-
1 mordre
v. (lat. mordere) I. v.tr. 1. хапя, ухапвам, захапвам; ужилвам, клъввам; mon chien l'a mordu кучето ми го ухапа; 2. силно стискам, притискам; 3. стържа; la lime mord le métal острието стърже метала; 4. злословя; жигосвам; II. v.intr. 1. нахапвам, отхапвам; откъсвам, отщипвам (със зъби); 2. мор. захващам се, закачвам се на дъното (за котва); 3. мех. зацепвам; 4. кълва, налапвам въдицата (за риба); 5. разг. поддавам се на; III. v.tr.ind. 1. разбирам; mords-tu aux maths? разбираш ли от математика? 2. надвишавам нещо с края си, застъпвам нещо с края си; se mordre разкайвам се. Ќ mordre la poussière падам в цял ръст на земята; mordre а l'hameçon прен. хващам се на въдицата; излъгвам се, оставям се да бъда измамен; se mordre les doigts de qqch. разкайвам се горчиво; mordre а belles dents ям с голям апетит; mordre а la grappe приемам всичко каквото ми се предложи; se mordre la langue (les lèvres) съжалявам за нещо казано. -
2 amorce
f. (de mordre) 1. ост. примамка, стръв; 2. прен., ост. съблазън; 3. воен. заряд; детонатор; 4. стръв за риба; 5. техн. привеждане в действие; начало; започване. -
3 bite
ou bitte f. (du norm. bitter "boucher", de l'a. scand. bita "mordre") разг. пенис. -
4 démordre
v.tr. (de dé- et mordre) 1. пускам, изпускам нещо захапано; 2. прен. отстъпвам, отказвам се; il n'en démordra pas много е упорит, вироглав. -
5 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
6 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
7 lèvre
f. (lat. labra) 1. устна; se mordre les lèvres хапя си устните; 2. pl. ръб, устни (на рана); 3. геогр. ръб на цепнатина, разлом. Ќ avoir le cњur sur les lèvres откровен съм; avoir encore le lait sur les lèvres устата ми миришат на мляко (още съм много млад); du bout des lèvres презрително, с безразличие; se suspendre aux lèvres de qqn. зяпнал съм в устата на някого, слушам някого внимателно; avoir le cњur au bord des lèvres повдига ми се; manger du bout des lèvres ям насила, без апетит; avoir le sourire aux lèvres с усмивка на уста. -
8 mordache
f. (de mordre) вложки (между челюстите на менгеме, за да не се наранява обработвания елемент). -
9 mordant,
e adj. (p. prés. de mordre) 1. хаплив; bêtes mordant,es хапливи животни; 2. който разяжда; 3. пронизителен, остър, рязък; froid mordant, остър студ; 4. прен. хаплив, язвителен; 5. m. прен. хапливост, язвителност; 6. m. химически препарат за по-трайно боядисване (на вълна, плат и др.); 7. m. енергия, сила; острота; 8. m. острота, резливост (на острие); 9. m. живост, живина, енергичност. -
10 mordiller
v.tr. (de mordre) захапвам ( със зъби). -
11 mors
m. (de mordre) 1. зъбалец (на конска юзда); 2. челюст (на клещи и др.). Ќ prendre le mors aux dents разбеснявам се, разлудувам се, хуквам (за кон); отдавам се на своето желание, работа. -
12 pouce
m. (lat. pollex) 1. палец (на ръка или крак); 2. английска мярка за дължина (равна на 25,4 мм); 3. прен. много малко количество от нещо; 4. pouce! interj. спри! стоп! ( в детски игри за прекъсване на играта за почивка). Ќ le coup de pouce разг. довършване; manger sur le pouce разг. ям набързо, на крак, без прибори; serrer les pouces а qqn. разг. заставям някого със заплаха да каже това, което искам да узная; se mordre les pouces разг. разкайвам се за нещо; se tourner les pouces бездействам, безделнича; ne pas céder un pouce de terrain не отстъпвам, твърд съм в решението си; lever le pouce правя знак за автостоп. -
13 poussière
f. (du lat. pop. °pulvis) 1. прах; flot de poussière вълна от прах; 2. праховидно вещество; пудра; 3. поет. тленни останки, прах; 4. бот. прашец. Ќ baiser la poussière угоднича на някого; mordre la poussière победен съм; secouer la poussière de ses souliers, de ses sandales заминавам завинаги; tomber en poussière изчезвам; унищожен съм. -
14 remordre
v.tr. (de re- et mordre) 1. отново хапя, захапвам; remordre а l'hameçon отново захапвам въдицата; 2. прен. започвам отново; il ne veut plus remordre au travail той не иска да започне отново да работи. -
15 sarcasme
m. (lat. sarcasmus, gr. sarkasmos, de sarkazein "mordre la chair") сарказъм, хаплива ирония. -
16 tridacne
m. (lat. d'o. gr. tridacna, proprem. "а mordre trois fois") тридакна ( огромна мида).
См. также в других словарях:
mordre — [ mɔrdr ] v. <conjug. : 41> • 1080; lat. mordere I ♦ V. tr. 1 ♦ Saisir et serrer avec les dents de manière à blesser, à entamer, à retenir. ⇒ croquer, déchiqueter, mâchonner, mordiller; morsure. Son chien a mordu le facteur. Mordre qqn à la … Encyclopédie Universelle
mordre — Mordre, Mordere, Commordere, Demordere, Praemordere. Mordre son maistre, Dentes in dominum afferre. Mordre emmi, Admordere. Qui mord, Mordax. Mordre en riant, Risu blando pungere. Qui est mords, Morsus, Demorsus. En mordant, Mordicus … Thresor de la langue françoyse
mòrdre — mordre, mouerdre mordre ; pincer … Diccionari Personau e Evolutiu
mordre — mordre, mordrer, mordrice obs. forms of murder, murderer, murderess … Useful english dictionary
mordre — (mor dr ), je mords, tu mords, il mord, nous mordons, vous mordez, ils mordent ; je mordais ; je mordis ; je mordrai ; je mordrais ; mords, qu il morde, mordons, mordez, qu ils mordent ; que je morde, que nous mordions, que vous mordiez ; que je… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MORDRE — v. tr. Serrer avec les dents de manière à entamer. Un chien l’a mordu, l’a mordu au bras. Ce chien mord les passants, leur mord les jambes. être mordu par un chien enragé. Il s’est mordu la langue. Il l’a mordu jusqu’au sang. Absolument, Ce chien … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
MORDRE — v. a. ( Je mords, tu mords, il mord ; nous mordons. Je mordais. Je mordis. Je mordrai. Mords. Que je morde. Que je mordisse. Mordant. Mordu. ) Serrer avec les dents. Un chien l a mordu, l a mordu au bras. Ce chien mord les passants, leur mord les … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
mordre — I. MORDRE. v. act. Serrer avec les dents. Un chien l a mordu, l a mordu au bras, mais heureusement les dents n ont pas entamé la peau. ce chien mord les passants, leur mord les jambes. ce chien mord, il mord bien serré. estre mordu d un chien… … Dictionnaire de l'Académie française
mordre — vt. meûrdre (Albanais 001), mordre (Aix 017, Arvillard 228), mourdre (Annecy 003, Table 290, Villards Thônes 028), moudre (Cordon 083, Saxel 002, Samoëns 010), C. 1, D. => Morceau. E. : Démanger, Duper, Piquer, Regretter, Repentir. A1) mordre… … Dictionnaire Français-Savoyard
mordre — v.t. Regarder attentivement : Mords les flics avec leur bidule. / Comprendre : Tu mords ? / Mords le ! Se dit à deux personnes qui se querellent. / Mordre le guidon, pédaler penché en avant (cyclisme). / Ça ne mord pas, ce n est pas dangereux (au … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Mordre au travers — Auteur Virginie Despentes Genre Nouvelle Pays d origine France Éditeur Librio … Wikipédia en Français
