-
1 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
2 fama
f 1) слава, репутация, известност; 2) обществено мнение; 3) слух, мълва; correr fama носи се слух; dar fama прославям някого; echar fama публикувам, разпространявам; es fama знае се, говори се, известно е; cobrar fama спечелвам си слава, име; tener (echar) fama de прославям се, известен съм (с нещо); cobra buena fama y échate a dormir спечелЈ си слава и лжи върху лаврите Ј; màs vale fama que flama погов. доброто име струва повече от блясъка; unos tienen la fama, y otros cardan la lana един бие тъпана, друг обира парсата. -
3 envie
f. (lat. invidia "jalousie, désir") 1. завист, завистливост; 2. желание, прищявка; avoir l'envie de qqch. иска ми се нещо, имам желание за нещо; 3. в съчет. avoir envie de + inf. изразеното от инфинитива действие: avoir envie de manger яде ми се; avoir envie de boire жаден съм; avoir envie de dormir спи ми се. Ќ faire passer l'envie d'une chose а qqn. отнемам, убивам желанието на някого за нещо; il vaut mieux faire envie que pitié погов. по-добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. -
4 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
5 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава.
См. также в других словарях:
Ne dormir que d'un œil — ● Ne dormir que d un œil rester vigilant … Encyclopédie Universelle
dormir — [ dɔrmir ] v. intr. <conjug. : 16> • 1080; lat. dormire 1 ♦ Être dans un état de sommeil (cf. Être dans les bras de Morphée). Dormir dans son lit, sous la tente, à la belle étoile. ⇒ 1. coucher. Dormir dans des draps, sous une couette. « La … Encyclopédie Universelle
dormir — (dor mir), je dors, tu dors, il dort, nous dormons, vous dormez, ils dorment ; je dormais ; je dormis ; je dormirai ; je dormirais ; dors, qu il dorme, dormons ; que je dorme, que nous dormions ; que je dormisse ; dormant, v. n. 1° Reposer dans … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DORMIR — v. intr. être dans le sommeil. Dormir d’un profond sommeil. Il ne dort ni jour, ni nuit. Il dort profondément. Avoir envie de dormir. Faire semblant de dormir. Dormir sur un lit, sur un canapé, dans un fauteuil. Dormir d’un bon somme, de bon… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
dormir — DORMIR. v. n. Je dors, tu dors, il dort; nous dormons, vous dormez, ils dorment. Je dormois. Je dormis. Je dormirai. Dors. Que je dorme. Que je dormisse. Dormant. Reposer, être dans le sommeil. Dormir d un profond sommeil. Dormir le jour, la nuit … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dormir — DORMIR. v. n. Reposer, estre dans le sommeil. Dormir de bon somme. dormir d un profond sommeil, dormir le jour, la nuit, ou de jour, de nuit. il dort profondément. On dit, Dormir sur jour. dormir la grasse matinée, pour dire, Ne se lever que bien … Dictionnaire de l'Académie française
dormir — verbo intransitivo,tr.,prnl. 1. Estar (una persona o un animal) en un estado de reposo en el que se pierde la consciencia: Duermo la siesta todos los días. Se duerme en cualquier parte. Tú duermes hoy en el sofá del salón. verbo intransitivo 1 … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
dormir — (Del lat. dormīre). 1. intr. Estar en aquel reposo que consiste en la inacción o suspensión de los sentidos y de todo movimiento voluntario. U. t. c. prnl. y menos c. tr. Dormir la siesta, la borrachera. 2. pernoctar. 3. Descuidarse, obrar en un… … Diccionario de la lengua española
dormir — Dormir, Dormire, Capere somnum, Ducere somnos, Dormiscere, Requiescere, Somnos captare, Somno operam dare. Dormir et sommeiller, Quiescere, Dormitare. Dormir en asseurance, In aurem vtranuis dormire. Faim de dormir, Sopor. Aller dormir, Ad somnum … Thresor de la langue françoyse
dormir a pierna suelta — Dormir profundamente. parece dar al hecho de un sentido de libertad y de falta de preocupaciones, por lo que no resulta descabellado pensar que la expresión tenga su origen en el lenguaje carcelario, ya que era habitual que los presos durmieran… … Diccionario de dichos y refranes
Dormir, rêver, mourir : explorer la conscience avec le Dalaï-Lama — Dormir, rêver, mourir : explorer la conscience avec le Dalaï Lama Auteur Dalai Lama Directeur de publication Francisco Varela Genre essai Titre original Sleeping, Dreaming, and Dying Éditeur original Wisdom Publications Date de parution… … Wikipédia en Français
