-
1 savoir-faire
m.inv. (de savoir et faire) 1. умение, ловкост; 2. ноу-хау. -
2 savoir-vivre
m.inv. (de savoir et vivre) умение да се държим в обществото; добро държане, благовъзпитаност. Ќ Ant. impolitesse. -
3 demi-savoir
m. inv. (de demi- et savoir) повърхностни, половинчати знания. -
4 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
5 a
m. първа буква от френската азбука; un A majuscule главно "А"; un a minuscule малко "а"; loc. depuis A jusqu'а Z от а до я, от игла до конец; ne savoir ni a, ni b не зная да чета; prouver par a + b доказвам математически; n'avoir pas fait une panse d'A нищо не съм написал (за ученик); être marqué а l'A имам големи заслуги. -
6 air2
m. (lat. aer) вид, изглед; начин. Ќ avoir bon air2 изглеждам добре; avoir grand air2 имам внушителен вид; avoir l'air2 bon изглеждам добър; avoir l'air2 aisé държа се непринудено; avoir l'air2 absent изглеждам разсеян; cela n'a l'air2 de rien това изглежда много просто; il a l'air2 de savoir cela той като че ли знае това; se donner des air2s (de grandeur) разг. надувам се, големея се. -
7 blesser
v.tr. (frq. °blettjan "meurtrir") 1. ранявам, наранявам; blesser а mort наранявам смъртоносно; blesser au genou наранявам в коляното; 2. стискам, притискам, убивам; les chaussures blessent le pied обувките притискат краката; 3. действам неприятно, дразня; blesser la vue дразня зрението; 4. обиждам, оскърбявам, докачам; blesser l'amour-prope de qqn. наранявам самолюбието на някого; 5. прен., ост. нарушавам; blesser les convenances нарушавам благоприличието; 6. вредя, увреждам; ce contrat blesse mes intérêts този договор уврежда интересите ми; se blesser 1. ранявам се, наранявам се, удрям се; 2. обиждам се, докачам се. Ќ savoir où le soulier (le bât) me blesse зная къде ме стиска обувката; сам зная болката си. Ќ Ant. flatter, louer. -
8 conscient,
e adj. (lat. consciens, de conscire "avoir conscience", de scire "savoir") 1. съзнателен; 2. съзнаващ нещо; il est conscient, de ses responsabilités той съзнава отговорностите си; 3. в съзнание; il est conscient, après l'accident той е в съзнание след инцидента; 4. m. съзнателното. Ќ Ant. inconscient; évanoui; endormi; anesthésié. -
9 contraster
v.intr. (réfect. a. fr. contraster, d'apr. it. contrastare) 1. противоположен съм; отличавам се, различавам се, контрастирам; les papiers peints contrastent avec l'ameublement тапетите контрастират с обзавеждането; 2. v.tr. лит. правя различен, отличавам; savoir contraster son opinion, sa conduite умея да изразя собствено мнение, да демонстрирам собствено поведение. Ќ Ant. ressembler; s'accorder, s'harmoniser. -
10 danser
v. (frq. °dintjan) I. v.intr. танцувам, играя; подскачам, скачам; II. v.tr. изпълнявам танц; танцувам; danser une valse танцувам валс; se danser танцувам се; le menuet ne se danse plus менуетът не се танцува вече. Ќ faire danser la caisse разг. крада от касата; faire danser l'anse du panier разг. крада от господаря при покупки; faire danser les écus разг. пръскам много пари; ne pas savoir sur quel pied danser разг. загубвам си ума. -
11 dehors
adv. (lat. pop. deforis) 1. вън, навън; 2. loc. adv. au dehors навън; в странство; de dehors отвън; en dehors отвън, навън; par dehors отвънка; 3. loc. prép. au dehors de вън от нещо; en dehors de вън от; с изключение на; 4. m. външна страна; външност, външен вид; чужбина, странство. Ќ savoir si l'on est dehors ou dedans разг. не зная къде съм; faire le dehors проституирам по улиците; aller dehors ходя по нужда. -
12 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
13 encyclopédie
f. (lat. érudit ensyclopњdia, du gr. egkuklios paideia "instruction embrassant tout le cycle du savoir") 1. енциклопедия; енциклопедичен речник; encyclopédie de l'architecture енциклопедия по архитектура; 2. ост. съвкупност от всякакви знания, познания. Ќ encyclopédie vivante жива енциклопедия, всезнаещ човек. -
14 escient
m. (p. prés. de scire "savoir") ост., в съчет. а bon escient, а mon escient съзнателно, с пълно съзнание. Ќ Ant. insu. -
15 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
16 gai,
e adj. (got. °gâheis "rapide, vif") 1. весел, жив; visage gai, весело лице; 2. ярък (за цвят); couleurs gai,es ярки цветове; 3. гей, хомосексуалист; 4. gai,! interj. в съчет. allons gai,! хайде, весели се! (веселете се!); 5. забавен, смешен, развлекателен; livre gai, развлекателна, забавна книга. Ќ gai, comme un pinson много весел (за човек); être un peu gai, малко съм пийнал; le gai, savoir поезията на трубадурите. Ќ Ant. triste; ennuyeux, sombre; décourageant, désolant. Ќ Hom. gué; gay, guai, guet. -
17 gésir
v.intr. (lat. jacere "être étendu") 1. лит. лежа прострян; 2. намирам се; là gît la vraie difficulté тук се намира главната трудност; 3. прен. състоя се. Ќ ci-gît тук почива (за надгробен надпис); savoir où gît le lièvre знам къде зимуват раците. -
18 ignorance
f. (lat. ignorantia) невежество, незнание, неведение; par ignorance от незнание; être dans l'ignorance в неведение съм; ignorance crasse крайно невежество. Ќ Ant. connaissance; culture; savoir. -
19 insu
loc. prép. (de in- et su, p. p. de savoir) в съчет. а l'insu de без знание, без съгласие; а son insu несъзнателно; se trahir а mon insu издавам се несъзнателно; а l'insu de qqn. без знанието на някого. Ќ Ant. au su de; consciemment, sciemment. -
20 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
savoir — 1. (sa voir ; Palsgrave, p. 22, écrit scavoir, mais prononce savoir), je sais, tu sais, il sait, nous savons, vous savez, ils savent ; je savais ; je sus, nous sûmes ; je saurai ; je saurais ; sache, sachons, sachez ; que je sache, que nous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Savoir théorique — Savoir Le savoir est défini habituellement comme un ensemble de connaissances ou d aptitudes reproductibles, acquises par l étude ou l expérience. Sommaire 1 Définitions 2 Gestion du savoir 3 Bibliographie 4 … Wikipédia en Français
SAVOIR-FAIRE — Naturel à l’époque préindustrielle, voire dans la société industrielle, le savoir faire a pris des proportions spécifiques dès lors que l’ère postindustrielle a placé le savoir au premier plan de ses préoccupations. En tertiairisant de façon… … Encyclopédie Universelle
savoir-vivre — [ savwarvivr ] n. m. inv. • v. 1660; de 1. savoir et 1. vivre 1 ♦ Vx Art de bien diriger sa vie. 2 ♦ Mod. Qualité d une personne qui connaît et sait appliquer les règles de la politesse. ⇒ éducation, tact. « Les hommes d aujourd hui ont si peu d… … Encyclopédie Universelle
Savoir faire — Voir « savoir faire » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Savoir pratique — Savoir faire Voir « savoir faire » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
savoir- — ❖ ♦ Premier élément de noms composés (masculins), dont le second élément est un infinitif, formés d après savoir faire, savoir vivre. || Savoir boire (1971, in P. Gilbert) savoir bronzer (1970, in P. Gilbert); savoir dire; savoir être, n. m.… … Encyclopédie Universelle
savoir-vivre — {{/stl 13}}{{stl 7}}[wym. sawuar wiwr] {{/stl 7}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. savoir vivrere u, Mc. savoir vivrevrze, blm a. ndm {{/stl 8}}{{stl 7}} reguły dobrego wychowania; także: znajomość tych reguł : {{/stl 7}}{{stl 10}}Dobrze znać savoir vivre.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
Savoir-etre — Savoir être Pour les articles homonymes, voir Savoir être (homonymie). Le savoir être correspond à la capacité de produire des actions et des réactions adaptées à l environnement humain et écologique. Cette capacité s acquiert en partie par la… … Wikipédia en Français
Savoir-etre (homonymie) — Savoir être (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Savoir être peut désigner : Savoir être, l un des quatre grands domaines de l éducation. Savoir être, ou civilité, un… … Wikipédia en Français
Savoir aimer — Album par Florent Pagny Sortie 1er novembre 1997 Genre Ballade Pop World Label Mercury France … Wikipédia en Français
