-
1 navire
m. (lat. pop. °navilium) кораб, плавателен съд; navire de guerre военен кораб; navire de commerce търговски кораб; navire-citerne танкер, кораб, цистерна; navire-école учебен кораб; navire-hôpital болничен кораб; navire-jumeau кораб от еднакъв тип като друг; navire transbordeur ферибот. -
2 caler2
v. (gr. khalân "détendre") I. v.tr. мор. спускам, свалям; caler2 une voile свалям платно на кораб; II. v.intr. 1. тъна, потъвам; ce navire cale beaucoup този кораб потъва много; ce navire cale 2 mètres този кораб гази на дълбочина 2 метра; 2. прен., разг. отстъпвам. -
3 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
4 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
5 abandon
m. (de l'a. fr. а bandon "au pouvoir de") 1. изоставяне, напускане; 2. отказване; l'abandon d'un bien отказване от имот; 3. напускане; l'abandon d'un navire напускане, изоставяне на кораб; 4. спорт. напускане ( на състезание), отказване; 5. отпуснатост, безпомощно състояние, занемареност; 6. loc. adv. а l'abandon на произвола на съдбата. Ќ Ant. acquisition, adoption; conservation; maintien; raideur, tension; méfiance. -
6 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
7 afflanquer
v.tr. (de a- et flanc) рядко заставам до, допирам се до; afflanquer le quai (un navire) акостирам ( за кораб). -
8 amarrer
v.tr. (du néerl. aanmar(r)en) мор. завързвам, привързвам; amarrer un navire привързвам кораб. Ќ Ant. démarrer. -
9 arraisonner
v.tr. (de a- et raison) 1. ост. убеждавам, вразумявам; 2. мор., в съчет. arraisonner un navire установявам народността, състава, санитарното състояние на кораб. -
10 attache
f. (de attacher) 1. връзка, връв, ремък; 2. привързаност, склонност, страст; 3. анат. мястото, където се съединява мускул; 4. връзка; avoir des attaches au Ministère имам връзки в министерството; 5. щипка (за книжа); 6. бот. мустачки (на лоза и др.). Ќ port d'attache d'un navire постоянно пристанище за кораб ( където е регистраран). -
11 bitte1
f. (a. scand. biti "poutre transversale sur un navire") мор. масивно желязо с цилиндрична форма в предната част на кораб, на което се навиват корабните въжета. -
12 capturer
v.tr. (de capture) 1. улавям, хващам, залавям; 2. пленявам; capturer un navire пленявам кораб; 3. арестувам. Ќ Ant. lâcher, libérer. -
13 carène
f. (lat. carina "coquille de noix") 1. мор. кил; 2. бот. кил ( двете долни венчелистчета на пеперудоцветните). Ќ mettre, abattre un navire en carène поставям кораб на една страна, за да се поправя подводната му част. -
14 cargo
m. (mot angl. "navire de charge") мор. товарен кораб. Ќ cargo aérien товарен самолет; cargo mixte кораб за товари и пасажери. -
15 chantier
m. (lat. canterius "mauvais cheval") 1. работилница на открито за строителни материали; 2. здание в строеж, постройка; 3. място, където нещо се строи; chantier maritime корабостроителница; 4. подпора, талпа, която служи за подпора; 5. разг. място, където цари безпорядък; 6. ост. (Канада) горски участък; колиба за дървосекачи в гората; homme de chantier дървосекач. Ќ mettre un ouvrage sur le chantier започвам да пиша съчинение; navire sur le chantier кораб в строеж. -
16 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
17 coffre
m. (bas lat. cophinus) 1. ковчег; сандък; coffre fort метална каса за ценности; банкова касетка за съхраняване на ценности; 2. сандък под седалището на колар; 3. багажник; le coffre d'une voiture багажник на автомобил; 4. разг. гръдна кухина, гръден кош, гърди; 5. огнеупорна каса; 6. фризер с горен капак. Ќ le coffre d'un piano дървена част на пиано; coffre d'un navire мор. корпус на кораб; avoir du coffre имам здраво телосложение; дишам, без да се задъхвам. Ќ les coffres de l'Etat държавно съкровище. -
18 cueillette
(lat. collecta, p. p. de colligere "cueillir") 1. зем. беритба, събиране (на плодове); 2. navire chargé а la cueillette мор. кораб, натоварен със стоки на различни собственици. -
19 désemparé,
e adj. (de désemparer) объркан, смутен; разстроен. Ќ navire désemparé, кораб, претърпял голяма повреда. -
20 écluser
v.tr. (de écluse) 1. мор. преграждам с шлюз, построявам шлюз (на река или канал); écluser un navire прекарвам кораб през шлюз; 2. нар. пия.
См. также в других словарях:
navire — [ navir ] n. m. • 1160; navilie, navirie 1080; lat. pop. °navilium, altér. de navigium ♦ Construction flottante de forme allongée, pontée, destinée aux transports sur mer (moins cour. que bateau; surtout en parlant des forts tonnages).⇒ bateau;… … Encyclopédie Universelle
navire — Navire, penac. Ores est masculin, et signifie un vaisseau de mer qui est rond (qu on appelle aussi vaisseau rond à la difference des galeres, fustes, brigantins, qui sont vaisseaux longs) soit de port ou de combat, Nauis. Et ores est feminin, et… … Thresor de la langue françoyse
navire — NAVIRE. s. m. Vaisseau, bastiment de haut bord pour aller sur mer. Grand navire. bon navire. vieux navire. navire de cinq cens tonneaux, de douze cens tonneaux de port, du port de douze cens tonneaux. navire qui va bien à la voile, qui est bon… … Dictionnaire de l'Académie française
navire — NAVIRE: On ne les construit bien qu à Bayonne … Dictionnaire des idées reçues
navire — (na vi r ) s. m. 1° Bâtiment qui sert à naviguer sur mer. • Tout nous rit, et notre navire A la bonace qu il désire, MALH. III, 2. • Du bris de mon navire au rivage amassé, RÉGNIER Élég. V. • On voit comme une forêt de mâts de navires, et … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Navire — Se reporter à l article Bateau pour plus de détails sur la différence entre bateaux et navires, et plus de détails sur ces engins en général. Un navire est un bateau destiné à la navigation maritime, c est à dire prévu pour naviguer au delà de la … Wikipédia en Français
NAVIRE — s. m. Bâtiment pour aller sur mer. Grand, bon, vieux navire. Un navire de cinq cents tonneaux, de douze cents tonneaux de port, du port de cinq cents, de douze cents tonneaux. Navire qui va bien à la voile, qui est bon voilier. Bâtir, construire … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
NAVIRE — n. m. Bâtiment qui sert à naviguer sur mer. Un navire de cinq cents tonneaux, de trois mille tonnes. Navire voilier ou simplement Voilier. Bâtir, construire, mâter un navire. La construction d’un navire. Charger, décharger un navire. équiper,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Navire-Q — Bataille de l Atlantique (1917) Pour les articles homonymes, voir Bataille de l Atlantique. Première bataille de l Atlantique U Boot classe … Wikipédia en Français
Navire Q — Bataille de l Atlantique (1917) Pour les articles homonymes, voir Bataille de l Atlantique. Première bataille de l Atlantique U Boot classe … Wikipédia en Français
Navire De Ligne — Le navire de ligne est le navire de guerre qui fut le fondement de la guerre navale entre les marines européennes, du début du XVIIe siècle au milieu du XXe siècle. Sa principale caractéristique était de combattre principalement avec… … Wikipédia en Français
