open+to+love

{iə}
I. 1. ухо (и прен.), слух
EAR specialist специалист по ушни болести
to grin from EAR to EAR ухилвам се до уши
a word in your EAR една дума насаме
for one's private EAR поверително
not for EARs polite не за благовъзпитано общество
in at one EAR and out at the other от едното влязло, от другото излязло
уour EARs must have burned/must have been tingling трябва да ca ти горели ушите (зaщото някой е говорил за тебе)
to be up to the EARs/head over EARs/over head and EARs in затънал съм до гуша/уши в
to be head over EARs in love влюбен съм до уши
to have everyone about one's EARs прен. всички са ми на главата
to be/fall by the EARs прен. хващаме се за гушата
to set by the EARs насъсквам, скарвам
to get someone up on his EARs aм. разг. ядосвам някого
to be all EARs цял съм (се превърнал в) слух
to have an EAR for music имам (музикален) слух, обичам музиката
to play by EAR свиря по слух/наизуст
to play it by EAR ам. sl. проявявам находчивост, отгатвам по нюх
to have one's EAR s open for scandal/to have itching EARs обичам клюките, слухтя за клюки
to grate upon/jar upon/offend the EAR дразня слуха
to have long EARs много съм любопитен
to have someone's EAR някой ме слуша внимателно и благосклонно
to gain/win someone's EAR успявам да накарам някого да ме изслуша
to give/lend an EAR вслушвам се, давам ухо
to give a cold EAR to, to turn a deaf EAR to отказвам да изслушам, оставам глух за
to fall on deaf EARs бивам пренебрегнат, оставам без последствие (за предупреждение, молба)
to turn a sympathetic/ready EAR to изслушвам със съчувствие
to din into/split someone's EARs проглушавам някому ушите, опявам някому
to have/hold one's EAR to the ground слухтя
to drag/pull by the EARs действувам грубо с, прилагам насилие към
wet behind the EARs младок, който има още жълто около устата
to have/hold/take by the EARs прен. държа здраво в ръцете си
to lead by the EARs прен. водя за носа
to throw someone out on his EAR разг. изхвърлям някого най-позорно
to pin someone's EARs back ам. разгромявам, разпердушинвам, напердашвам здравата
2. дръжка (на кана и пр.), ръчка
тех. ухo
3. журн. маншет, каре (на горния ъгъл на вестник с кратко съдържание на броя)
II. n клас (на жито и пр.)
corn in the EAR изкласило жито
III. v изкласявам (за жито)

* * *

{iъ} n 1. ухо (и прен.); слух; ear specialist специалист по ушни бо(2) {iъ} n клас (на жито и пр.); corn in the ear изкласило жито.{3} {iъ} v изкласявам (за жито).

* * *

ушен; ухо; ръчка; слух; дръжка; клас; изкласявам;

* * *

* * *

ear[iə] I. n 1. ухо (и прен.); слух; external ( outer) \ear външно ухо; middle \ear средно ухо; internal \ear вътрешно ухо; an \ear specialist специалист по ушни болести; to smile from \ear to \ear усмихвам се до уши; in (at) one \ear and out (at) the other от едното (ухо) влиза, от другото излиза; your \ears must have burned ( been tingling) сигурно са ти горели ушите (когато някой е говорил за тебе); to be able to do it on o.'s \ear разг. лесна (фасулска) работа, от просто по-просто, to be out on o.'s \ear изхвърлят ме, уволняват ме, изритват ме (от работа); he is up to his \ears in debt той е затънал до гуша в дългове; to fall ( tumble) about s.o.'s \ears срутвам се над главата на някого; прен. пропадам (за планове и пр.); to bend s.o.'s \ears натяквам на някого, намилам, досаждам; to have nothing between o.'s \ears разг. глупав съм, главата ми дрънчи на кухо, главата ми е пълна с бръмбари; football is coming out of my \ears до гуша ми дойде (писна ми, повръща ми се) от футбол; to box s.o.'s \ears, to give s.o. a box on the \ear (a thick \ear) лепвам (цапвам, зашлевявам) плесница на някого; my \ears are flapping надавам ухо, слухтя; to be all \ears цял съм (се превърнал в) слух; to be ( get) on o.'s \ear ам. разг. побеснявам, разгневявам се, изпадам в ярост; to listen with all o.'s \ears (with both \ears) цял съм в слух; to cock ( prick) up o.'s \ears наострям уши, ослушвам се (за животно); to have sharp \ears имам добър (остър) слух; to have an \ear (a fine \ear) for music имам музикален слух; to have an \ear for languages обичам езиците, езиците ми се отдават; to play by \ear свиря по слух; sl проявявам находчивост; импровизирам; to keep o.'s \ears open отварям си ушите; she has her \ears open for scandal, разг. she has itching \ears тя обича клюките, само слухти за клюки; to grate ( jar) upon ( to offend) the \ear дразня слуха; to tickle the \ear галя слуха; прен. лаская; to have long \ears много съм любопитен; to have the \ear of имам вниманието на, слушан съм с внимание от; to gain ( win) s.o.'s \ears успявам да накарам някого да ме изслуша; успявам да си уредя разговор с някого; to give \ear ( lend) an \ear to вслушвам се в, обръщам внимание (давам ухо) на; to give a cold \ear to, to turn a deaf \ear to отказвам да изслушам, отхвърлям (молба и пр.); to turn a sympathetic ( ready) \ear to изслушвам със съчувствие; to close o.'s \ears to затварям си ушите за; to come to the \ears of стигам до ушите на (за слух и пр.); to din into s.o.'s \ears проглушавам ушите на някого, опявам; to have ( put, keep) o.'s \ear to the ground слухтя; to drag ( pull) by the \ears действам грубо, прилагам насилие; to pin back s.o.'s \ear 1) ам. скастрям, смъмрям някого; 2) sl побеждавам, сразявам някого; wet behind the \ears младок, още има жълто около човката си; dry behind the \ears зрял човек, човек с опит; to have ( hold, take) by the \ears държа здраво в ръцете си, имам силно влияние; to lead by the \ears водя някого за носа; it's as much as o.'s \ears are worth разг. опасно е, рисковано е; 2. дръжка (на кана и пр.); ръчка; тех. ухо; гнездо; клема за контактен проводник; 3. отвор (за свързване); входен отвор (на вентилатор); 4. журн. маншет (каре в горния ъгъл на вестник, където се дава кратко съдържание на броя). II. n ост. ора. III. n клас (на жито и пр.); corn in the \ear изкласило жито; VI. v изкласява (за жито) (с up, out).

{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)

* * *

{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам

* * *

ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;

* * *

* * *

heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in).