-
41 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
42 auprès
adv. (de au et près) 1. близо, наблизо до; 2. loc. adv. tout auprès съвсем близо; 3. loc. prép. auprès de при, до; пред; в сравнение с; excusez-moi auprès de vos amis извинете ме пред вашите приятели; venez vous asseoir auprès de moi елате да седнете до мен; ce service n'est rien auprès de ce qu'il a fait pour moi тази услуга е нищо в сравнение с това, което той направи за мен. -
43 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко. -
44 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
45 avancé,
e adj. (de avancer) 1. издаден; toit avancé, изаден покрив; 2. прогресивен, напредничав; 3. напреднал; son ouvrage est déjà très avancé, работата му е доста напреднала вече ; 4. изнесен, изказан; 5. фин. авансиран. Ќ heure avancé,e късен час; poste avancé, воен. преден пост; viande avancé,e престояло развалено месо; vous voilà bien avancé,! дали сте си много труд за нищо! -
46 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
47 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
48 bailler
v.tr. (lat. bajulare "porter") ост. давам, връчвам. Ќ vous me la baillez belle разг. добре ме нареждате. -
49 bénéfice
m. (de bene "bien" et facere "faire") 1. печалба; bénéfice brut брутна печалба; bénéfice net чиста печалба; 2. полза, облага; quel bénéfice avez-vous а mentir? каква полза имате, ако излъжете?; au bénéfice de в полза на; 3. придобивка; 4. бенефис (театрално представление, доходът от което е в полза за честван артист); 5. ист. отстъпване на земи от страна на краля или феодала. Ќ bénéfice d'inventaire (за наследство) право на наследника да изплаща дълговете на наследодателя до сумата на полученото наследство; sous bénéfice d'inventaire прен. с възможност за проверка. Ќ Ant. désavantage, inconvénient, préjudice, déficit, perte. -
50 billet
m. (dimin. de bulle, d'apr. bille) 1. писъмце, записка, бележка; billet doux, billet galant любовно писъмце; billet de (faire) part известие, съобщение; 2. билет; billet de quai перонен билет; billet d'aller et retour билет за отиване и връщане; composter son billet перфорирам си билета; 3. полица; rembourser un billet изплащам полица; 4. бюлетина, бон; 5. разг. сума от 1000 стари франка или 10 нови; 6. малка дописка по актуална тема във вестник. Ќ billet de banque банкнота; billet а ordre запис на заповед, менителница; le billet vert американски долар; je vous donne mon billet que разг., ост. уверявам ви че, гарантирам ви че. -
51 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
52 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
53 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
54 chausser
v.tr. (lat. calceare, de calceus "soulier") 1. обувам; chausser du 40 нося обувки ? 40; chausser un enfant слагам обувки на дете; 2. поставям гуми на автомобил; 3. загърлям стебло на дръвче; 4. v.intr. добре прилягам на крака (за обувка); ce soulier vous chausse bien тази обувка ви приляга добре; se chausser обувам се; je me chausse vite обувам се бързо; je me chausse chez M. Dupont купувам си обувки при г-н Дюпон. Ќ chausser des lunettes разг. нагласявам очилата на носа си. Ќ Ant. déchausser. -
55 chevaucher
v. (bas lat. caballicare, de caballus) I. v.tr. възседнал съм нещо, яхнал съм нещо; les sorcières chevauchent des manches а balais вещиците яхат метли; II. v.intr. 1. печ. не съм под права линия (за набран ред); 2. застъпвам се (за предмети); 3. ост., лит. разхождам се на кон, яздя; se chevaucher застъпвам се; съвпадам; ces rendez-vous se chevauchent тези срещи се застъпват ( във времето), съвпадат. -
56 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
57 concéder
v.tr. (lat. concedere) отстъпвам, отпускам, давам; concéder un privilège давам привилегия; je vous concède ce point отстъпвам ви по тази точка. Ќ Ant. refuser, rejeter, contester. -
58 concerner
v.tr. (lat. scolast. concernere, de cernere "considérer") отнасям се до, засягам; cela ne vous concerne pas това не ви засяга; en ce qui me concerne що се отнася до мен; je ne suis pas concerné това не ме засяга. -
59 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
60 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger.
Страницы
См. также в других словарях:
vous — [ vu ] pron. pers. • Xe; lat. vos ♦ Pronom personnel de la deuxième personne du pluriel (réel ou de politesse). REM. Vous peut être sujet (comme tu), apposition ou attribut (comme toi … Encyclopédie Universelle
vous-même — vous [ vu ] pron. pers. • Xe; lat. vos ♦ Pronom personnel de la deuxième personne du pluriel (réel ou de politesse). REM. Vous peut être sujet (comme tu), apposition ou attribut ( … Encyclopédie Universelle
vous-mêmes — vous [ vu ] pron. pers. • Xe; lat. vos ♦ Pronom personnel de la deuxième personne du pluriel (réel ou de politesse). REM. Vous peut être sujet (comme tu), apposition ou attribut ( … Encyclopédie Universelle
Vous êtes fous! — Single par Benny B extrait de l’album L Album Sortie Mai 1990 Durée 03:12 Genre(s) Rap français Humour Format CD … Wikipédia en Français
Vous êtes fous ! — Vous êtes fous! Single par Benny B extrait de l’album L Album Sortie Mai 1990 Durée 03:12 Genre Rap français Humour Format … Wikipédia en Français
Vous les copains, je ne vous oublierai jamais — Chanson par Sheila extrait de l’album Ecoute ce disque Pays France Sortie … Wikipédia en Français
Vous ne l'emporterez pas avec vous — James Stewart et Jean Arthur Données clés … Wikipédia en Français
Vous etes ici — Vous êtes ici Pour l’article homonyme, voir Vous êtes ici (album). En anglais, sur une carte de Victoria, dans la … Wikipédia en Français
Vous allez rencontrer un bel et sombre inconnu — Lucy Punch, Josh Brolin, Woody Allen, Naomi Watts et … Wikipédia en Français
Vous et nous — Album par Brigitte Fontaine Sortie 1977 Producteur Areski Belkacem Antoine Duhamel Label Saravah Albums … Wikipédia en Français
Vous n'avez pas le monopole du coeur — Vous n avez pas le monopole du cœur « Vous n avez pas le monopole du cœur » est une phrase prononcée par Valery Giscard d Estaing le 10 mai 1974, au cours du débat télévisé de l entre deux tours de l élection présidentielle française de … Wikipédia en Français
