-
21 guide
m. et f. (a. provenç. ou it. guida) 1. водач, гид; guide montagnard планински водач; servir de guide а qqn. служа за гид на някого; guide d'un musée екскурзовод, гид в музей; 2. разш. вожд, водач; guide spirituel духовен водач, гуру; 3. ръководител; ръководство; 4. пътеводител, справочник; 5. воен. войник, по когото другите се равняват в строя; 6. мор. guide d'une escadre кораб, според когото ескадрата регулира хода си; 7. техн. направляваща част, водач; 8. f. момиче, което участва в скаутското движение; 9. f. повод на кон. -
22 idolâtre
adj. (lat. ecclés. idolatres, du gr. eidôlon "image" et latreuein "servir, adorer") 1. идолопоклоннически, езически; 2. m., f. идолопоклонник, езичник. -
23 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
24 marchepied
m. (de marcher et pied) 1. стъпало (за качване в кола и др.); 2. предна част на капра (за поставяне на краката); 3. подвижна стълбичка; 4. прен. средство за постигане на нещо, стъпало, мост. Ќ servir de marchepied а qqn. прен. служа за стъпало на някого. -
25 nuire
v.intr. (lat. nocere) 1. вредя, нанасям вреда; пакостя; 2. преча; se nuire 1. вредя си; 2. вредим си един на друг. Ќ Ant. aider, assister, servir. -
26 plat
m. (de plat, adj.) 1. чиния; 2. ястие, ядене. Ќ servir а qqn. un plat de son métier пошегувам се, подигравам се с някого (изигравам му номер); mettre les pieds dans le plat намесвам се неуместно. -
27 resservir
v. (de re- et servir) I. v.intr. 1. служа отново; 2. спорт. изпълнявам нов сервис; II. v.tr. поднасям, сервирам отново; se resservir служа си отново (с нещо); сервирам си отново. -
28 servant1
adj. m. (de servir) ост. който служи, използва се за служене. Ќ frère servant1 рел. духовен прислужник, използван за дребни работи. -
29 servant2
m. (de servir) 1. светско или духовно лице, което обслужва свещеника по време на литургия; 2. пълнач на оръдие, член на артилерийски разчет. -
30 serveur,
euse m., f. (de servir) 1. човек, който подава сервис при игра на тенис и пр.; 2. сервитьор (в кафене, ресторант и др.); 3. домашен прислужник (който сервира на масата); 4. инф. сървър. -
31 serviable
adj. (de servir) услужлив. -
32 serviette
f. (de servir) 1. салфетка; 2. кърпа за изтриване на ръце, тяло; serviette de bain кърпа за баня; serviette hygiénique дамска превръзка; 3. папка (за носене на документи и др.). -
33 trahir
v.tr. (lat. tradere, proprem. "livrer") 1. изменям, предавам; trahir son ami издавам приятеля си; 2. изневерявам; son mari l'avait trahie pour une jeune femme мъжът Ј бе изневерил с една млада жена; 3. издавам; trahir son émotion издавам вълнението; 4. нарушавам, постъпвам против; 5. не оправдавам (нещо, което друг очаква от мен); trahir la confiance de qqn. не оправдавам доверието на някого; se trahir издавам се; проявявам се, разкривам се. Ќ Ant. seconder, servir; cacher. -
34 usité,
e adj. (lat. usitatus, de usitari, fréquent. de uti "se servir de") употребяван, обичаен, употребим, който се използва; un mot usité, употребима дума. -
35 ustensile
m. (lat. ustensilia, de uti "se servir de") 1. сечиво, уред; 2. прибор, съд (най-вече в домакинството); ustensiles de cuisine кухненски съдове или уреди.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
servir — [ sɛrvir ] v. tr. <conjug. : 14> • Xe; lat. servire « être esclave, être soumis, dévoué à » I ♦ V. tr. dir. A ♦ (Compl. personne) 1 ♦ S acquitter de certaines obligations ou de certaines tâches envers (qqn auquel on obéit, une collectivité) … Encyclopédie Universelle
servir — Servir. v. a. Estre à un maistre, comme son domestique. Servir un maistre. il y a dix ans qu il me sert. il le sert depuis trois ans en qualité de valet de chambre. l Ecriture sainte dit que personne ne peut servir deux maistres à la fois. On dit … Dictionnaire de l'Académie française
servir — Servir, Seruire, Asseruire, Deseruire, Inseruire, Subseruire, Ministrare, Famulari. Servir chez aucun, Colere seruitutem apud aliquem. Servir bien Dieu, Religionem colere. Apres Dieu servi, Sacris muneribus perfunctis, ad vitae munera obeunda… … Thresor de la langue françoyse
servir — verbo transitivo,intr. 1. Atender (una persona) realizando tareas domésticas [a otra persona]: Manuel desde muy joven sirve en casa de mi tío. 2. Realizar ( … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
SERVIR — Saltar a navegación, búsqueda SERVIR es un sistema de visualización y seguimiento regional para Centroamérica y el Caribe, desarrollado por la NASA en colaboración con un grupo de Universidades y Centros de investigación, así como el Banco… … Wikipedia Español
servir — a ninguém pode servir a dois senhores. servir com servir com molho picante. servir de isto servia de suporte. servir para serve para desenhar. servir se de servi me do teu lápis … Dicionario dos verbos portugueses
Servir — puede referirse a: El verbo servir. SERVIR, sistema de visualización y seguimiento para Centroamérica y el Caribe desarrollado por la NASA Véase también Wikcionario tiene definiciones para servir.Wikcionario … Wikipedia Español
Servir dans la troupe — ● Servir dans la troupe servir dans une unité (par opposition à servir dans les bureaux ou les états majors) … Encyclopédie Universelle
servir — (Del lat. servīre). 1. intr. Estar al servicio de alguien. U. t. c. tr.) 2. Estar sujeto a alguien por cualquier motivo haciendo lo que él quiere o dispone. 3. Dicho de un instrumento o de una máquina: Ser a propósito para determinado fin. Estas… … Diccionario de la lengua española
servir — Se conjuga como: pedir Infinitivo: Gerundio: Participio: servir sirviendo servido Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. sirvo sirves sirve servimos servís sirven … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
Servir Dieu — ● Servir Dieu lui rendre le culte qui lui est dû … Encyclopédie Universelle
