-
1 ordinaire
adj. (lat. ordinarius) 1. обикновен, нормален, обичаен, който се среща често; le cours ordinaire des choses обичайният ход на нещата; 2. всекидневен, обикновен; 3. прост, посредствен; esprit ordinaire посредствен ум; 4. редовен; séance ordinaire редовно заседание; 5. m. навик, обичай; 6. m. воен. храна, всекидневно ядене; 7. loc. adv. а l'ordinaire както обикновено, както винаги; d'ordinaire, а l'ordinaire обикновено. Ќ Ant. anormal, étrange, exceptionnel, extraordinaire, original, rare, remarquable. -
2 bizarre
adj. (de l'esp. bizarro "brave") 1. странен, чуден, чудноват; 2. особен, своенравен, капризен, необичаен; ексцентричен; 3. m. чудното, странното, чудноватото. Ќ Ant. banal, normal, ordinaire, simple. -
3 curieux,
se adj. et n. (lat. curiosus "qui а soin de") 1. любопитен; любознателен; 2. странен, забавен, рядък; une curieux,se tenue странно облекло; 3. m., f. любопитен човек, зяпач; 4. m. любопитното, интересното; 5. ост. който е заинтересован, има грижа за нещо; 6. недискретен, прекалено любопитен; 7. m., f. човек, който се интересува от редки предмети, колекционер. Ќ pièce curieux,se рядка вещ; esprit curieux, търсещ, любознателен дух, който се интересува от всичко ново. Ќ Ant. indifférent; commun, banal, ordinaire; discret. -
4 distingué,
e adj. (de distinguer) 1. знатен, виден, изтъкнат; 2. изящен, изтънчен, вежлив; 3. отличен. Ќ Ant. inférieur, médiocre, ordinaire, vulgaire. -
5 drôle
adj. (du néerl. drol "petit bonhomme, lutin") 1. смешен; забавен; 2. странен, чуден; 3. m. смешник, хитрец, чудак. Ќ drôle de странен, чуден; la drôle de guerre периодът, който разделя обявяването на враждебни действия (септ. 1939 г.) и началото на немската инвазия (май 1940 г.); en raconter, en entendre de drôles разказвам странни, невероятни истории; être (se sentir) tout drôle не се чувствам добре; drôle comme un coffre много смешен, комичен. Ќ Ant. ennuyeux, falot, insipide, triste; normal, ordinaire. -
6 équerre
f. (lat. pop. °exquadra de exquadrare) 1. уред за чертане на прави ъгли, екер; équerre ordinaire обикновена триъгълна линия; équerre double, équerre en T линеал; équerre d'arpenteur екер (геодезически уред); fausse équerre уред за измерване на ъгли; 2. техн. метален Т-образен профил; 3. loc. adv. d'équerre, en équerre под прав ъгъл. -
7 étonnant,
e adj. (de étonner) 1. чуден, учудващ, удивителен; 2. необикновен, странен; 3. забележителен, чудесен. Ќ Ant. banal, ordinaire, courant, normal. -
8 fraction
f. (bas lat. fractio) 1. ост. чупене, счупване; 2. част от нещо; 3. мат. дроб; fraction ordinaire проста дроб; fraction décimale десетична дроб; 4. фракция; fraction parlementaire парламентарна фракция; 5. рел. разчупването на хляба преди причастие. Ќ Ant. unité, totalité. -
9 grotesque
adj. et n. (it. grotesca, de grotta "grotte") 1. неестествен, странен, карикатурен, фантастичен, гротесков; 2. прен. смешен, екстравагантен, странен; 3. m., f. фантастични орнаментални елементи; 4. m. гротеска (в изкуство, литература и др.); 5. m. гротескното. Ќ Ant. ordinaire; sérieux; émouvant. -
10 important,
e adj. (it. importante, de importance) 1. важен, значителен; avis important, значително, важно мнение; somme important,e значителна сума; 2. влиятелен, тежък; un personnage important, влиятелен човек; 3. високомерен; 4. m. най-важното нещо; важен, високомерен човек; l'important, est de най-важното е да; faire l'important, правя се на важен. Ќ Ant. futile, accessoire, ordinaire. -
11 insolent,
e adj. (lat. insolens "qui n'a pas l'habitude de") 1. дързък, нахален, безочлив, безсрамен; ton insolent, нахален тон; air insolent, нахален вид; 2. високомерен, надменен, надут, горделив; 3. нечуван, необичаен; chance insolent,e нечуван късмет; 4. m., f. нахалник, безсрамник. Ќ Ant. poli, courtois, modeste, ordinaire; respectueux. -
12 magique
adj. (lat. magicus, gr. magikos, de mageia) 1. магически, вълшебен чародеен; la baguette magique магическа пръчка; miroir magique вълшебно огледалце; 2. прен. вълшебен, очарователен. Ќ Ant naturel, normal, ordinaire. -
13 miraculeux,
se adj. (du lat. miraculum) 1. чудодеен, чудотворен; 2. разш. изумителен, чуден; courage miraculeux, чудна храброст. Ќ Ant. naturel, normal; ordinaire. -
14 nœud
m. (lat. nodus) 1. възел; nœud ordinaire обикновен възел; nœud de cravate възел на вратовръзка; 2. примка; 3. панделка, връзка; nœud papillon папийонка; 4. възлова става (на пръстите); 5. бот. коленце (на стъбло); 6. чвор; чеп (на дърво); 7. мед. оток, буца, твърда подутина на тялото; 8. мор. възел (морска дължна от 15,43 м); 9. възлов пункт, възел; nœud routier пътен възел; 10. прен., ост. pl. връзки; nœuds secrets тайни връзки; 11. завръзка; le nœud de la comédie завръзката на комедията; 12. астр. възел, пресечна точка на орбитата и еклиптиката на небесно тяло; 13. основа, основен момент; le nœud du débat основният момент в дебата; 14. кълбо; оплитане; nœud de vipères кълбо от змии, усойници. Ќ filer son nœud разг. отивам си; издъхвам, умирам; nœud gordien гордиев възел (непреодолима трудност); voilà le nœud de l'affaire ето в това е трудността на работата; tête de nœud! по дяволите!. -
15 ordinairement
adv. (de ordinaire) обикновено, най-често. -
16 session
f. (lat. sessio) 1. сесия, заседание; 2. сесия (в учебно заведение); échouer а la session de juin не си вземам изпитите през юнската сесия. Ќ session ordinaire, extraordinaire нормална, извънредна сесия ( заседания). -
17 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм).
См. также в других словарях:
ordinaire — [ ɔrdinɛr ] adj. et n. m. • 1348; « juge » 1260; lat. ordinarius I ♦ Adj. 1 ♦ Conforme à l ordre normal, habituel des choses; sans condition particulière. ⇒ 1. courant, habituel, normal, usuel. Le cours ordinaire des choses. ⇒ coutumier. Le… … Encyclopédie Universelle
ordinaire — Ordinaire. adj. de tout genre. Qui a accoustumé de se faire, qui arrive souvent. C est sa conduite ordinaire, sa vie ordinaire, ses discours ordinaires, sa maniere ordinaire, son procedé ordinaire. Ordinaire, sign. aussi Commun, vulgaire. C est… … Dictionnaire de l'Académie française
Ordinaire (EP) — Ordinaire EP by Stepdad Released April 24, 2010 September 6, 2011 (re release) … Wikipedia
ordinaire — Ordinaire, et accoustumé, Solennis, Ordinarius, Vsitatus. Avoir une chose ordinaire et accoustumée, Solenne habere. Juges ordinaires, Iudices vernaculi, seu municipes. B. Le juge ordinaire des parties, Suus partium iudex. B. La jurisdiction… … Thresor de la langue françoyse
ordinaire — /örˈdi nār/ (informal) noun 1. Vin ordinaire 2. Table wine ORIGIN: Fr … Useful english dictionary
ordinaire — фр. [ординэ/р] ordinär нем. [ординэ/р] обычный, простой … Словарь иностранных музыкальных терминов
ordinaire — (or di nê r ) adj. 1° Qui est dans l ordre commun, qui a coutume d être, de se faire, d arriver. • Oui, madame, on a vu son bonheur ordinaire [de César]...., CORN. Pomp. V, 3. • Il est des articles de vos lettres sur lesquels je ne réponds… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ORDINAIRE — adj. des deux genres Qui est dans l ordre commun, qui a coutume de se faire, qui arrive communément, dont on se sert communément. L état ordinaire des choses. Le cours ordinaire de la nature. Le train ordinaire de la vie, des choses. L effet… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ORDINAIRE — adj. des deux genres Qui est dans l’ordre commun, habituel. Le cours ordinaire de la nature. Le train ordinaire de la vie. Il est assez ordinaire de se fâcher quand on a tort. Un événement ordinaire. Il signifie aussi Qui est habituel à quelqu’un … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Ordinaire — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Ordinaire se dit de quelque chose qui est commun, habituel. Sommaire 1 Religion 2 Militaire … Wikipédia en Français
ordinaire — adj. ordinéro, a, e (Albabais.001, Annecy, Chambéry, Montagny Bozel.026, Saxel). E. : Habitude. A1) ordinaire, de tous les jours, de la semaine (par opposition au dimanches et jours de fêtes) ; de travail (ep. d habits) : de to lou zheu… … Dictionnaire Français-Savoyard
