-
1 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
2 cache-nez
m.inv. (de cacher et nez) шалче. -
3 pince-nez
m.inv. (de pincer et nez) пенсн? ( очила). -
4 serre-nez
m.inv. (de serrer et nez) малък инструмент, с който се притискат ноздрите на кон, за да бъде усмирен. -
5 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
6 goutte1
f. 1. капка; goutte1 d'eau капка вода; goutte1 de sang капка кръв; 2. съвсем малко количество от течност; 3. разг. boire la goutte1 пия малка чаша ракия; 4. pl. медикамент, който се приема на капки; des goutte1s pour le nez капки за нос; 5. арх. малък конически орнамент в дорийския стил; 6. loc. adv. goutte1 а goutte1 капка по капка; прен. по малко; 7. предмет във форма на капка; goutte1 d'eau скъпоценен камък, шлифован във форма на капка и поставен на висулка. Ќ n'avoir pas une goutte1 de sang dans les veines изтръпвам от ужас; suer а grosses goutte1s избиват ме едри капки пот; jusqu'а la dernière goutte1 de sang до последна капка кръв; avoir la goutte1 au nez разг. носът ми тече; se ressembler comme deux goutte1s d'eau приличам си като две капки вода; c'est une goutte1 d'eau dans la mer това е капка в морето; mère goutte1 първи сок от гроздова преса; n'y voir goutte1 ост. не виждам нищо; n'y entendre goutte1 нищо не разбирам. -
7 renfrogner
v.tr. (de re- et a. fr. frogner "froncer le nez", d'un gaul. °frogna "nez") смръщвам, свивам (вежди); se renfrogner смръщвам вежди, мръщя се, чумеря се, навъсвам се. Ќ Ant. se détendre, s'épanouir. -
8 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
9 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
10 aplati,
e adj. (de aplatir) сплеснат; nez aplati, сплеснат нос. -
11 aquilin,
e adj. (de aquilinus, de aquila "aigle") орлов; nez aquilin, орлов нос. -
12 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
13 bouché,
e adj. (de boucher) 1. запушен, затулен, затъкнат, задръстен, затворен; avoir le nez bouché, запушен ми е носът; 2. облачен; temps bouché, облачно време; 3. прен. умствено ограничен, тъп, прост. Ќ être bouché, а l'émeri разг. много съм тъп, ограничен. -
14 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
15 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
16 bourbonien,
ne adj. (de Bourbon) ист. бурбонски. Ќ nez bourbonien, бурбонски, орлов нос. -
17 busqué,
e adj. (p. p. de busquer "garnir d'un busc") извит, дъговиден. Ќ nez busqué, орлов нос. -
18 catarhiniens
m. pl. (du gr. kata "en bois" et rhis, rhinos "nez") зоол. подразред тесноноси маймуни. -
19 claquer
v. (onomat.) I. v.intr. 1. пляскам, плющя; le drapeau claque au vent знамето плющи на вятъра; 2. тракам; claquer des dents тракам със зъби; 3. неодобр. умирам, пуквам; 4. разг. скъсвам се, счупвам се; II. v.tr. 1. наплесквам; 2. блъсвам силно; claquer la porte затръшвам вратата; 3. арго прахосвам, изхарчвам, разпилявам; 4. разг. преуморявам, изморявам; claquer un cheval преуморявам кон; se claquer v. pron. 1. разг. изморявам се, изтощавам се; 2. разг. разтягам, скъсвам ( мускул). Ќ claquer la porte au nez а qqn. блъскам, затварям врата под носа на някого; claquer du bec разг. гладен съм. -
20 cornet
m. (dimin. de corne) 1. ост. малък рог, малка тръба, пищялка; 2. муз. корнет (вид тромпет); корнетист; 3. книжна фунийка; 4. cornet а dés чашка за хвърляне на зарове. Ќ cornet acoustique ост. слухова тръба; cornets du nez анат. ноздри; cornet de glace сладолед във фунийка; n'avoir rien dans le cornet гладен съм като вълк; se mettre qqch. dans le cornet разг. ям.
См. также в других словарях:
nez — [ ne ] n. m. • nes 1080; lat. nasus I ♦ 1 ♦ Partie saillante du visage, située dans son axe, entre le front et la lèvre supérieure, et qui abrite l organe de l odorat (partie antérieure des fosses nasales). ⇒fam. blair, 1. nase, 2. pif, 2. tarin … Encyclopédie Universelle
nez — NEZ. s. m. Cette partie eminente du visage qui est entre le front & la bouche, & qui sert a l odorat. Grand nez. petit nez. nez aquilin. nez retrousse. nez épaté. nez evasé. nez pointu. nez de perroquet. nez de furet. nez camus, camard. nez… … Dictionnaire de l'Académie française
nez — Nez, m. Nasus. Qui a le nez rebouché contremont, comme les Mores, Resimus, Naso repando, Silus. Qui a grand nez, Nasutus. Oster le nez du visage, Denasare. Un faux nez, Nasus subdititius. Haut nez, c est une phrase en venerie, par laquelle les… … Thresor de la langue françoyse
Nez de Bœuf — Vue du Nez de Bœuf (premier plan) et du massif du Piton des Neiges (dernier plan). Géographie Altitude 2 136 m Massif … Wikipédia en Français
Nez — may refer to: Nez Perce (disambiguation), tribe of Native Americans Nez (album), music album by Agnes Monica Nezihe Kalkan, Turkish performer (commonly known as Nez in Turkey and in Europe) This disambiguation page lists articles associated with… … Wikipedia
Nez-En-Cœur — Nez en cœur … Wikipédia en Français
nez — (né ; le z ne se prononce et ne se lie jamais : un né aquilin ; au pluriel, le z se lie : des né zaquilins) s. m. 1° Partie saillante, pyramidale et triangulaire du visage qui est l organe de l odorat. Le bout du nez, l extrémité libre du nez.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
NEZ — n. m. Partie saillante du visage qui est entre le front et la bouche, et qui est le siège de l’odorat. Nez droit, pointu, aquilin, busqué, retroussé, épaté, camus, camard. Nez d’aigle, de perroquet, de furet. Nez rouge, enluminé, fleuri,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
NEZ — s. m. Cette partie saillante du visage qui est entre le front et la bouche, et qui est l organe de l odorat. Grand, petit nez. Nez aquilin, retroussé, épaté, pointu. Nez de perroquet, de furet. Nez camus, camard. Nez enluminé, bourgeonné,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Nez — Pour les articles homonymes, voir Nez (homonymie). Nez … Wikipédia en Français
nez — n.m. Avoir du nez, avoir le nez fin, avoir le nez creux, savoir deviner, être prévoyant, avoir du flair. / Mettre son nez dans les affaires des autres, se mêler indiscrètement de ce qui ne vous regarde pas. / Mettre à quelqu un le nez dans son… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
