-
1 viel
viel I. (mehr, am meisten) pron indef много; многото (с определителен член или притежателно местоимение); (субстантивирано) мнозина; много неща; adv 1. често; 2. много; Das viele Geld многото пари; viele Freunde много приятели; sie trinkt viel Bier тя пие много бира; viele sagen мнозина казват; ich weiß vieles nicht не зная много неща; sie sorgt sich viel um ihre Zukunft тя се безпокои много за бъдещето си; zu viel твърде много, премного; viel mehr много повече; sehr viel твърде много. II. viel- като елемент от сложни прилага- телни в немския език viel- им придава значението 'много', срв. vielbändig.* * *(mehr, meist) a много; ein biбchen = май множко; =е gute Menschen мнозина добри xopa; = zu = премного; des Guten zu = прекалено; еr weiб Vieles той знае много неща; аv: = mehr много повече (но вж vielmehr). -
2 wollen
wóllen (wollte, gewollt) unr.V. hb Modalverb tr.V. 1. искам, желая; 2. нуждая се (от нещо); 3. твърдя, претендирам; itr.V. искам, имам намерение (да отида, да замина някъде); Er will uns besuchen Той иска, възнамерява да ни посети; diese Blumen wollen viel Wasser Тези цветя се нуждаят от много вода; Er will das Auto erkannt haben твърди, че е разпознал колата; etw. will kein Ende nehmen на нещо не му се вижда краят; das habe ich nicht gewollt не съм искал това; seine Beine wollten nicht mehr краката му отказваха.* * *tr 1. искам, желая; das will nicht viel sagen това не е нщ особено; не е важно ; еr will fort иска, възнамерява да замине; еr wollte mit der Sprache nicht heraus не искаше да говори dem sei, wie ihm wolle да бъде, както ще, каквото и да бъде, както и да е; 2. твърдя, претендирам; und das will ein Dichter sein! и тоя иска да мине, се мисли за поет! еr will als erster gekommen sein твърди, претендира да е дошъл пръв; keiner will es gewesen sein всеки отрича да го е сторил; 3. ще; wir = sehen ще видим; 4. die Arbeit will getan werden работата трябва да се свърши; = Sie bitte frьher kommen! елате, моля, по-рано! -
3 halten
hálten (hielt, gehalten) unr.V. hb tr.V. 1. държа (в ръце); 2. поддържам; 3. задържам; 4. държа на, удържам (обещание); 5. държа, отглеждам (домашни животни); 6. смятам, считам, вземам (jmdn. für etw. (Akk) някого за нещо); sn itr.V. спирам; sich halten 1. придържам се (an etw. (Akk) към нещо); 2. запазвам се, изтрайвам; 3. считам себе си (für etw. (Akk) за нещо); etw. (Akk) in der Hand halten държа нещо в ръка; die Hand vor dem/an den Mund halten слагам ръка пред устата си; eine Festung halten удържам крепостта (при сражение); eine Rede halten произнасям реч; Diät halten пазя диета; nach etw. Ausschau halten гледам за нещо; Schritt halten вървя в крак; jmdn. bei Laune halten поддържам нечие добро настроение; es hielt ihn nicht länger zu Hause не го сдържаше повече вкъщи; jmdn. für mutig halten смятам някого за смел; Jmdn. auf dem Laufenden halten Държа някого в течение; nicht viel von jmdm. halten нямам високо мнение за някого; große Stücke auf jmdn. halten имам високо мнение за някого; zu jmdm. halten държа на някого, на страната на някого съм; sich links halten държа (придържам се към) лявата страна (при шофиране); wird sich das Wetter halten? ще се задържи ли времето?* * ** (ie, а) tr държа, спазвам; die Hand vor den Mund = покривам устата с ръка; etw in die Hohe дигам нщ нависоко; e-e Zeitung абониран съм за вестник; e-n fьr etw = считам, вземам нкг за; viel von e-m = имам високо мнение за нкг; mit e-m Schritt = вървя в крак с нкг; e-n zum besten = излъгвам нкг (на шега); itr 1. auf А = държа на нщ (точност и пр); 2. zu e-m = държа с нкг; държа страната на нкг; 3. еs hielt nicht schwer... не беше трудно...; 4. спирам се r 1. държа се (за, на); = Sie sich immer links дръжте все лявата страна; 2. запазва се. -
4 federlesen
Féderlesen n o.Pl. in: nicht viel Federlesen(s) mit etw. (Dat) jmdm. machen не се церемоня с нещо, с някого.* * *das: nicht viel = lesens machen не се церемоня; -
5 damit
damít I. dámit pron adv с това (него, нея, тях) (за предмети); Ich bekomme wenig Geld. damit kann ich nicht viel machen Получавам малко пари. С тях не мога да направя кой знае какво; damit ist die Frage erledigt с това въпросът е приключен; umg her damit! я го дай!; umg weg damit! хвърли го!, махни го! II. konj за да; Wir sollen uns beeilen, damit wir den Zug nicht verpassen Трябва да побързаме, за да не изпуснем влака.* * *pronav с това; es ist nichts безполезно е; от това нищо няма да излезе; kj за да. -
6 uebrig
в останал, излишен; es ist noch etw = остана още нщ: ich babe nicht mehr = ннщо не ми остана вече; im =en впрочем; иначе; еin =es tun правя повече (отколкото съм длъжен), правя изключение; ich habe nicht viel fьr ihn = гов не ми е много симпатичен -
7 bestellen
bestéllen sw.V. hb tr.V. 1. поръчвам (стока) (bei jmdm./etw. (Dat) при някого, някъде); 2. резервирам, запазвам (стая, билет); 3. поръчвам (меню в заведение); 4. поръчвам някому да дойде, извиквам; 5. обработвам, засявам (нива); 6. предавам (поздрав, писмо); eine Nachricht bestellen съобщавам вест, предавам съобщение; etw. (Akk) telefonisch bestellen правя поръчка за нещо по телефона; der Chef bestellt seinen Angestellten zu sich ins Büro началникът повиква своя служител в кабинета си; er lässt bestellen, dass... той поръча да предам, че...; ein Kännchen Kaffee bestellen поръчвам каничка кафе; umg jmd. hat nicht viel/ nichts zu bestellen той няма думата, не му се чува думата.* * *tr 1. поръчвам; e-n zu sich = повиквам нкг; GrьЯe, Briefe = предавам поздрави, писма; 2. den Acker = обработвам, засявам нива; unp: es ist schlecht um ihn bestellt работите му са зле. -
8 entnehmen
entnéhmen unr.V. hb tr.V. 1. вземам, изваждам (etw. (Dat) от нещо); 2. разбирам, заключавам (( aus) etw. (Dat) от нещо); jmdm. eine Blutprobe entnehmen вземам някому кръвна проба; dem Schlusskommuniqué war nicht viel zu entnehmen от заключителното комюнике не се разбираше много.* * ** tr приемам, получавам -
9 los
los I. adj nur präd 1. разхлабен, освободен, откачен; 2. свободен, освободен (jmdn./etw. (Akk) los sein) от някого/нещо; 3. нямам нищо, загубил съм (etw. (Akk) los sein) нещо; 4. нещо става (etw. ist los), случва се; 5. някой е болен, скучен, много зает (mit jmdm. ist nichts los); der Hund ist von der Leine los кучето се е отвързало; die Krankheit los sein отървах се от болестта; 10 Mark los sein изхарчвам 10 марки (загубвам); was ist los? какво става, какво има? II. adv хайде! бързо!; los, beeil' dich! хайде побързай! III. los- продуктивна представка в немския език за образуване на глаголи с различни значения, срв. 1. отдалечаване от нещо, отделяне, напр. losbinden, losschwimmen...; 2. внезапно начало на действие, напр. loslachen, losschlagen...* * *das, -e 1. жребий, участ, съдба; etw durch das = entscheiden хвърлям жребий за нщ; еr hat ein schweres = тежка му е участта; 2. лотариен билет; das groбe = ziehen спечелвам голямата печалба.mit ihm ist nicht viel = той не е нищо особено (като ум); av: хайде! тръгвай! почвай! -
10 Grips
Grips m o.Pl. umg ум, мозък, акъл; nicht viel Grips im Kopf haben нямам много ум в главата. -
11 zu
zu I. präp (Dat) 1. към, у, при, на (място); 2. в, по, на (време); 3. на, в, за (преход, промяна в определено състояние); 4. за (цел); 5. на, с, по (средство, начин); 6. по, на, с (при числа, отношения, съотношения, количество); 7. към, при, с (прибавяне към нещо); 8. (в имена на хотели, локали); zu Hause sein вкъщи съм, у дома съм; zu beiden Seiten от двете страни; zur Bank/Post/Arbeit/Party gehen отивам на банката/пощата/работа/па̀ рти; ich gehe zur Schule отивам на училище; ходя, на училище; zu Bett gehen лягам си да спя; zu Boden fallen падам на земята; zum Fenster hinausschauen поглеждам (от) прозореца (навън); sich zu jmdm. setzen сядам при някого; sich zu Tisch setzen сядам на масата да обядвам; der Dom zu Köln Кцолнската катедрала; zu Beginn/zum Schluss в началото/в края; zur Zeit в момента, засега; zu jeder Zeit по всяко време; zur rechten Zeit навреме; zu Weihnachten по (на) Коледа; zu Abend essen вечерям; zum Narren werden ставам за посмешище; zu meiner Freude за моя радост; zu deinem Geburtstag за твоя рожден ден; zum Beispiel например; etw. (Akk) zum Vergnügen/ zum Spaß tun правя нещо за удоволствие, за развлечение; zu Schiff с параход; zu Fuß пеш; das Stück zu 5 DM бройката, парчето по 5 марки; Kanister zu 50 Litern туби по 50 литра; zu zweit по двама; wir waren zu dritt ние бяхме трима; das Spiel endete drei zu zwei (3:2) срещата завърши три на два; zur Hälfte наполовина; zum Teil отчасти; im Vergleich zu ihm в сравнение с него; zum Ersten/ zum Zweiten/ zum Dritten първо/второ/трето; zu Fisch trinkt man Weißwein към, с риба се пие бяло вино; das "Hotel zum weißen Schwan" хотел "Белият лебед". II. konj да; er hofft, pünktlich zu kommen той се надява да дойде точно навреме; ich habe viel zu tun имам много работа; er gab uns zu verstehen, dass... той ни даде да разберем, че...; es gibt hier viel zu tun тук има много неща да се правят, има много работа; was ist noch zu tun? какво трябва да се (на)прави още? das Problem ist leicht zu lösen проблемът лесно може да се реши; die zu klärenden Fragen въпросите, които трябва да се изяснят. III. adv 1. затворен; 2. много, твърде, прекалено; 3. (за подкана в отделни изрази); das Fenster ist zu прозорецът е затворен; zu teuer прекалено скъп; zu viel/ zu wenig прекалено много/прекалено малко; immer zu! nur zu! карай! продължавай така! IV. zu- многопродуктивна представка в нем- ския език за образуване на глаголи със значения: 1. движение към нещо, срв. auf jmdn. zugehen; 2. затваряне, покриване, срв. zuklappen, zudecken; 3. добавяне, срв. zugeben, zukaufen; 4. получаване на нещо, срв. zuweisen, zuerkennen; 5. извършване на жест, срв. jmdn. zublinzeln, zulächeln.* * *1. prp D 1. (прицелна точка) към, при, на, за, в; zum Arzt; zur Arbeit gehen отивам при лекаря, на работа; =r Schule gehen а) отивам на училище; б) ходя на училище; = Boden fallen падам на замята; es ist mir = Ohren gekommen стигна до ушите ми, etw = sich nehmen хапвам нщ; Kдse =m Brot essen ям сирене с хляб; =m Publikum sprechen говоря към, на публиката; 2. (цел на действие) за: =r Beruhigung за успокоение; Stoff = e-m Kleid плат за рокля; = Glдck за щастие; ich tue das = deinem Beston правя това за твое добро; Wasser =m Trinken вода за пиене; = Рulver zerstoбen счуквам на прах =r Frau nehmen вземам за жена; 3. (промяна, преход) на, в; = Asche, Eis werden става на пепел, лед; er entwickelte sich =m Maler той стана художник; 4. (при числа, отношение) за, на, по, към: =m ersten Mal за пръв път; sle kamen = Dutzenden дойдоха на дузини; wir sitzen = zweit (zweien) седим по двама; das Stьck = 10 st. по 10 ст. парче; 4 verhдlt sich = 8 wie 5 = 10 4 се отнася към 8, както 5 към 10; im Vergleich = в сравнение с; 5. (без посока, отделни случаи): = Hause sein в къщи съм; der Dom = Kцln лит катедралата в Кьолн; ihm Fьsen sitzen седя в нозете му; =r Hand haben имам под ръка; = beiden Seiten на двете страни; от двете,страни; =m Fenster hinaus през прозореца; =r See fahren моряк съм; = Wasser und = Land reisen пътувам по вода и по суша; 6. (за време) по, в: = dieser Zeit по това време; =r Zeit сега в момента; = Abend essen вечерям; 7. (средство) за движение): FuЯ пеш; = Schiff с кораб 8. (с Infinitiv, Part Prдs) да: er wьnscht = kommen желае да дойде; es ist nicht = sagen не може да се каже; alles ist = lernen всичко трябва да се научи; das = lernende Stьck четивото, което трябва да се научи. Il. av 1. затворен; die Tьr ist вратата е затворена; 2. (посока): auf die Tьr = право към вратата; 3.(прекаленост) das war = grob това беше прекалено грубо; er ist = jung, um das = verstehen той е много млад, за да разбере това; 4. (в отделни изрази) nur =! immer =! карай! продължавай! Glьck =! на добър час! mach =! гов побързай! -
12 haben
háben I. (hatte, gehabt) unr.V. hb tr.V. имам, притежавам; sich haben pejor държа се; ein Auto haben имам кола; kein Geld haben нямам пари; Breite Schultern haben имам широки рамене; Angst haben страхувам се; was hast du? какво ти е?; Den wievielten haben wir heute? Кой ден сме (е) днес?; da haben wir's! ето ти беля!, Хубаво се наредихме!; dieser Artikel hat's in sich тази статия си я бива, трудна е; es leicht haben лесно ми е; es eilig haben бързам; viel zu tun haben имам много работа; er hat noch einen weiten Weg zurückzulegen Той трябва да извърви още дълъг път; damit will ich nichts zu tun haben не искам да имам нищо общо с това; etw. ist zu haben нещо може да се намери (да се купи); etw. (Akk) gegen jmdn. haben имам нещо против някого; du hast gut lachen лесно ти е на тебе; das werden wir gleich haben сега ще видим тази работа, ще решим проблема; hab dich nicht so! не се дръж така!; II. Hilfsvb (служи за образуване на Perfekt и Plusquamperfekt); ich habe alles verloren загубих всичко; ich hatte alles verloren бях загубил всичко.* * *(hatte, gehabt) tr имам, притежавам; e-n, еtw gern = e-n lieb = обичам нкг, нщ; es eilig = бързам; etw nцtig нщ ми е нужно; ich hab's! сетих се! was hast du? какво ти е? etw ist nicht zu = нщ не може да се намери (на пазара); ich habe fьr so etw bin ich nicht zu? това не ми се прави; в такова нщ не участвувам; das hat еs in sich това е трудно, тежко; das hat nichts auf sich това няма значение; da haben wir's гов ето на (беля)! das hast du davon! пада ти се! davon habe ich nichts gehabt никаква полза, никакво удоволствие нямах, гов нищо не разбрах от тая работа; -
13 so
só I. adv така, тъй, толкова, ето как; so steht also die Sache така стои значи работата, ето как значи била работата; so viel habe ich noch nicht getrunken толкова много не бях пил никога; so geht es nicht така не може; so oder so така или иначе; bald so, bald so ту така, ту иначе; ich komme so gegen acht Uhr ще дойда към 8 часа; so ein schöner Abend такава хубава вечер; so etw. ist mir noch nicht passiert такова нещо не ми се е случвало още. II. konj 1. колкото и да, въпреки че, макар че (отстъпка); 2. така (че) (следствие); 3. колкото, толкова (сравнение); so stolz er auch ist, musste er das gestehen колкото и да е горд, той трябваше да признае това; er war total verblüfft, so dass er kein Wort sagen konnte той беше съвсем слисан, така че не можеше да каже нито дума; so nett er ist, so hinterhältig kann er auch sein колкото е любезен, толкова и коварен може да бъде.* * *av 1. така, тъй; по такъв начин; = oder so така или иначе; еr bat = sehr, daЯ толкова моли, че; = einer bist du! такъв чаек си ти! kj то; wenn du kannst, = kommt morgen ако можеш, (то) ела утре; (обикновено с други съюзи или наречия), = schnell wie mьglich по възможност по-скоро; = daЯ така че; на = was! я гледай ти! -
14 gut
gut (besser, best) adj добър, хубав; Eine gute Idee Добра идея, добро хрумване; Eine gute Note Добра оценка; Ein gutes Gewissen Чиста съвест; Etw. tut gut Нещо действа добре, благотворно; Es gut haben Добре съм, в благоприятна ситуация съм; Es kann gut sein, dass Възможно е да...; Jmdm. ist nicht gut Някой не се чувства добре; Die Milch ist nicht mehr gut Млякото е развалено; guten Tag добър ден; gute Nacht лека нощ; gute Reise! приятно пътуване!; guten Appetit! наздраве!; gute Besserung! Скорошно оздравяване!; seien Sie so gut бъдете така добър; lass es gut sein остави това, да не говорим за това; wozu ist das gut? за какво може да послужи това?; du hast gut reden лесно ти е да говориш така; das ist so gut wie sicher това е почти сигурно; Kurz und gut с една дума; zu guter Letzt в края на краищата.* * *das, er 1. имот; имение; 2. благо; 3. стока (за изпращане); etw im = еn sagen казвам нщ с, за добро; des Guten zu viel прекалено. -
15 liegen
liegen (lag, gelegen) unr.V. hb/südd österr schweiz sn itr.V 1. лежа; 2. намира се, разположен е; 3. нещо приляга някому (etw. liegt jmdm.), някой е надарен за нещо; 4. нещо се дължи (an jmdm./etw. (Dat) на някого/нещо); 5. нещо се поема (bei jmdm. от някого), някой е отговорен за нещо; in der Sonne liegen пека се на слънце, лежа на слънцето; Köln liegt am Rhein Кцолн е разположен, намира се на Рейн; jmdm. liegt viel/wenig an etw. (Dat) нещо е много важно/не е важно за някого; diese Rolle liegt ihm sehr тази роля му приляга много; das schlechte Bild ( des Fernsehers) liegt an der Antenne лошата картина (на телевизията) се дължи на антената; die Schuld liegt bei dir твоя е вината, ти си виновен.* * ** (а, е) tr лежа;намирам се, разположен съм; <> etw liegt mir nicht нщ не ми се поддава, не ми се удава; es liegt nicht an mir не съм причина; mir liegt daran, mir ist daran gelegen, daб du kommst много държа да дойдеш; e-m (mit etw) in den Ohren = врънкам нкг; etw liegt klar zu Tage, auf der Hand ясно е; вж и gelegen. -
16 sagen
ságen sw.V. hb tr.V. казвам, говоря, разправям; etw. (Akk) laut/ leise sagen казвам нещо високо/тихо; kein Wort sagen не казвам нито дума; was sagst du dazu? какво ще кажеш за това? man sagt казват, говорят, разправят, говори се; Sag mal! Sagen Sie mal! Кажи ми! Кажете ми! umg wie man so schön sagt както се казва; umg wem sagst du es! на кого го казваш!; das kannst du laut sagen! така си е, спокойно можеш да си го кажеш!; man kann sagen, was man will хората може да си говорят, каквото си щат; das will viel sagen това значи (говори) много; nichts zu sagen haben нямам думата, нямам право да заповядвам; das hat nichts zu sagen това не означава нищо; umg es ist noch nicht gesagt, dass... не е казано (речено), че...; offen gesagt откровено казано; unter uns gesagt между нас казано; wie gesagt както вече е казано.* * *tr казвам; was du nicht sagst? какво говориш?; sage und schreibe 100 Mark словом и цифром 100 марки. -
17 arbeit
Árbeit f, -en 1. работа; труд; 2. работа, работно място; професия; 3. изделие, работа; 4. труд, писмена работа, съчинение, произведение; geistige Arbeit умствен труд; körperliche Arbeit физически труд; an die Arbeit gehen залавям се за работа; er hat viel Arbeit той има много работа; zur Arbeit gehen отивам на работа; er hat keine Arbeit той няма работа, той е безработен; iron die Arbeit nicht erfunden haben мързелив съм, лентяйствам.* * *die, -en работа, труд; ganze = leisten завършвам paботата, както трябва; der Schuh ist in = обувката се работи. -
18 herauskommen
heraus|kommen unr.V. sn itr.V. 1. излизам (aus etw. (Dat) от нещо); 2. излизам от печат (книга); 3. разбира се, излиза наяве; viel zu wenig herauskommen твърде малко излизам навън; aus dem Staunen nicht herauskommen не мога да се начудя; umg der Betrug kommt heraus измамата се разкрива (излиза наяве).* * ** s излизам (и прен); das kommt auf eins = все едно e -
19 laut
laut I. adj 1. висок, силен (глас); гръмък (смях); 2. шумен (улица, човек); 3. гласно, публично; laut denken мисля на глас; Die Musik ist viel zu laut Музиката е много силна; etw. (Akk) laut werden lassen разгласявам нещо; Davon darf man nicht laut sprechen За това не бива да се говори открито (публично). II. präp (Gen, Dat) Abk lt. съгласно; по силата на; laut Rechnung съгласно сметката; laut ärztlichem Gutachten Съгласно лекарската експертиза; laut Fahrplan по разписание.* * *der, -e звук, тон, глас; k-n = von sich geben не издавам нито звук. -
20 verstehen
verstéhen (verstand, verstanden) unr.V. hb tr.V. 1. разбирам; 2. зная, умея; sich verstehen разбирам се (mit jmdm. с някого); sich auf etw. (Dat) verstehen разбирам от нещо; er versteht Deutsch ( Spanisch) той разбира немски (испански); sie versteht es, mit Kindern umzugehen тя умее да се оправя с деца; jmdm. etw. (Akk) zu verstehen geben давам някому да разбере нещо, намеквам му за нещо; das versteht sich von selbst! това се разбира от само себе си; wie verstehen Sie ihre Bemerkungen? как тълкувате забележките ѝ ?; er konnte sich nicht dazu verstehen, das zu tun той не можа да се реши да направи това.* * ** tr 1. разбирам, схващам; er =steht zu reden умее да говори; r: sich auf А =stehen разбирам от нщ; sich zu etw =stehen съгласявам се на нщ; 2. viel Zеit =stehn си стоя много време прав;
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
nicht viel — nicht viel … Deutsch Wörterbuch
Nicht viel Federlesen(s) mit jemandem \(oder: etwas\) machen — Nicht viel Federlesen[s] mit jemandem (oder: etwas) machen; ohne viel (auch: langes) Federlesen[s] »Mit jemandem oder etwas nicht viel Federlesen[s] machen bedeutet »mit jemandem, etwas energisch verfahren, ohne große Umstände zu machen oder… … Universal-Lexikon
nicht viel bei etw. zu sagen haben — [Redensart] Auch: • nichts bei etw. zu sagen haben • nichts bei etw. mitzureden haben • nicht viel bei etw. mitzureden haben Bsp.: • Die Kinder hatten nicht viel mitzureden bei der Entscheidung, wo die Familie ihren Urlaub verbringen sollte … Deutsch Wörterbuch
nicht viel bei etw. mitzureden haben — [Redensart] Auch: • nichts bei etw. zu sagen haben • nicht viel bei etw. zu sagen haben • nichts bei etw. mitzureden haben Bsp.: • Die Kinder hatten nicht viel mitzureden bei der Entscheidung, wo die Familie ihren Urlaub verbringen sollte … Deutsch Wörterbuch
nicht viel taugen — [Redensart] Auch: • nicht viel wert sein Bsp.: • Richards Geburtstagsparty taugte nicht viel … Deutsch Wörterbuch
nicht viel wert sein — [Redensart] Auch: • nicht viel taugen Bsp.: • Richards Geburtstagsparty taugte nicht viel … Deutsch Wörterbuch
nicht viel Federlesens mit j-m machen — [Redensart] Auch: • kurzen Prozess mit j m machen • kurzen Prozess mit etw. machen • nicht viel Federlesens mit etw. machen Bsp.: • Sie machten kurzen Prozess mit dem Mann und steckten ihn ins Gefängnis … Deutsch Wörterbuch
nicht viel Federlesens mit etw. machen — [Redensart] Auch: • kurzen Prozess mit j m machen • kurzen Prozess mit etw. machen • nicht viel Federlesens mit j m machen Bsp.: • Sie machten kurzen Prozess mit dem Mann und steckten ihn ins Gefängnis … Deutsch Wörterbuch
Nichts \(auch: nicht viel\) zu bestellen haben — Die umgangssprachliche Redewendung besagt, dass jemand nicht viel ausrichten kann, eine untergeordnete Rolle spielt: Er hat bei seiner Frau nicht viel zu bestellen. Auf unserem Platz hat der Gegner nichts zu bestellen … Universal-Lexikon
Mit etwas hat es nicht viel auf sich — Die Redewendung ist im Sinne von »etwas ist ohne große Bedeutung« gebräuchlich: Mit den neuen Verordnungen hat es in der Praxis gar nicht viel auf sich … Universal-Lexikon
Nichts \(auch: nicht viel\) zu beißen (und zu brechen) haben — Nichts (auch: nicht viel) zu beißen [und zu brechen] haben Die veraltende Wendung steht für »arm sein, nicht viel zu essen haben«: Wenn man nichts zu beißen hat, ist einem jede Arbeit recht. Theodor Plievier verwendet den Ausdruck z. B. in… … Universal-Lexikon
