no+sé+que

prep на, в; до, към, за, по, при, с, след и съюза да (когато се слива с члена el приема формата al): 1) като допълнение: а) вин. падеж (без предлог на български): Ўrespeta a los sabios! уважавай мъдреците!; б) вин. падеж (с предлог на български): на, при; contestar a la pregunta отговарям на въпроса; в) дат. падеж: на, за, към; suscribirse al periódico абонирам се за вестник; 2) направление, място: на, в, за, до, към; їa dónde? накъде?; voy a la universidad отивам в университета; 3) място, близост, положение: на, до, при; a la salida на изхода; 4) разстояние: до, на; їa cuàntos kilómetros? на колко километра; 5) време, възраст: на, в, след, при; a tiempo навреме; їa qué hora? в колко часа?; 6) разпределение, последователност: в, по; dos veces al mes два пъти месечно; 7) цена, процент: на, по; їa qué precio? на каква цена?; 8) съответствие, сравнение: в, на; huele a flores мирише на цветя; 9) причина: по; a requerimiento de Ud. по Ваше искане; 10) цел, условие: за, на; їa qué te atienes? на какво разчиташ?; 11) намерение, цел, решение (а + inf, зависещ от глагол): да; enseñar a leer уча да четe; 12) начало (а + inf, зависещ от глагол): да; se puso a cantar започна да пее; 13) начин: а) по; a la española по испански; a mi gusto по мой вкус; б) (а + sust) (наречия на бълг.); a pie пеша; a la fuerza насила; в) като начало на адвербиални изрази: a oscuras на тъмно; a ciegas сляпо; a escondidas скришом; a tontas y a locas неумело; 14) средство, оръдие; a màquina на машина; a mano на ръка; 15) al + inf (деепричастие на бълг. или същ. с предлог) при; al verlo виждайки го; al entrar при влизането; 16) в елиптични изречения: а) призив, заповед, покана (a + inf и а + sust); Ўa su salud! за Ваше здраве!; Ўa las armas! на оръжие!; б) а + que: a que no sabes нима знаеш; 17) заменя: conj si: a saberlo yo lo diría ако знаех, щях да го кажа; conj con: a cuchillo с нож; prep hacia: se fue a ellos отиде към тях; prep hasta: con el agua a la cintura във вода до кръста; prep para: a beneficio de в полза на; prep por: a ruego suyo по негова молба; prep según: a la ley de Castilla според законите на Кастилия.

1. tr 1) давам; 2) подарявам; 3) връчвам; 4) присъждам, давам служба; 5) предлагам, прилагам; dar remedio (consuelo, consejo) намирам лек (давам утеха, съвет); 6) присъждам, връчвам; dar licencia позволявам; 7) предполагам, смятам; lo doy por visto мисля, че съм го виждал; 8) давам плод, рента; la higuera da смокинята ражда; 9) признавам, приемам; dar por inosente приемам (признавам) за невинен; 10) изказвам поздравления, съболезнования; dar la enhorabuena поздравявам с добре дошъл; 11): dar + sust означава изпълнявам действието, което същ. означава: dar un abrazo прегръщам; dar saltos скачам; 12) удрям; dar un bofetón удрям плесница; dar de palos удрям с тояга; 13) предизвиквам, доставям; dar gana имам желание; dar gusto приятно е; dar miedo плаша; 14) прожектирам, представям (филм, постановка); 15) преподавам; hoy darà la clase... днес ще преподава...; 16) отмервам (за време); el reloj dio las cinco часовникът удари (би) пет часа; 17) предчувствам, подсказвам; me da el corazón que sanaràs сърцето ми подсказва, че ще оздравееш; 2. intr 1) имам значение, означавам; que màs da! не е ли все едно; me da lo mismo все ми е едно; 2) удрям, бия; le dio con un palo удари го с тояга; 3) улучвам, схващам; dar en el punto улучвам проблема, целта; dar en el chiste схващам, разбирам шегата; 4) с някои същ. означава падам или удрям се; dar de espaldas падам по гръб; 5) сервирам; dar de comer храня; 6) намирам се в определено положение; la ventana da al norte прозорецът гледа на север; 7) извършвам, изпадам; dar en un error изпадам в грешка; 3. prnl 1) отстъпвам, предавам се; 2) отдавам се на; dar al estudio (a estudiar) отдавам се на учене; dar al vino (a beber) отдавам се на пиене; 3) с инфинитива на глагола, има неговото значение: dar a creer вярвам, повярвам; dar a imaginar въобразявам си, представям си; 4) с предл. por, смятам, че съм в определено състояние; dar por contento задоволявам се; se dio por perdido (por muerto) смяташе, че е загубен (че умира, че ще умре); dar a conocer показвам, обяснявам; dar a entender а) обяснявам; б) намеквам, загатвам; dar (darse) con una persona срещам (се с) някого; dar uno en el blando улучвам слабото място; не срещам съпротива; dar uno en duro прен. удрям на камък; dar en vacío (en vago) не успявам; darle a uno por alguna cosa изпитвам жив интерес към нещо; dar por bueno приемам нещо; dar por hecha (concluida) una cosa смятам за завършено (приключено) нещо, макар да не е; dar que hablar давам повод за одумки; dar, que van dando разг. око за око, зъб за зъб; dàrsela a uno измамвам; darse uno por sentido чувствам се оскърбен, показвам се засегнат; darse uno por vencido отстъпвам, признавам грешката си; dar tras uno преследвам; Ўtanto da! все едно!; Ўdale! Ўdale que dale! ама че инат!

f 1) нещо; вещ, предмет; 2) работа; 3) събитие; 4) pl имущество; 5) (в отрицателни изречения) нищо; 6) нещо (нематериално); 7) юр. имот, притежание; cosa de entidad важно нещо; cosa del otro jueves прен., разг. нещо невиждано, изключително; cosa de oír (ver) нещо, което си заслужава да се чуе (да се види); cosa de risa смешно, несериозно; cosa no vista (nunca vista) чудо невиждано; cosa perdida неспасяем случай; cosas de alguno чудатости; cosas del mundo земни неща, нещата от живота; a cosa hecha със сигурен успех; como si tal cosa разг. все едно, че не е станало нищо; cosa de около, горе-долу; cosas que van y vienen преходни неща; la cosas que а) важното е, да; б) това, което искам е да; las cosas del palacio van despacio хубавите неща стават бавно; no hay tal cosa не е вярно, не е така; Ўno he visto cosa igual! не съм виждал такова нещо!; їqué cosa? какво казвате, какво има?; Ўqué cosas tienes! що за идеи имаш!

1. intr 1) съществувам, съм, намирам се в определено място, положение, състояние; estoy en casa вкъщи съм; estar2 bueno (malo) добре (зле) съм; estar2 a la mesa на масата съм; 2) временно местонахождение, състояние (и prnl); estar2 triste, alegre, rico, sordo тъжен, весел, богат съм, не чувам (в момента); 3) съответствие; el traje le està ancho костюмът му е широк; esa empresa està para mí тази работа е за мен; 4) схващане, разбиране, готовност; їestàs? разбираш ли? ya estoy сега вече разбирам, разбрах; ya està готово е; 5) с деепричастие означава продължително действие: estoy comiendo, hablando, leyendo, etc. ям, говоря, чета (в момента); 6) с минало причастие изразява резултат: la obra està acabada творбата е завършена; 7) с предлози: а) с a: 1) време, дата; їa cuàntos estamos? коя дата сме?; estamos a primero de agosto първи август сме (е); 2) цена; los plàtanos estàn a veinte pesetas бананите са по двадесет песети; 3) непосредствена близост, близка реализация: estàn al caer las doce разг. скоро ще стане дванадесет часа; està al caer el encuentro скоро ще се видим; estar2 a punto de готов съм да; б) с предл. con: съжителствам, срещам се с; estoy mal con él в лоши отношения съм с него; в) с предл. de: готовност, занимание, професия, състояние; estar2 de viaje пътувам; estar2 de paso за малко съм, на минаване; estoy de maestro учител съм, учителствам; estar2 de pega нямам късмет, не ми върви; estar2 de suerte върви ми, имам късмет; estar2 de luto в траур съм; г) с предл. en: 1) проникновеност, разбиране; estar2 en todo в течение съм; разбирам; estoy en eso мисля за това; 2) намирам се, състоя се в; en el éxito està la felicidad щастието се крие (е) в успеха; 3) увереност; estoy en que vendrà mañana сигурен съм, че ще дойде утре; д) с предл. para: 1) на път съм да: estoy para marcharme готов съм да, всеки момент ще тръгна; 2) склонен съм, разположен съм; no estar2 para bromas не ми е до шеги; 3) цел, предназначение; el piso està para alquilar апартаментът се дава под наем; е) с предл. por: 1) решен съм да, избирам, на страната съм на...; estoy por el color blanco аз съм за белия цвят; estoy por Carlos аз съм за Карлос; 2) намерение (неизпълнено); estar2 por escribir още не е написано, предстои да се напише; està por ver не е сигурно, ще видим; 3) Амер. непосредствена реализация; el avión està por despegar самолетът всеки момент ще излети; 4) определено намерение; estoy por romperle la cabeza ще му счупя главата; ж) с предл. sin: estar2 sin blanca прен. джобовете ми са празни; estar2 sin miedo безстрашен съм; з) с предл. sobre: 1) спокойствие, самообладание; estar2 sobre sí господар съм на себе си; нащрек съм; 2) интерес, внимание; estar2 sobre el libro потънал съм, отдаден съм на книгата; estar2 sobre uno вися на главата му; estar2 sobre aviso нащрек съм; 8) с que или porque: està que trina прен. бесен е; estoy porque no vengas според мен не трябва да идваш; 2. prnl 1) разг.: estar2se con los brazos cruzados стоя си със скръстени ръце; Ўestàte quieto! стой мирен; 2) с деепричастие означава непосредствено изпълнение: estarse muriendo умирам; Ўestà bien! добре, съгласен съм; estàn verdes ирон. гроздето е кисело; estar2 a obscuras прен., разг. в неведение съм; estar2 a todo нося цялата отговорност; estar2 bien una cosa a uno подхожда му, съответства му; aquel empleo le estarà bien тази работа ще му подхожда; estar2 de màs (de sobra) а) в повече е, ненужно е; б) разг. не правя нищо, нямам работа; lo que ayer dijiste estuvo de màs беше излишно това, което каза вчера; està una cosa diciendo comedme прен., разг. вика ела ме изяж!

1. adv 1) повече; más y más; cada vez más все повече и повече; de más твърде, в повече, излишно; 2) по-дълго, още; 3) освен това; a más de освен това, извън това; 4) сравнителна степен: по-; más allà по-нататък; a más y mejor много; sin más ni más без всякаква причина, изведнъж, без никакъв повод; ni más ni menos ни повече, ни по-малко; точно; a más correr с все сила; cuando más най-много; a lo más; todo lo más най-много, колкото се може повече; los más болшинство; a más no poder всичко възможно; de lo más много, от най-...; el que más y el que menos всеки, всеки един; en más в най-голяма степен, най-много, повече от; más o menos горе-долу, приблизително; más que освен, само (изключение); más tarde o más temprano рано или късно, все някога; por más que колкото и да, въпреки че; sin más acà ni más allà разг. а) открито, без заобикалки; б) безпричинно, прибързано; sus más y sus menos разг. трудности, усложения (с гл. haber, tener и др.); 2. m мат. плюс.

prep за, през, чрез, от, из, на, по, като, защото; 1) за средство, посредничество (особено при глагол в страдателен залог): escrito por написано от; 2) за повод, причина, цел: eso le pasa por tonto това му се случва, защото е глупав; 3) за начин: por escrito писмено; por dicha за щастие; 4) за цена: lo comprè por 100 pesetas купих го за 100 песети; 5) за посока: partir por (para) Sofía заминавам за София; 6) за място: por aquí оттук; 7) за време: por febrero през февруари; 8) за интерес, пожертване, привързаност: por ella lo daría todo за нея всичко бих дал; 9) за заменяне, съпоставяне, определение: la tengo por mabre тя ми е като майка; 10) за мнение, оценка: pasar por listo минавам за хитър; 11) за делба, разпределение: dos veces por año два пъти годишно; 12) за умножение: dos por dos две по две; 13) за съотношение: el cinco por ciento пет на сто; 14) за сравнение: libro por libro, prefiero el mío ако става дума да избирам между двете книги, предпочитам моята; 15) що се отнася: por una y otra proposición относно двете предложения; 16) за търсене: ir por agua отивам за вода; 17) с inf: за бъдеще, отсъствие, неизпълнение: està por llegar още не е дошъл; 18) por = para: por decirlo así тъй да се каже; 19) употреба като съюз: а) за цел: por que (= porque) понеже, тъй като; б) като въпрос: їpor qué no viene? защо не идва?; 20) между два еднакви инфинитива, означава: безсмисленост, безполезност; hablar por hablar говори само за да се намира в работа, ей така си говори; 21) с отрицателната частица no, означава: отстъпване; no por mucho madrugar, amanece màs temprano от ранното ставане не съмва по-рано (разг. от бързане голяма файда няма); 22): por + прилагателно + que sea колкото и да е..., въпреки че е; por donde от което; їpor qué? защо?; por si, por si acaso за всеки случай.

intr 1) танцувам, играя хоро; otro que tal baila погов. лика прилика; от един дол дренки; bailar al son que tocan прен., разг. играя по свирката на някого, съобразявам се с обстоятелствата; Ўque me quiten lo bailado! Никой вече не може да ми отнеме хубаво преживените мигове!; 2) въртя се бързо около оста си; 3) клатя се, хлабав съм; 4) прен. бушувам ( за страсти).

prep 1) с, със: въвежда средство, начин или инструмент за правене на нещо; 2) с инфинитив има стойност на деепричастие: con declarar, se libró del castigo признавайки си, избягна наказанието; 3) въпреки че: con ser tan antiguo въпреки че е толкова древен (стар); 4) а бях (беше) толкова..., + значението на причастието: Ўcon lo alegre que estaba yo! а бях толкова весел; 5) заедно, с нещо (някого); pan con chocolate хляб с шоколад; 6) от: estoy contento con mi amigo (vida) доволен съм от моя приятел (живот); 7) изразява съдържание: una vida con alegría радостен живот; con tal que conj само ако; при условие, че; con que така че, значи; con motivo послучай; ni con mucho далеч не, никога.

1. tr 1) говоря, казвам; 2) изказвам мнение, съобщавам, уверявам; 3) назовавам, наричам; 4) прен. изразявам, издавам; su semblante lo dice todo лицето му казва всичко; su vestido dice su pobreza роклята Ј издава нейната бедност; 5) според източник, книга; la escritura dice според текста; 2. intr с bien, mal добре (зле) подхождам (хармонирам); el verde dice mal a una morena зеленото не отива на мургавите; 3. prnl размишлявам, мисля си; yo me dije... казах си...; cualquiera lo diría! кой би казал!; decir nones разг. отричам нещо; Ўdiga! Ўdígame! императивни форми, които се използват при отговор на телефонно позвъняване; digamos да кажем; el qué diràn съобразяване с общественото мнение; es decir2 тоест; ni que decir2 tiene ясно като бял ден; no me dice nada (algo, alguien) разг. не ме интересува; Ўno me digas! не думай, ами!; por mejor decir2 или по-точно; Ўqué me dices! какво говориш!; Ўquién lo diría! кой би казал!

m 1) Бог; 2) божество; Dios Hombre Богочовек, Иисус Христос; Ўpor Dios! за Бога!; Dios me perdone да ми прости Господ; Dios se lo pague Бог да ви възнагради; a la buena de Dios разг. а) с добро; б) наслуки, както дойде; ni Dios разг. никой; a Dios rogando y con el mazo dando proverb помогни си сам, за да ти помогне и Бог; bien sabe Dios que... Бог ми е свидетел, че...; Ўvaya con Dios! хайде, сбогом! (прекъсвайки събеседника си); bendito sea el Dios слава Богу!; clamar a Dios а) отчаян съм, призовавам Бога; б) прен. много несправедливо; нещо, което вика за справедливост; dar a Dios lo que es de Dios, y al César lo que es de César proverb Божието - Богу, Цезаревото - Цезарю.