-
1 rupin,
e adj. et n. (de l'arg. rupe, ripe "dame", moy. fr. ripe "gale", de riper "gratter", moy. néerl. rippen) разг. 1. разкошен, луксозен, пищен, богат; 2. m., f. богаташ. -
2 accore
m. et adj. (de moy. néerl. schore "écueil") 1. ост. очертание на подводна скала; 2. мор. дървена подпора на кораб в строеж; 3. adj. мор. стръмен, отвесен; côte accore стръмен, отвесен бряг. Ќ Hom. accord, accort. -
3 arquebuse
f. (moy. haut all. hâkenbühse) старовременна пушка (аркебуза); arquebuse а la mèche старовременна пушка с фитил. -
4 arrimer
v.tr. (moy. angl. rimen) добре подреждам стоки в кораб или колети във вагон. -
5 bague
f. (moy. néerl. bagge "anneau") 1. пръстен; халка; bague de fiançailles годежен пръстен; 2. техн. маншон, скоба. -
6 beffroi
m. (moy. haut. all. bergfrid "qui garde la paix") 1. градска кула; 2. камбанария на кула; 3. камбана на кула; 4. дъсчена кула за обсада на крепости. -
7 bègue
adj. et n. (moy. néerl. °beggen "bacarder") 1. който заеква, пелтечи; 2. m., f. пелтек. -
8 blafard,
e adj. (moy. all. bleichvar "de couleur pâle") 1. бледен; тъмен, без блясък; teint blafard, бледен цвят на лицето, изпит, безкръвен; 2. мъждукащ. Ќ Ant. brillant, éclatant; coloré, vif. -
9 bluter
v.tr. (moy. haut all. biuteln) пресявам със сито (брашно и др.). -
10 botte3
f. (moy néerl. bote "touffe de lin") връзка, китка, пакет от еднородни предмети, сноп, куп; botte3 de radis връзка репички; chercher une aiguille dans une botte3 de foin търся игла в копа сено. -
11 bouée
f. (p.-к. du moy. néerl. boeye, rac. germ. °bauk- "signal") 1. шамандура, буй; 2. прен. помощ в последния момент. Ќ bouée de sauvetage спасителен пояс. -
12 boulevard
m. (du moy. néerl. bolwerc) 1. булевард; 2. широк път, минаващ по крепостната стена на град. Ќ pièce de boulevard булевардна пиеса, водевил; jouer du boulevard играя булевардна пиеса. -
13 bousculer
v.tr. (du moy. fr. bousser "heurter" et de culer) 1. блъскам; 2. разбърквам, обръщам с главата надолу; bousculer les livres разхвърлям книгите; 3. прен. променям внезапно; bousculer les traditions променям традициите; 4. бързам, être bousculé имам да върша много неща за малко време; se bousculer блъскам се, бутам се. -
14 bricelet
m. (du moy. fr. bresseau) (Швейцария) тънка хрупкава вафла. -
15 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
16 buse2
f. (p.-к. de l'a. fr. busel "tuyau' ou du moy. néerl. bu(y)se) 1. воден улей за колелото на воденица; 2. тръба за вкарване въздух в рудник; 3. тръба, канал. Ќ buse2 d'échappement ауспух. -
17 butin
m. (du moy. bas all. bûte "partage"; cf. all. Beute) 1. плячка, трофей; 2. лит. придобивка, резултат от някакво търсене; le butin d'une fouille резултатите от разкопки. -
18 cajoler
v.tr. (du moy. fr. gayoler "babiller, chanter", infl. de enjôler) 1. милвам, галя; отнасям се нежно; 2. лаская. а Ant. rudoyer, brusquer, malmener. -
19 chiffe
f. (moy. angl. chip "petit morceau, chiffon") 1. долнокачествен плат; 2. прен. безволев човек. -
20 cocotte1
f. (p.-к. du moy. fr. coquasse "récipient", altér. de coquemar) чугунена тенджера с дръжки; cocotte1-minute тенджера под налягане.
См. также в других словарях:
moy — MOY. s. m. de tout genre. Pronom de la premiere personne. Il faut remarquer que ce pronom n est proprement qu une variation du pronom le, dans les cas obliques; c est pourquoy il ne se met jamais immediatement devant un verbe pour le regir. Ainsi … Dictionnaire de l'Académie française
moy — Moy, monosyllab. com. gen. Car il est usurpé tant pour l homme que pour la femme, et sert en tous cas comme indeclinable. Au nominatif: Est ce moy qui a fait cela? Egon is sum qui id fecit? Au genitif: L amour de moy a fait errer plusieurs, Amor… … Thresor de la langue françoyse
Moy — may refer to: Places Loch Moy, a loch south of Inverness in the Highlands of Scotland. Moy, Highland, a village beside Loch Moy Moy Hall, also near the loch and the ancestral home of the chiefs of Clan Mackintosh Rout of Moy, an event in the… … Wikipedia
Moy — MOY, county of Elgin. See Dyke and Moy … A Topographical dictionary of Scotland
Moy — (Moa), Ernst, Freiherr von, ein ausgezeichneter Rechtsgelehrter und gewandter Publicist, geb. 1799 zu München aus einer franz. Emigrantenfamilie, trat nach Vollendung seiner Studien in das Auditoriat des Kriegsministeriums u. habilitirte sich… … Herders Conversations-Lexikon
Moy — Der River Moy in Ballina (© Cian Ginty) Lough Conn mi … Deutsch Wikipedia
Moy — 54°11′N 9°09′W / 54.183, 9.15 … Wikipédia en Français
Moy — There is considerable doubt as to the true origin(s) of this most interesting locational surname. It is well recorded as Moy in England, Ireland and France, however the form with the intrusive e would seem to be an English development, but… … Surnames reference
moy — lar·moy·ant; moy; moy·en; cher·i·moy·er; … English syllables
Moy — {{Arabic}}1{{/Arabic}} Moll, Moy Vraisemblablement un sobriquet désignant une personne molle, sans volonté (de l adjectif catalan moll venant du latin mollem). Le sens de humide ne me paraît pas approprié ici. {{Arabic}}2{{/Arabic}} Moy Nom très… … Noms de famille
moy — Cumbrian Dictionary ( n moy) mouth. e.g. Shut yer moy = Please be quiet. (as seen in Cumbrian libraries). Also sometimes used to describe the act of kissing … English dialects glossary
