ni+gorda

четка (на художник); de brocha gorda а) прен. бояджия, боядисване; б) прен., разг. цапач, лош художник; в) прен., разг. цапаница.

f 1) хора; 2) разг. семейство, фамилия; 3) народ, нация; 4) мор. екипаж; 5) група, класа; 6) разг. всички членове на една общност, група; 7) множество; gente baja непристоен (един или множество хора); gente de bien благородни, почтени хора; gente de escalera(s) abajo прен., разг. хора от низините; gente de la calle чужди, странични хора; gente de la garra прен., разг. крадци, джебчии; gente de la vida airada разпуснати хора; gente del bronce прен., разг. решителни, весели хора; gente de mal vivir (de la mala vida) престъпният свят; gente de medio pelo средна класа, средна хубост; gente de paz мирни хора (това е и отговор на въпроса на часовия їquién?); gente de pelo (de pelusa) прен., разг. богаташи, имотни; gente de pluma прен., разг. писатели, творци; gente de trato търговци, делови хора; gente gorda разг. с високо положение; gente maleante шмекери; gente menuda разг. деца, дечурлига; gente non sancta пропаднали хора; gente perdida скитници, престъпници; de gente en gente от поколение на поколение; ser como la gente Арж., Кол., К. Рика, Ч., Ур. като хората, т. е. както трябва, благоприлично, достойно; gente de toda broza хора без определено занятие.

f 1) капка; 2) прен. капчица, щипка, малко количество; 3) лекарство на капки; 4) мед. подагра; 5) pl малко ром или коняк в кафето; sudar la gota gorda прен. мъча се, давам си голям зор; gota coral (caduca) епилепсия; cuatro gotas прен. няколко капки, малко дъжд; gota a gota; gota por gota капка по капка, много бавно; ni gota нищо; no quedar a uno gota de sangre en el cuerpo (las venas) прен. кръвта се смръзва в жилите ми от страх, ужас; оставам без капка кръв (за лице); ser una cosa la última gota прен., разг. последната капка, която прелива чашата.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

f 1) кучка; 2) разг. пиянство; 3) разг. детска сръдня; 4) презр. проститутка; 5) pl разг. пари; 6) упоритост, твърдоглавост, настойчивост; perra chica разг. дребна медна монета; perra gorda (grande) разг. едра медна монета; estar sin una perra, no tener una perra разг. нямам пукната пара; soltar uno la perra прен., разг. хваля се с нещо, преди още да съм го постигнал.

m художник, живописец; pintor de brocha gorda бояджия; pintor acuarelista (paisajista, retratista) художник-акварелист (пейзажист, портретист).

f 1) кръв; 2) прен. родство, род; кръвна връзка; donante de sangre кръводарител; a sangre fría прен. хладнокръвно; lavar con sangre прен. измивам обида с кръв; escupir (vomitar) sangre а) храча кръв; б) прен. гордея се, големея се с произхода, с рода си; a sangre y fuego с огън и меч; de sangre y hueso от плът и кръв; hacer sangre ранявам; tener sangre de chinches прен. имам тежък характер; tener la sangre gorda прен. много съм бавен; freír la sangre прен. дразня, досаждам; hacerse mala sangre прен. ядосвам се; hospital de sangre военна болница; sudar sangre прен., разг. залягам, мъча се; verter sangre а) проливам кръв; б) прен. много съм зачервен; в) прен. много съм пресен; току-що завършвам нещо; escupir sangre en bacín de oro прен. богат съм, но нещастен.

1. f 1) зрение; vista corta (baja) късогледство; corto de vista късоглед; vista larga (cansada) далекогледство; aguzar la vista напрягам зрението си; 2) външен вид, изглед; conocer a alguien de vista познавам някого по физиономия; 3) пейзаж, гледка, изглед; 4) очи, поглед; írsele a uno la vista размътват ми се очите; no quitar la vista не откъсвам, не свалям поглед (от нещо, някого); a vista de ojo със собствените си очи; saltara la vista una cosa прен. бия на очи; 5) виждане, среща; hasta la vista довиждане; 6) цел, намерение; 7) бегъл поглед; a primera vista, a simple vista на пръв поглед; 8) полезрение; a vista de... предвид; tener en vista имам предвид; 9) гледище, възглед; 10) pl размяна на сватбени подаръци (между годеник и годеница); 11) pl яка, нагръдник и маншети на риза; 12) юр. разглеждане (на дело); los de la vista baja разг. прасетата; a la vista а) при предявяване; б) видимо, на пръв поглед; a vista в присъствието на; a media vista пътьом, набързо; a vista de pàjaro а) от птичи поглед; б) прен. отгоре-отгоре, повърхностно; estar a la vista имам намерение спрямо нещо, желая, хвърлям око на; hacer la vista gorda прен. правя се, че не виждам, затварям си очите за; no perder de vista не изпускам от очи, следя, дебна; saltar a la vista бие на очи, очевидно е; poner a la vista показвам, излагам на показ; vista a la derecha (a la izquierda) воен. равнение надясно (наляво); con vistas a с цел, с намерение да; volver uno la vista atràs прен. обръщам поглед назад, спомням си миналото, размишлявам над него; 2. m митничар.