведения; 2. потаен, скрит; таен; pensées secret2,ètes потайни мисли; 3. прен. скрит, интимен; който пази тайна, дискретен; потаен, прикрит; vie secret2,ète таен, интимен живот. Ќ la secret2,ète; Police secret2,ète тайна полиция; services secret2,s тайни служби. Ќ Ant. apparent, public, visible, ouvert. -
17 son3
m. (lat. sonum) звук, звън; son3 aigu остър звук; émettre un son3 издавам звук; son3 de cloche камбанен звън; aux son3s de под звуците на (танц, мелодия и др.); son3 fermé, ouvert фонет. затворен, отворен звук; enregistrement du son (sur disque, bande magnétique) звукозапис (върху диск, лента); baisser le son3 d'un poste намалям звука на радио. -
18 tombeau
m. (de tombe) 1. гробница; надгробен паметник; гроб; 2. прен. смърт; descendre au tombeau умирам; 3. разш. тъмно, тъжно място; лобно място; 4. поетична или музикална творба в памет на покойник. Ќ а tombeau ouvert презглава; бързо, непредпазливо.
См. также в других словарях:
ouvert — ouvert, erte [ uvɛr, ɛrt ] adj. • uvert 1080; de ouvrir I ♦ 1 ♦ Disposé de manière à laisser le passage. Porte, fenêtre ouverte. Grand ouvert : ouvert le plus possible. À peine ouvert. ⇒ entrouvert. Entrez, c est ouvert ! la porte n est pas… … Encyclopédie Universelle
ouvert — ouvert, erte (ou vêr, vèr t ) part. passé d ouvrir. 1° Dans quoi on peut entrer, passer, voir ; qui n est pas clos, fermé. • Apollon à portes ouvertes Laisse indifféremment cueillir Les belles feuilles toujours vertes Qui gardent les noms de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ouvert — Ouvert, [ouv]erte. part. pass. Il a les significations de son verbe. A porte ouverte. recevoir à bras ouverts. parler à coeur ouvert. c est un homme ouvert. il a l ame ouverte à la joye. J avois la bouche ouverte pour vous le dire, dormir les… … Dictionnaire de l'Académie française
Ouvert — (französisch) (abgekürzt: „o“) bedeutet in der Notation für Blasinstrumente, dass die folgenden Töne wieder offen, also normal gespielt werden, nachdem sie zuvor con sordino mit dem Dämpfer zu spielen waren. Bei den Musikinstrumenten wird dazu… … Deutsch Wikipedia
Ouvert — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Ouvert », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Le mot ouvert est le participe passé du verbe… … Wikipédia en Français
ouvert — adj. ; ouvert d esprit, moderne ; défait (ep. d un lit) : => pp. Ouvrir. A1) ouvert aux nouvelles techniques, moderne : modêrno, a, e adj. (001). B1) ladv., grand ouvert : uvêê in gran (228), (to) grant uvêê (001) … Dictionnaire Français-Savoyard
ouvert — фр. [увэ/р] открыто, открытый (звук) ◊ accord à l ouvert [ако/р а лувэ/р] аккорд на открытых струнах … Словарь иностранных музыкальных терминов
OUVERT — (франц., произн. увэр), открытый, accord à l ouvert, – аккорд, взятый на открытых струнах смычковых инструментов … Музыкальный словарь Римана
Ouvert etoile — Ouvert étoilé Un ouvert U de l espace euclidien ou d un espace vectoriel normé est dit étoilé par rapport à un point a si pour tout point x de U, le segment [a x], c’est à dire l ensemble des barycentres positifs des points a et x est contenu… … Wikipédia en Français
Ouvert étoilé — Un ouvert U de l espace euclidien ou d un espace vectoriel normé est dit étoilé par rapport à un point a si pour tout point x de U, le segment [a x], c’est à dire l ensemble des barycentres positifs des points a et x est contenu dans U (cette… … Wikipédia en Français
Ouvert pour cause d'inventaire — est un film français d Alain Resnais, film d amateur tourné en 16 mm (durée: 90 minutes), qui semble perdu. Fiche Technique Réalisateur : Alain Resnais Durée : 90 minutes Tourné en : France Format : Noir et blanc Ce film ne… … Wikipédia en Français
