-
1 noblesse
{nou'bles}
n фр. аристокрация, благородници (особ. чуждестранни)
NOBLESSE oblige благородството задължава* * *{nou'bles} n фр. аристокрация, благородници (особ. чуждестра* * *1. n фр. аристокрация, благородници (особ. чуждестранни) 2. noblesse oblige благородството задължава -
2 noblesse
f. (de noble) 1. благородство; noblesse d'âme, de caractère благородство на душата, на характера; 2. събир. болярство, дворянство; аристокрация. Ќ noblesse oblige положението задължава. -
3 Noblesse
Noblésse f in: Noblesse oblige [ nɔˈblɛs ɔˈbli:ʒ ] високото положение/благородството задължава. -
4 noblesse oblige
noblesse oblige[nou´bles ɔb´li:ʒ] n дългът на знатните и високопоставените хора да помагат на нуждаещите се и да използват богатството си за благородни цели. -
5 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
6 ignominie
f. (lat. ignominia) 1. безсрамие, безчестие, голям позор; 2. обида, оскърбление. Ќ Ant. gloire, honneur, noblesse. -
7 infamie
f. (lat. infamia) 1. ост. позор, безчестие; couvrir qqn. d'infamie опозорявам някого; 2. подлост, низост, безобразие; 3. pl. оскърбителни думи. Ќ Ant. honneur, gloire, noblesse. -
8 quartier
m. (de quart) 1. една четвърт част от нещо, четвъртина; un quartier de fruit четвъртина от плод; 2. къс, парче, част, отломък; quartier de fromage парче сирене; quartier de roche скален блок; 3. срок от три месеца, четвърт година; заплата за три месеца; 4. квартал; жители на един квартал; le quartier chinois китайският квартал; 5. астр. лунна четвърт; premier quartier първа четвърт; dernier quartier последна четвърт; 6. воен. казарма; зона на действие на батальон в отбранителна позиция; 7. милост, помилване на дезертьор; 8. благороден произход, родословно коляно; avoir quatre quartiers de noblesse имам четирима прадеди от благороден произход; 9. парче кожа, което обвива тока на обувка; 10. част от седлото; 11. част от затвор със специално предназначение. Ќ Quartier Général воен. генерален щаб; quartier d'hiver място, където са се прибрали войските между две кампании; quartier général воен. главна квартира (щаб); poids des quatre quartiers нетно тегло на животно, което ще се транжира; avoir quartier libre имам разрешение да напусна казармата; за момент съм свободен; demander quartier искам милост; ne pas faire de quartier избивам всички; отнасям се безмилостно с някого. -
9 titre
m. (lat. titulus "inscription, titre d'honneur") 1. заглавие; надпис; 2. титла, звание; titre de noblesse благородническа титла; titres universitaires университетски звания; en titre титуляр (изпълнявайки дадена длъжност); 3. акт, документ; authenticité d'un titre автентичност на документ; titre de paiement документ за преведена сума; 4. проба (на скъпоценни метали); or au titre злато с проба, разрешена от държавата; 5. хим. дозировка; 6. pl. акции, ценни книжа; облигации; vendre des titres продавам акции; titres au porteur акция на приносител; titres de rente лихвоносни книжа; 7. прен. право, основание; acquérir des titres придобивам право; 8. победа, награда; remporter un titre спечелвам награда; 9. loc. prép. а titre de в качество на, като; а titre exceptionnel като изключение; а titre de renseignement (d'information) за сведение; а titre d'illustration за пояснение (за илюстрация); а titre d'expérience за опит; au même titre по същия начин; 10. loc.adv. а juste titre заслужено, с пълно право; а titre gratuit (gracieux) безплатно, гратис; а titre temporaire временно; а plusieurs titres по много причини. -
10 trivialité
f. (de trivial) 1. изтърканост, баналност, тривиалност; 2. груби, вулгарни думи. Ќ Ant. élévation, noblesse. -
11 vilenie
ou vilénie f. (de vilain) 1. лит. гадност, мерзост, низост; 2. неблагодарност. Ќ Ant. générosité, noblesse.
См. также в других словарях:
NOBLESSE — Toutes les sociétés traditionnelles, quelque niveau de civilisation qu’elles aient atteint, ont possédé leur noblesse. Mais le mot recouvre des réalités si diverses – dans le temps comme dans l’espace – qu’il n’est guère possible d’en donner une… … Encyclopédie Universelle
noblesse — Noblesse. s. f. Qualité par laquelle un homme est noble. Bonne noblesse. ancienne noblesse. nouvelle noblesse. noblesse d épée. noblesse de robe. la noblesse s acquiert par les belles actions. on luy conteste sa noblesse. prouver sa noblesse.… … Dictionnaire de l'Académie française
Noblesse — кор. 노블레스 англ. Noblesse Жанр приключения, фэнтези Манхва Автор Сон Дже Хо Иллюстратор Ли Гван Су «Дворянство» ( … Википедия
noblesse — (n.) early 13c., noble birth or condition, from O.Fr. noblece noble birth, splendor, magnificence (Mod.Fr. noblesse), from V.L. *nobilitia, from L. nobilis (see NOBLE (Cf. noble) (adj.)). French phrase noblesse oblige privilege entails… … Etymology dictionary
noblesse — Noblesse, Nobilitas. Relever d avoir fait chose derogeant à noblesse, Natalibus restituere. Budaeus … Thresor de la langue françoyse
Noblesse — (fr., spr. Nobleß), 1) Adel, Gesammtheit der Vornehmen in einem Orte; 2) edle Denkart, auch 3) der äußere Ausdruck einer solchen … Pierer's Universal-Lexikon
Noblesse — (franz.), soviel wie Adel; Gesamtheit der Vornehmern an einem Ort; auch der äußere Ausdruck edler Denkungsart. N. oblige, »Adel legt Pflicht auf« (sich standesgemäß zu benehmen, edel zu handeln) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Noblesse — (frz.), Adel; vornehme Denkart. N. oblige (spr. ŏblihsch), Adel verpflichtet (edel zu handeln) … Kleines Konversations-Lexikon
noblesse — [nō bles′] n. 〚ME noblesce < OFr < ML nobilitia〛 NOBILITY * * * no·blesse (nō blĕsʹ) n. 1. Noble birth or condition. 2. The members of the nobility, especially the French nobility. [Middle English, from Old French, from noble … Universalium
Noblesse — oblige (französisch): Adel verpflichtet; die Wendung wird oft im scherzhaften oder ironischen Sinn gebraucht; sie bedeutet ursprünglich, daß eine höhere gesellschaftliche Stellung zu Verhaltensweisen verpflichtet, die von anderen nicht unbedingt… … Das Wörterbuch der Idiome
noblesse — NOBLESSE: La mépriser et l envier … Dictionnaire des idées reçues
