-
1 throw
{θrou}
I. 1. хвърлям, изхвърлям, подхвърлям, мятам, запращам
to THROW stones хвърлям камъни (at по), замерям с камъни, прен. съдя, осъждам (някого)
to THROW a bridge построявам/прехвърлям мост (over над)
2. плискам, плисвам, изливам, поливам
to THROW down the drain изливам в мивката, прен. хвърлям на вятъра
3. пръскам, поливам, църкам (течност)
4. изстрелвам (снаряд)
5. хвърлям (ездача си-за кон)
6. събарям (противника си-за борец)
7. сменям (кожата си-за змия)
8. раждам (за животно)
9. ам. разг. губя умишлено (състезание и пр.)
10. усуквам, суча, точа (коприна)
11. изработвам на грънчарско колело/на струг
to THROW the power into the hands of поверявам/давам властта на
to THROW a fit разярявам се, побеснявам
to THROW the helve after the hammer/hatchet, to THROW the good money after the bad, to THROW the handle after the blade хвърлям много пари на вятъра, упорствувам в безнадеждна работа
to THROW a dinner sl. давам вечеря
to THROW a party sl. поканвам гости
to THROW a kiss пращам въздушна целувка
to THROW open отварям (врата и пр.), правя открит за всички (състезание, конкурс и пр.)
throw about разхвърлям, разбутвам, пръскам, ръзпръсквам, разпилявам
to be THROWn about блъскат ме, бутат ме, пръскам, пилея, пропилявам, прахосвам, разхищавам (пари и пр.)
throw around заграждам, ограждам (с кордон и пр.)
throw about
throw at хвърлям/запращам по
to THROW oneself at давам аванси на, гледам да впримча (за жена)
II. 1. хвърляне, мятане, запращане, хвърляне на зар/рибарска мрежа и пр
2. хвърлей, хвърляк
a stone's THROW един хвърлей камък, късо разстояние
3. поваляне, събаряне (при борба)
4. наклон (на мост и пр.)
5. тех. ход на бутало/мотовилка, размах, амплитуда, ексцентричност
6. грънчарско колело
7. геол. разсед* * *{drou} v (threw {dru:}; thrown {droun}) 1. хвърлям, изхвър(2) {drou} n 1. хвърляне, мятане, запращане; хвърляне на зар/ри* * *хвърляне; хвърлям; хвърлей; събаряне; събарям; плисвам; плискам; премятам; разсед; запращане; запращам; замервам; кувертюра;* * *1. 1 изработвам на грънчарско колело/на струг 2. a stone's throw един хвърлей камък, късо разстояние 3. i. хвърлям, изхвърлям, подхвърлям, мятам, запращам 4. ii. хвърляне, мятане, запращане, хвърляне на зар/рибарска мрежа и пр 5. throw about 6. throw about разхвърлям, разбутвам, пръскам, ръзпръсквам, разпилявам 7. throw around заграждам, ограждам (с кордон и пр.) 8. throw at хвърлям/запращам по 9. to be thrown about блъскат ме, бутат ме, пръскам, пилея, пропилявам, прахосвам, разхищавам (пари и пр.) 10. to throw a bridge построявам/прехвърлям мост (over над) 11. to throw a dinner sl. давам вечеря 12. to throw a fit разярявам се, побеснявам 13. to throw a kiss пращам въздушна целувка 14. to throw a party sl. поканвам гости 15. to throw down the drain изливам в мивката, прен. хвърлям на вятъра 16. to throw oneself at давам аванси на, гледам да впримча (за жена) 17. to throw open отварям (врата и пр.), правя открит за всички (състезание, конкурс и пр.) 18. to throw stones хвърлям камъни (at по), замерям с камъни, прен. съдя, осъждам (някого) 19. to throw the helve after the hammer/hatchet, to throw the good money after the bad, to throw the handle after the blade хвърлям много пари на вятъра, упорствувам в безнадеждна работа 20. to throw the power into the hands of поверявам/давам властта на 21. ам. разг. губя умишлено (състезание и пр.) 22. геол. разсед 23. грънчарско колело 24. изстрелвам (снаряд) 25. наклон (на мост и пр.) 26. плискам, плисвам, изливам, поливам 27. поваляне, събаряне (при борба) 28. пръскам, поливам, църкам (течност) 29. раждам (за животно) 30. сменям (кожата си-за змия) 31. събарям (противника си-за борец) 32. тех. ход на бутало/мотовилка, размах, амплитуда, ексцентричност 33. усуквам, суча, точа (коприна) 34. хвърлей, хвърляк 35. хвърлям (ездача си-за кон)* * *throw[urou] I. v ( threw[uru:]; thrown[uroun]) 1. хвърлям, подхвърлям, мятам, запращам (at по, към); to \throw o.s. on the neck (o.'s arms round the neck) of хвърлям се на шията на; 2. наплискам, плисвам, изливам, поливам; to \throw water on изливам вода върху; to \throw down the drain изливам в мивката; to \throw cold water on поливам със студен душ, обезсърчавам; 3. църкам ( течност); 4. изстрелвам ( снаряд); 5. изненадвам; шокирам; шашвам; 6. повалям, събарям (противника си - за борец); 7. сменям (кожата си - за змия); 8. раждам (за животно); 9. точа, източвам (коприна и пр.); • to \throw a switch щраквам копче (ключ), цъкам; to \throw the bull ам. бъбря, бърборя, дърдоря, дрънкам; to \throw a fit (и to \throw a tantrum) ам. нервирам се, избухвам, разярявам се, побеснявам, припадам; to \throw s.o. for a loss ам. спечелвам победа над някого; to \throw o.s. at the head of хвърлям се на шията на; to \throw a dinner ( party) sl давам вечеря, каня гости; to \throw s.o. a kiss пращам въздушна целувка на някого; to \throw the great cast правя решителна крачка; to \throw light on хвърлям светлина на (и прен.); to \throw a game ( a contest) губя състезание нарочно, в резултат на подкуп; II. n 1. хвърляне, мятане, запращане; хвърляне на зар, на рибарска мрежа; 2. хвърлей (обикн. stone's \throw); 3. поваляне, събаряне (при борба); 4. наклон (на мост, траектория); 5. тех. ход на бутало (мотовилка), ексцентричност, размах, амплитуда; 6. грънчарско колело; 7. мин. геол. разсед; 8.: to cost 2 dollars a \throw струвам два долара парчето (едното, на парче).
См. также в других словарях:
Open drain — is one of the many different electrical input/output standards in digital designs today. Definition The word drain in the term Open drain refers to the drain terminal of a MOSFET transistor. (The analogous term for BJT devices is open collector.) … Wikipedia
Open Drain — Der Open Collector Ausgang (OC) (dt. „offener Kollektor“ auch „unbeschalteter Kollektor“) bietet einen freien Kollektor Ausgang eines Bipolartransistors in integrierten Schaltkreisen an. Meistens dient er dazu, einen Anschluss an ein höheres… … Deutsch Wikipedia
Open-Drain-Ausgang — Der Open Collector Ausgang (OC) (dt. „offener Kollektor“ auch „unbeschalteter Kollektor“) bietet einen freien Kollektor Ausgang eines Bipolartransistors in integrierten Schaltkreisen an. Meistens dient er dazu, einen Anschluss an ein höheres… … Deutsch Wikipedia
Open circuit — beschreibt in der Elektrotechnik Ausgänge von Schaltungen, die einen hochohmigen (das heißt „offenen“) Zustand einnehmen können. Die angeschlossene Signalleitung führt dabei kein vom Ausgang vorgegebenes elektrisches Potential. In diesem Artikel… … Deutsch Wikipedia
Open collector — A simple schematic of an open collector of an integrated circuit (IC). An open collector is a common type of output found on many integrated circuits (IC). Instead of outputting a signal of a specific voltage or current, the output signal is… … Wikipedia
Open-Collector-Ausgang — Allgemeines Symbol nach IEC Norm Der Open Collector Ausgang (OC) (zu deutsch „offener Kollektor“ auch „unbeschalteter Kollektor“) ist ein Ausgang einer integrierten Schaltung mit einem Bipolartransistor mit freiem Kollektor Ausgang. Meist dient… … Deutsch Wikipedia
Open Colector — Der Open Collector Ausgang (OC) (dt. „offener Kollektor“ auch „unbeschalteter Kollektor“) bietet einen freien Kollektor Ausgang eines Bipolartransistors in integrierten Schaltkreisen an. Meistens dient er dazu, einen Anschluss an ein höheres… … Deutsch Wikipedia
Open Collector — Der Open Collector Ausgang (OC) (dt. „offener Kollektor“ auch „unbeschalteter Kollektor“) bietet einen freien Kollektor Ausgang eines Bipolartransistors in integrierten Schaltkreisen an. Meistens dient er dazu, einen Anschluss an ein höheres… … Deutsch Wikipedia
Open Kollector — Der Open Collector Ausgang (OC) (dt. „offener Kollektor“ auch „unbeschalteter Kollektor“) bietet einen freien Kollektor Ausgang eines Bipolartransistors in integrierten Schaltkreisen an. Meistens dient er dazu, einen Anschluss an ein höheres… … Deutsch Wikipedia
open — o|pen1 W1S1 [ˈəupən US ˈou ] adj ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(door/container etc)¦ 2¦(eyes/mouth)¦ 3¦(not enclosed)¦ 4¦(not covered)¦ 5 the open air 6¦(business/building etc)¦ 7¦(not restricted)¦ 8¦(opportunity)¦ 9¦(not secret)¦ 10¦ … Dictionary of contemporary English
open — adj., v., & n. adj. 1 not closed or locked or blocked up; allowing entrance or passage or access. 2 a (of a room, field, or other area) having its door or gate in a position allowing access, or part of its confining boundary removed. b (of a… … Useful english dictionary
