-
1 natural law
natural law[´nætʃərəl¸lɔ:] n 1. природен закон; 2. неписан закон. -
2 law
{lɔ:}
1. закон, законност
at/in LAW по/съобразно закона
2. право, юриспруденция
commercial/mercantile LAW, LAW merchant търговско право
criminal LAW наказателно право
customary LAW обичайно право
LAW of nations, international LAW международно право
private LAW частно право
public LAW публично/държавно право
statute LAW статутно право, писан закон
3. право (като професия)
to practise LAW, to go in for the LAW юрист съм, упражнявам юридическа професия
Doctor of LAW s (съкр. LL. D.) доктор по правото
4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура
action at LAW иск, дело, съдебен процес
to be at LAW (with) водя процес/дело, съдя се (с)
to go to LAW (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност
to take the LAW into one's own hands саморазправям се
5. съдийство
адвокатура, адвокатско съсловие (често с the)
6. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.)
7. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник)
8. природен закон, закономерност (и LAW of nature, natural LAW)
to be a LAW into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи
to lay down the LAW прен. налагам се, не търпя възражения
to give the LAW to налагам се на
the LAW Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай
LAW and order ред и законност* * *{lъ:} n 1. закон; законност; at/in law по/съобразно закона; 2. прав* * *съдопроизводство; съдиийство; съд; принцип; правило; право; правен; адвокатура; законност; закон;* * *1. action at law иск, дело, съдебен процес 2. at/in law по/съобразно закона 3. commercial/mercantile law, law merchant търговско право 4. criminal law наказателно право 5. customary law обичайно право 6. doctor of law s (съкр. ll. d.) доктор по правото 7. law and order ред и законност 8. law of nations, international law международно право 9. private law частно право 10. public law публично/държавно право 11. statute law статутно право, писан закон 12. the law Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай 13. to be a law into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи 14. to be at law (with) водя процес/дело, съдя се (с) 15. to give the law to налагам се на 16. to go to law (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност 17. to lay down the law прен. налагам се, не търпя възражения 18. to practise law, to go in for the law юрист съм, упражнявам юридическа професия 19. to take the law into one's own hands саморазправям се 20. адвокатура, адвокатско съсловие (често с the) 21. закон, законност 22. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.) 23. право (като професия) 24. право, юриспруденция 25. природен закон, закономерност (и law of nature, natural law) 26. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник) 27. съд, съдопроизводство, съдебна процедура 28. съдийство* * *law[lɔ:] I. n 1. закон; законност; to carry out the \law прилагам закона (законите); to go beyond the \law престъпвам закона; to pass a \law гласувам закон; 2. право; юриспруденция; civil \law гражданско право; commercial, mercantile \law, \law merchant търговско право; criminal \law наказателно право; \law of nations, international \law международно право; statute \law статутно право; писан закон; \law of diminishing marginal utility закон за намаляващата пределна полезност; \law of diminishing returns закон за намаляващата възвръщаемост; \law of reciprocal demand закон за реципрочното търсене; \law of value закон за стойността; \law and economics икономика на правото; to lay down the \law тълкувам законите; прен. налагам се, не търпя възражения; to read ( study) \law следвам право; 3. право (като професия); to practice \law, go in for the \law юрист съм, практикувам (за адвокат); Doctor of Laws (съкр. LLD) доктор по право; 4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура; action at \law иск, дело; to be at \law ( with) водя процес (дело), съдя се с; to go to \law отивам в съд, завеждам дело; to go to \law with s.o. завеждам дело срещу някого, съдя някого; to have ( take) the \law of (on) s.o. завеждам дело против някого; привличам под съдебна отговорност; judge-made \law съдебна практика; юриспруденция; to take the \law into o.'s own hands саморазправям се; 5. съдийство; адвокатура, адвокатско съсловие (често с the); 6. правило, принцип (на игри, в изкуствата и пр.); 7. закон, принцип, правило (в науката); the \law of gravitation законът за гравитацията; \law of chance вероятностен закон; 8. сп. преднина, преимущество (време, разстояние, дадено на противник); 9. отсрочка; • necessity ( need) has no \law посл. мизерията си има свои закони, когато си в мизерия законът не важи; to be a \law (un) to o.s. не спазвам установените обичаи, карам на своя глава; his word is \law думата му е закон, думата му на две не става; the \law of self-preservation инстинкт за самосъхранение; blue \laws ам. пуритански, строги закони; the blue sky \law ам. закон, регулиращ пускането и продажбата на акции и ценни книжа; lunch ( mob) \law ам. саморазправа, закон на линча; martial \law военно положение; Draconian ( Draconic) \laws драконовски (сурови, жестоки) закони; the L. Мойсеевите закони; Старият Завет; разг., ам. полицията; стражар; the jungle \law, the \law of the jungle закон на джунглата, беззаконие; II. law int sl: \law! Господи! Боже Господи!
См. также в других словарях:
natural law — n: a body of law or a specific principle of law that is held to be derived from nature and binding upon human society in the absence of or in addition to positive law ◇ While natural law, based on a notion of timeless order, does not receive as… … Law dictionary
Natural Law — • In English this term is frequently employed as equivalent to the laws of nature, meaning the order which governs the activities of the material universe. Among the Roman jurists natural law designated those instincts and emotions common to man… … Catholic encyclopedia
Natural law — Natural Nat u*ral (?; 135), a. [OE. naturel, F. naturel, fr. L. naturalis, fr. natura. See {Nature}.] 1. Fixed or determined by nature; pertaining to the constitution of a thing; belonging to native character; according to nature; essential;… … The Collaborative International Dictionary of English
natural law — ► NOUN 1) a body of unchanging moral principles regarded as inherent in all human beings and forming a basis for human conduct. 2) an observable law relating to natural phenomena … English terms dictionary
natural law — n. 1. rules of conduct supposedly inherent in the relations between human beings and discoverable by reason; law based upon man s innate moral sense 2. a law of nature: see LAW (sense 8a) 3. the laws of nature, collectively … English World dictionary
Natural law — For other uses, see Natural law (disambiguation). Natural law, or the law of nature (Latin: lex naturalis), is any system of law which is purportedly determined by nature, and thus universal.[1] Classically, natural law refers to the use of… … Wikipedia
natural law — a principle or body of laws considered as derived from nature, right reason, or religion and as ethically binding in human society. Cf. positive law. [1350 1400; ME] * * * In jurisprudence and political philosophy, a system of right or justice… … Universalium
Natural Law — A set of rules inherent in human behavior and human reasoning that governs human conduct. Natural law is preexisting and is not created in courts by judges. Philosophers and theologians throughout history have differed in their interpretations of … Investment dictionary
natural law — The ambiguity of the term natural law rests upon a metaphorical link between regularities in nature and the authoritative regulation of human activity. In its latter use, ‘natural law’ refers to principles of law and morality, supposedly… … Dictionary of sociology
natural law — noun a rule or body of rules of conduct inherent in human nature and essential to or binding upon human society (Freq. 4) • Syn: ↑law • Hypernyms: ↑concept, ↑conception, ↑construct • Hyponyms: ↑ … Useful english dictionary
NATURAL LAW — a term borrowed from STOIC PHILOSOPHY used by CHRISTIAN philosophers to argue that a RATIONAL order can be detected underlying the universe which enables individuals to make informed judgements about RIGHT and WRONG on the basis of REASON. It… … Concise dictionary of Religion
