-
61 logique1
f. (lat. logica, gr. logikê, gr. logos "raison") 1. логика; cela manque de logique1 няма никаква логика в това; logique1 formelle формална логика; 2. трактат по логика. Ќ Ant. désordre, illogisme. -
62 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
63 mériter
v.tr. (de mérite) 1. заслужавам; имам заслуги; cela mérite réflexion това заслужава размисъл; 2. ост. струвам, заслужавам. Ќ Ant. démériter. -
64 notoriété
f. (du lat. notorius) явност, общоизвестност; слава, име, известност; cela est de notoriété, il est de notoriété publique que... общоизвестно е, че; notoriété publicitaire рекламна известност. -
65 pendre
(lat. pop. °pendere) I. v.tr. 1. окачвам, закачвам; 2. обесвам; II. v.intr. вися, увисвам; se pendre обесвам се; окачвам се. Ќ dire pis que pendre de (qqn.) говоря лошо за някого (повече от достатъчното, за да бъде обесен); pendre au nez заплашен, застрашен съм от нещо; il ne vaut pas la corde pour le pendre такъв негодник е, че никой не е в състояние до го оправи; être pendu aux lèvres de qqn. слушам някого с голямо внимание (не пропускам нито дума); cela lui pend sur la tête нещо го застрашава; se pendre au cou de qqn. увисвам на врата на някого. -
66 peut-être
adv. (ellipse de puet cel estre "cela peut être") 1. може би; ils ne viendront peut-être pas може би няма да дойдат; 2. m. inv. предложение. -
67 pouvoir1
v. (lat. pop. °potere) I. v.tr. 1. мога, в състояние съм; n'en pouvoir1 rien не мога нищо; 2. имам разрешение, право да върша нещо; 3. имам власт, сила, влияние да направя нещо; II. v.intr. може би, възможно е; je puis avoir des illusions възможно е да си правя илюзии; il peut arriver que възможно е да се случи така, че; se pouvoir1 impers. възможно е; cela ne se peut pas това е невъзможно. Ќ n'en pouvoir1 plus на края на силите си съм; не мога повече. -
68 près
adv. (bas lat. presse "en serrant") 1. близо, близко, наблизо; il habite tout près той живее съвсем наблизо; 2. loc. adv. de près отблизо; а cela près без да се спираме на това; а peu près приблизително, почти; 3. prép. за означаване близост по място: при, до; 4. loc. prép. près de до, близо до; скоро; почти; tout près de Paris съвсем близо до Париж; être près de la retraite наближавам пенсионна възраст. Ќ près а près последователно, близо; ni de près ni de loin в никакъв случай; suivre qqn. de près следя някого, не го оставям на мира. -
69 quant2
а loc. prép. (lat. quantum ad "autant que cela intéresse") що се отнася до, по отношение на; quant2 а son caractère колкото до характера му; quant2 а moi що се отнася до мен; quant2 au père de Jean що се отнася до бащата на Жан. Ќ Hom. camp, khan, quand. -
70 rapport
m. (de rapporter) 1. доход, приход; le rapport d'un capital доходът от капитал; 2. производителност; 3. рапорт, съобщение, доклад, отчет, протокол; rapport confidentiel поверителен доклад; 4. оценка, писмено заключение на експерт; 5. съответствие, съотношение, зависимост, връзка, близост; je ne vois pas le rapport не виждам каква е връзката; cela n'a aucun rapport това няма нищо общо; rapport de transmission предавателно съотношение (на автомобилна трансмисия); 6. отношение, връзка, взаимоотношение; entretenir de bons rapports avec qqn. поддържам добри отношения с някого; rapport sexuels сексуални отношения, връзки; 7. мат., грам. отношение; 8. loc. prép. par rapport а по отношение на, в сравнение с; sous le rapport de в отношение на, като се вземе предвид; rapport а нар. поради; по отношение на; rapport que (+ ind.) нар. защото; en rapport de, en rapport avec във връзка с. Ќ immeuble de rapport ост. жилище, което носи доходи от наеми на собственика си; terre de rapport пръст, пренесена от другаде. Ќ Ant. disproportion. -
71 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
72 remonter
v. (de re- et monter) I. v.intr. 1. издигам, повдигам, изкачвам отново; remonter dans sa chambre качвам се в стаята си; remonter а cheval качвам се отново на кон; 2. възвишавам се, простирам се (за път, гора); 3. прен. отново израствам, издигам се; 4. датирам от, водя своето начало от; cela remonte au déluge това датира от много отдавна; 5. цъфтя отново; 6. повишавам се отново (за температура); 7. вървя срещу течението; II. v.tr. 1. поставям, отнасям нагоре; качвам; 2. отново изкачвам; remonter l'escalier отново изкачвам стълбището; 3. вървя срещу течението; le bateau remonte la rivière корабът се изкачва по реката, движи се срещу течението; 4. издърпвам към себе си; 5. попълвам, снабдявам; 6. отново монтирам, сглобявам; 7. навивам (за часовник); 8. прен. увеличавам, засилвам, повдигам; remonter le courage de qqn. повдигам смелостта на някого; 9. попълвам отново с това, което е необходимо; 10. театр. поставям отново пиеса; 11. прен. стремя се към първоизточника, началото; 12. вкарвам във форма, правя по-енергичен; se remonter 1. навивам се отново (за механизъм); 2. разг. набирам сили, бодрост. Ќ remonter au vent мор. движа се срещу вятъра; remonter un adversaire спорт. наваксвам нещо, загубено срещу противник; remonter un mur издигам стена. Ќ Ant. descendre, dévaler, redescendre; déprimer; affaiblir; démonter, disloquer. -
73 renverser
v. (de re- et a. fr. enverser, de envers) I. v.tr. 1. събарям, прекатурвам, разливам; renverser un seau разливам, прекатурвам кофа; 2. прен. обърквам, разстройвам; обръщам в бягство, внасям смут в редовете на; cela me renverse това ме обърква; 3. променям мястото, посоката на, пускам, поставям в обратно направление, обръщам; renverser les termes d'une proposition обръщам реда на частите на изречение; 4. разг. поразявам, смайвам, обърквам; 5. събарям някого на земята; 6. свалям, събарям; renverser un ministre свалям министър; 7. навеждам, отмятам назад (за част от тялото); II. v.intr. мор. променям посоката (за морско течение, прилив или отлив); se renverser 1. обръщам се катурвам се, падам назад; 2. облягам се назад; 3. променяме си мястото или посоката на движение. Ќ Ant. redresser, rétablir; relever, édifier, fonder, instaurer; couronner. -
74 représenter
v. (lat. repræsentare "rendre présent", de præsens "présent") I. v.tr. 1. представям повторно; 2. показвам, представям; représenter qqn. comme aventurier показвам някого като авантюрист; 3. напомням; 4. изобразявам, възпроизвеждам; représenter une fonction par une courbe изобразявам математическа функция чрез крива; représenter fidèlement un objet възпроизвеждам вярно предмет; 5. театр. представям, давам (спектакъл); изпълнявам, играя ролята на; 6. представлявам; il représente tout ce que je déteste той представлява всичко това, което ненавиждам; cela représente plus d'un million това представлява повече от милион; 7. ост., лит. обръщам внимание на някого, правя забележка; 8. представлявам някого; représenter un gouvernement представлявам правителство; représenter en justice представлявам пред съда (за адвокат); II. v.intr. 1. имам хубав вид, представителен съм; 2. импонирам; водя живот, държа се, харча според ранга си, според своето обществено положение; se représenter 1. представям си; se représenter le visage de qqn. представям си лицето на някого; 2. явявам се отново (на изпит, на избори); 3. представям се отново ( за случай). -
75 rêveur,
euse adj. et n. (de rêver) 1. мечтателен; 2. замислен, разсеян; 3. m., f. мечтател; разсеян, постоянно замислен човек; 4. ост. който размишлява; философ; 5. m., f. човек, който сънува. Ќ cela me laisse rêveur, това ме оставя смаян. -
76 signifier
v.tr. (lat. significare) 1. знача, означавам; Qu'est-ce que cela signifie? Какво означава това? (за изразяване на недоволство); 2. обявявам, изявявам, съобщавам; 3. уведомявам чрез съда; оповестявам. -
77 simagrée
f. (l'a. fr. Si m'agrée "cela me plaît ainsi" est une source peu prob.) разг. превземане; превзетост, преструвка. -
78 soi
pron. pers. (du lat. se, en position accentuée) себе си, се; n'aimer que soi обичам само себе си. Ќ maîtrise de soi самообладание; revenir а soi идвам на себе си, свестявам се; être chez soi в къщи съм, у дома съм; il a de soi разбира се от само себе си; cela va de soi това се подразбира; de soi от само себе си; un autre soi-même интимният приятел. -
79 sorcellerie
f. (de sorcier) магьосничество, вълшебство, чародейство, магия. Ќ cela tient de la sorcellerie това е необикновено, необяснимо. -
80 soucier
v. (du lat. sollicitare) I. v.tr. ост. създавам грижи, безпокоя; cela ne me souciait pas davantage това не ми създаваше допълнителни грижи; II. v. pron. безпокоя се, тревожа се, грижа се за, интересувам се; je ne m'en soucie guère не ме е грижа за това; elle se souciait de chanter et danser тя се интересуваше от пеене и танци; se soucier que (+ subj.) тревожа се за това, че; sans se soucier que son enfant souffre без да се интересува, че детето Ј страда.
См. также в других словарях:
cela — [ s(ə)la ] pron. dém. • XIIIe; de 2. ce, et là 1 ♦ (Opposé à ceci) Désigne ce qui est plus éloigné; ce qui précède; ce qu on oppose à ceci. 2 ♦ Cette chose. ⇒ 1. ça(plus cour.). Buvez cela. Ne parlez pas de cela. Remplace ce … Encyclopédie Universelle
Cela (Alcobaca) — Cela Karte Basisdaten Region … Deutsch Wikipedia
Cela (Alcobaça) — Cela Wappen Karte … Deutsch Wikipedia
CELA (C. J.) — Le prix Nobel de littérature a été attribué en 1989 à Camilo José Cela. Après José Echegaray (1904, avec Frédéric Mistral), Jacinto Benavente (1922), Juan Ramón Jiménez (1956), Vicente Aleixandre (1977), C. J. Cela est le cinquième homme de… … Encyclopédie Universelle
cela — CELA. Pronom démonstratif, qui signifie, Cette chose là. Cela est bon. Cela est mauvais. Cela est fait. [b]f♛/b] Quand le pronom Cela est seul, et sans opposition au pronom Ceci, il se dit de même que Ceci, d Une chose qu on tient et qu on montre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cela — Saltar a navegación, búsqueda Cela puede referirse a: Camilo José Cela Trulock, escritor español, ganador del Premio Nobel de Literatura. Camilo José Cela Conde, escritor y catedrático de Filosofía, hijo del anterior. CELA, acrónimo del Centro de … Wikipedia Español
Cela (Chaves) — Saltar a navegación, búsqueda Cela Freguesia de Portugal … Wikipedia Español
Cela Ne Se Produirait Pas Ici — (Sånt händer inte här) est un film suédois réalisé par Ingmar Bergman, sorti en 1950. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
Cela (Alcobaça) — Saltar a navegación, búsqueda Cela Concelho Alcobaça Área 26,23 km² Población 3 426 hab. (2001) Densidad 130,6 hab./km² … Wikipedia Español
Cela — steht für: Cela (Alcobaça), Gemeinde im Kreis Alcobaça, Portugal Cela (Chaves), ein Ort in Portugal Cela ist der Familienname folgender Personen: Camilo José Cela (1916–2002), spanischer Schriftsteller Siehe auch Cella … Deutsch Wikipedia
Cela S'appelle L'aurore — Réalisation Luis Buñuel Acteurs principaux Georges Marchal Lucia Bosé Julien Bertheau Jean Jacques Delbo Giani Esposito Nelly Borgeaud Scénario adaptation de Luis Buñuel et Jean Ferry dialogue de Jean Ferry (d a … Wikipédia en Français
