-
1 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
2 bouffi,
e adj. (de bouffir) 1. подпухнал, подут; des yeux bouffi,s очи с подпухнали клепачи; 2. прен. възгордян; bouffi, d'orgueil надут от гордост; 3. прен. предвзет, надут. Ќ tu l'as dit, bouffi,! разг. ти имаш право; un bouffi, леко опушена солена херинга. Ќ Ant. creux, émacie; maigre. -
3 contumace
f. (lat. contumacia "orgueil") 1. юр. неявяване в съд; condamner par contumace съдя, осъждам задочно; 2. adj. който се укрива от правосъдието; accusé contumace обвиняем, който се укрива от правосъдието. -
4 contumax
adj. et n. (mot lat. "fier, obstiné, rebelle", de cum et tumere "être gonflé (d'orgueil, etc.)") юр. за обвиняем, който не се явява в съд или се укрива от правосъдието. -
5 dépouiller
v.tr. (lat. despoliare) 1. дера, одирам; dépouiller un lièvre одирам заек; 2. оголвам; dépouiller un arbre de ses branches оголвам дърво от клоните му; 3. събличам; разсъбличам някого; 4. обирам, ограбвам; 5. преглеждам; dépouiller son courrier преглеждам пощата си; 6. преброявам; dépouiller un scrutin преброявам гласовете (след избори); 7. махам, свалям, премахвам, отнемам; dépouiller l'orgueil отнемам гордостта; se dépouiller събличам се; оголвам се. Ќ dépouiller de toute honte изгубвам всякакъв срам. Ќ Ant. garnir, revêtir, mettre, garder. -
6 détruire
v.tr. (lat. pop. °destrugere) 1. разрушавам, събарям; détruire un bâtiment разрушавам сграда; 2. унищожавам; 3. прен. заличавам; 4. сломявам; détruire l'orgueil сломявам гордостта; 5. прен. събарям (институция, власт); se détruire разрушавам се, събарям се, заличавам се. Ќ Ant. construire, édifier, fonder, établir, créer, conserver. -
7 enorgueillir
v.tr. (de en- et orgueil) възгордявам; s'enorgueillir възгордявам се. Ќ Ant. humilier. -
8 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
9 incurable
adj. (bas lat. incurabilis) 1. неизлечим, неизцерим; 2. прен. непоправим; orgueil incurable непоправима гордост; il est incurable той е непоправим. Ќ Ant. curable, guérissable. -
10 léser
v.tr. (du lat. læsus, de laedere "blesser") 1. вредя, навреждам, повреждам, пакостя, напакостявам; léser les intérêts de qqn. вредя на интересите на някого; 2. засягам, обиждам; прен. léser l'orgueil de qqn. наранявам гордостта на някого; 3. ранявам, наранявам. -
11 modestie
f. (du lat. modestia) скромност, въздържаност, непретенциозност. Ќ Ant. orgueil, vanité, indécence, audace, excès. -
12 orgueuilleux,
se adj. (de orgueil) 1. горделив, надменен, високомерен; 2. m. горделивец; надменен, високомерен човек. Ќ Ant. humble, modeste; honteux. -
13 pétri,
e adj. (de pétrir) 1. омесен; 2. прен. пълен, изпълнен. Ќ être pétri, d'orgueil много съм горделив. -
14 saigner
v. (lat. sanguinare, de sanguis "sang") I. v.tr. 1. пускам кръв; 2. заколвам, коля животно; 3. отводнявам; 4. прен. измъквам всичките пари на някого; 5. разг. убивам; II. v.intr. 1. имам кръвотечение, тече ми кръв; губя кръв; 2. лит. кървя; mon orgueil saignait гордостта ми кървеше; se saigner 1. пускам си кръв; 2. давам, жертвам последното, което имам, последните си средства; Ќ se saigner aux quatre veines давам всичко, което мога, лишавам се; ça va saigner! ще има бой! -
15 superbe2
f. (lat. superbia "orgueil") f. гордост, предвзетост, надменност.
См. также в других словарях:
orgueil — [ ɔrgɶj ] n. m. • orgoill 1080; frq. °urgoli « fierté » 1 ♦ Opinion très avantageuse, le plus souvent exagérée, qu une personne a de sa valeur personnelle aux dépens de la considération due à autrui. Péché d orgueil. Être bouffi, gonflé d orgueil … Encyclopédie Universelle
orgueil — ORGUEIL. s. m. Vanité, presomption, opinion trop avantageuse de soy mesme, par laquelle on se prefere aux autres. Estrange orgueil, orgueil insupportable. l orgueil est le premier de tous les pechez. l orgueil a precipité les Anges dans l enfer.… … Dictionnaire de l'Académie française
Orgueil — Orgueil … Wikipedia
orgueil — Orgueil, Fastus, Ferocitas, Sublatio animi, Superbia. Semble venir de {{t=g}}orgilos,{{/t}} Iracundus. Orgueil est logé, ou se tient és sourcils, Superbia in superciliis sedem habet. Sans orgueil, Humiliter, Submisse. Un orgueil, c est un billot… … Thresor de la langue françoyse
Orgueil — País … Wikipedia Español
orgueil — (or gheull , ll mouillées) s. m. 1° Sentiment, état de l âme où naît une opinion trop avantageuse de soi même. • L orgueil n est pas toujours la marque des grands coeurs, CORN. Suréna, V, 1. • L orgueil se dédommage toujours et ne perd rien … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ORGUEIL — s. m. (La finale se prononce comme celle de Deuil. ) Présomption, opinion trop avantageuse de soi même. Étrange orgueil. Orgueil insupportable. Être enflé, bouffi, plein d orgueil. Je rabaisserai, je rabattrai bien son orgueil. Il crève d orgueil … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ORGUEIL — n. m. Excès d’estime de soi même qui porte à se mettre au dessus des autres. Orgueil insupportable. Orgueil insensé. être plein, enflé, bouffi d’orgueil. être fou d’orgueil. Rabattre l’orgueil de quelqu’un. Avoir des mouvements d’orgueil.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Orgueil — Pour la commune française située dans le Tarn et Garonne, voir Orgueil (Tarn et Garonne). L Orgueil selon … Wikipédia en Français
Orgueil — ALAIN (Émile Auguste Chartier, dit) Bio express : Philosophe et essayiste français (1868 1951) «Plus un homme est ambitieux et orgueilleux, plus il méprise les insignes de la puissance... L homme qui se sent réellement puissant… … Dictionnaire des citations politiques
Orgueil — Original name in latin Orgueil Name in other language Orgueil State code FR Continent/City Europe/Paris longitude 43.90618 latitude 1.41071 altitude 109 Population 1049 Date 2011 01 09 … Cities with a population over 1000 database
