-
1 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
2 écoute2
f. (frq. °scôta "cordage de voile") мор. въже за отпускане и свиване на платна. Ќ avoir le vent entre deux écoute2s ост. в попътен вятър съм. -
3 poupe
f. (du lat. puppis) задна част на кораб. Ќ avoir le vent en poupe върви ми. -
4 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
5 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
6 léger,
ère adj. (lat. levis) 1. лек; 2. слаб, лек; рохкав; лесносмилаем; du vin léger, леко вино; un vent léger, лек вятър; terre léger,ère рохкава земя; 3. маловажен, незначителен, слаб, лек; une faute léger,ère незначителна грешка; 4. пъргав, ловък, лек; 5. весел, доволен; 6. грациозен, деликатен; 7. непостоянен, несериозен, лекомислен, лек, повърхностен; свободен; esprit léger, повърхностен ум; une femme léger,ère лека жена; 8. loc. adv. а la léger,ère леко; необмислено; parler а la léger,ère говоря без да мисля. Ќ avoir le cњur léger, безгрижен съм; infanterie léger,ère лековъоръжена пехота; que la terre lui soit léger,ère лека му пръст (за покойник); avoir la main léger,ère пипам с лека ръка. Ќ Ant. lourd, pesant; gros; sérieux; sévère; constant, fidèle. -
7 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
8 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
9 manche2
f. (lat. manica, de manus "main") 1. ръкав; retrousser ses manche2s запретвам ръкави; 2. техн. ръкав, тръба, маркуч; manche2 а vent вентилационна тръба; 3. спорт. тур, партида; premiére manche2, seconde manche2 първи, втори тур; 4. пролив, канал; La Manche Ламанш. Ќ avoir qqn. dans sa manche2 ост. държа някого в ръцете си; c'est une autre paire de manche2s това е съвсем друга работа; être en manche2s de chemise по жилетка съм; jambes en manche2s de veste мършави и криви крака; tirer la manche2 а qqn. привличам вниманието на някого.
См. также в других словарях:
Avoir le vent arrière, naviguer vent arrière — ● Avoir le vent arrière, naviguer vent arrière naviguer avec le vent en poupe … Encyclopédie Universelle
Avoir du vent dans les voiles — ● Avoir du vent dans les voiles être ivre … Encyclopédie Universelle
Avoir le vent en poupe — ● Avoir le vent en poupe être favorisé par les circonstances, réussir … Encyclopédie Universelle
vent — [ vɑ̃ ] n. m. • 1080; lat. ventus I ♦ A ♦ Déplacements naturels de l atmosphère. 1 ♦ Mouvement de l atmosphère ressenti au voisinage du sol; déplacement d air; air déplacé (⇒ alizé, aquilon, autan, bora, chergui, chinook, foehn, khamsin, mistral … Encyclopédie Universelle
vent — VENT. s. m. L air agité. Les quatre vents principaux ou cardinaux sont le vent de Nord, le vent de Sud, le vent d Est, le vent d Ouest, autrement, Le vent de Tramontane, de Midy, de Levant & de Couchant. Grand vent. vent impetueux, froid, chaud,… … Dictionnaire de l'Académie française
vent — Vent, Ventus, Il se prend aussi en venerie pour l odeur et sentiment qu une beste laisse de soy. Fouillous au cha. 1. A cause que le cerf est de plus grand vent et sentiment que le lievre, et le sanglier a eu le vent de la gland, c est à dire, l… … Thresor de la langue françoyse
vent — (van) s. m. 1° Courants d air plus ou moins rapides occasionnés par les changements qui surviennent dans la pesanteur spécifique et le ressort du fluide atmosphérique. • On entendit devant le Seigneur un vent violent et impétueux, capable de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VENT — s. m. Mouvement plus ou moins rapide de l air, suivant une direction déterminée. Les quatre vents principaux ou cardinaux sont : le vent du nord, le vent du sud, le vent d est, le vent d ouest. Vents périodiques ou réglés. Vents irréguliers,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VENT — n. m. Mouvement plus ou moins rapide de l’air, suivant une direction déterminée. Le vent du nord, le vent d’est, le vent d’ouest. Vents périodiques, journaliers. Vents irréguliers, variables. Vent impétueux, modéré, faible. Vent froid, piquant,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Vent — Pour les articles homonymes, voir Vent (homonymie). Le vent est le mouvement d’une atmosphère, masse de gaz située à la surface d une planète. Les vents les plus violents connus ont lieu sur Neptune et sur Saturne. Il est essentiel à tous les… … Wikipédia en Français
avoir — 1. (a voi. Au XVIe s. on écrivait aurai, auras, etc. mais on prononçait, d après Bèze, arai, aras, etc. Au XVIIe s. d après Dangeau, ayant, ayons, ayez se prononçaient a iant, a ions, a iez. Aujourd hui, c est une prononciation fautive : il faut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
