-
1 character
{'kxrakta}
I. 1. характер (на човек), a щап of CHARACTER човек с характер
2. характер, естество, качество, биол. отличителен белег/признак
in the CHARACTER of в качеството си на, като
3. име, репутация, реноме
a man of bad CHARACTER човек с лоша репутация
to have a CHARACTER for honesty ползвам се с име на честен човек
to redeem one's CHARACTER възвръщам си доброто име
CHARACTER assassination очерняне на човек, особ. обшественик, с цел да се дискредитира
4. писмена препоръка, характеристика. референции
certflicate of (good) CHARACTER адм. удостоверение за честност иблагонадеждност
5. видна/известна личност
public CHARACTER виден общественик
6. характер, стил, собствена физиономия
7. действуващо лице, образ в литературно произведение и пр
8. театр, и пр. роля
to be in CHARACTER в ролята съм си, типичен/характерен съм
to be out of CHARACTER не съм в ролята си, не подхождам, не съм в същия стил, не хармонирам
CHARACTER actor характерен/жанров артист
CHARACTER comedy комедия на характери
CHARACTER sketch кратка пиеса, чийто герой е твърде индивидуализиран/ексцентричен, кратка характеристика
9. разг. субект, екземпляр, тип, оригинал, терк
a bad CHARACTER лош човек, съмнителна личност
he's quite a CHARACTER разг. той е голям чешит, той е забележителен човек
10. писмен знак, буква, цифра, иероглиф, азбука, писмо
11. шифър, шрифт, почерк
II. v ряд. характеризирам, определям, надписвам, описвам* * *{'kxrakta} n 1. характер (на човек), а щап of character човек с хар(2) v ряд. характеризирам, определям; надписвам; описвам* * *характер; характеристика; субект; реноме; репутация; референции; роля; образ; почерк; атестация; буква; естество; знак; качество;* * *1. 1 шифър, шрифт, почерк 2. a bad character лош човек, съмнителна личност 3. a man of bad character човек с лоша репутация 4. certflicate of (good) character адм. удостоверение за честност иблагонадеждност 5. character actor характерен/жанров артист 6. character assassination очерняне на човек, особ. обшественик, с цел да се дискредитира 7. character comedy комедия на характери 8. character sketch кратка пиеса, чийто герой е твърде индивидуализиран/ексцентричен, кратка характеристика 9. he's quite a character разг. той е голям чешит, той е забележителен човек 10. i. характер (на човек), a щап of character човек с характер 11. ii. v ряд. характеризирам, определям, надписвам, описвам 12. in the character of в качеството си на, като 13. public character виден общественик 14. to be in character в ролята съм си, типичен/характерен съм 15. to be out of character не съм в ролята си, не подхождам, не съм в същия стил, не хармонирам 16. to have a character for honesty ползвам се с име на честен човек 17. to redeem one's character възвръщам си доброто име 18. видна/известна личност 19. действуващо лице, образ в литературно произведение и пр 20. име, репутация, реноме 21. писмен знак, буква, цифра, иероглиф, азбука, писмо 22. писмена препоръка, характеристика. референции 23. разг. субект, екземпляр, тип, оригинал, терк 24. театр, и пр. роля 25. характер, естество, качество, биол. отличителен белег/признак 26. характер, стил, собствена физиономия* * *character[´kærəktə] I. n 1. характер, нрав (на човек); a man of \character човек с характер; 2. характер, природа, естество; качество; биол. отличителен признак (белег); hereditary ( acquired) \character биол. наследствен (придобит) характер (или белег); in the \character of в качеството си на; 3. име, репутация, реноме; of bad \character с лошо име (слава, репутация); left without a shred of \character напълно дискредитиран; to have a good \character ползвам се с добро име; to redeem o.'s \character изкупвам вината си, възвръщам си доброто име; 4. референции, отзив, писмена препоръка, характеристика; to deliver a certificate of good \character адм. представям препоръка за честност и благонадеждност; 5. известна личност; a great \character in history историческа личност; 6. характер, стил, облик, физиономия; work that lacks \character творба без собствен стил (физиономия); 7. лит. действащо лице, персонаж, образ; 8. роля; in the \character of Hamlet в ролята на Хамлет; to be in ( out of) \character (не) съм в ролята си; (не) подхождам, (не) хармонирам; a \character sketch скеч, чийто герой е твърде индивидуализиран или ексцентричен; кратка характеристика; 9. ирон., презр. субект, чешит, тип, оригинал; a bad \character тъмен субект; he is quite a \character разг. той е голям чешит; 10. буква, писмен знак; цифра; йероглиф; pl азбука, писмо; in German \characters с готически букви; 11. почерк; II. v 1. рядко характеризирам; 2. рядко запечатвам.
См. также в других словарях:
bad character — I noun bad name, bad reputation, bad repute, baseness, discredit, discreditableness, disesteem, disfavor, disgrace, dishonor, dishonorableness, disreputability, disrepute, ignobility, ignominy, ill favor, ill repute, infamy, lowness,… … Law dictionary
Bad character evidence — The Criminal Justice Act 2003 of the United Kingdom made fundamental changes to the admissibility of evidence relating to character in respect to defendants and others. The Act is far reaching, particularly… … Wikipedia
of bad character — index disreputable Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
bad character — Synonyms and related words: bad name, bad odor, bad report, bad reputation, bad repute, disapprobation, discredit, disesteem, disfavor, dishonor, evil repute, ill fame, ill repute, ill favor, poor reputation, public dishonor, shady reputation,… … Moby Thesaurus
bad character — Absence of moral virtue; the predominance of evil habits in a person. In law of evidence, such character may be shown to affect credibility of witness by introduction of record of convictions for crimes or by reputation. Fed.Evid.R. 608, 609 … Black's law dictionary
bad character — Absence of moral virtue; the predominance of evil habits in a person. In law of evidence, such character may be shown to affect credibility of witness by introduction of record of convictions for crimes or by reputation. Fed.Evid.R. 608, 609 … Black's law dictionary
bad character — poor disposition; mean nature … English contemporary dictionary
Character — Char ac*ter, n. [L., an instrument for marking, character, Gr. ?, fr. ? to make sharp, to cut into furrows, to engrave: cf. F. caract[ e]re.] [1913 Webster] 1. A distinctive mark; a letter, figure, or symbol. [1913 Webster] It were much to be… … The Collaborative International Dictionary of English
character evidence — see evidence Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. character evidence … Law dictionary
bad repute — I noun abasement, abjection, abjectness, abomination, allegation, amoralism, amorality, animadversion, antagonism, aspersion, attaint, bad character, bad influence, bad name, betrayal, calumniation, calumny, castigation, censoriousness, censure,… … Law dictionary
bad — adj: not valid: void bad notice; esp: not covered by sufficient funds a bad check Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
