-
1 moi
pron.pers. (lat. me) 1. аз; moi aussi аз също; 2. m. аз, моята личност, моето, нашето, аз; 3. m. егоизъм; себичност, его. -
2 non-moi
m. invar. (de non et moi) филос. обективният свят. -
3 suivez-moi-jeune-homme
m.inv. (de suivre, moi et jeune homme de suivre) разг., ост. краища на лента от украса на дамска шапка, които се спускат на тила на жената. -
4 décrochez-moi-ça
m.inv. (de décrocher) разг. оказион; вехтошарница. -
5 auprès
adv. (de au et près) 1. близо, наблизо до; 2. loc. adv. tout auprès съвсем близо; 3. loc. prép. auprès de при, до; пред; в сравнение с; excusez-moi auprès de vos amis извинете ме пред вашите приятели; venez vous asseoir auprès de moi елате да седнете до мен; ce service n'est rien auprès de ce qu'il a fait pour moi тази услуга е нищо в сравнение с това, което той направи за мен. -
6 ça1
pron.dém. (forme syncopée de cela) 1. (вм. cela) разг. това, онова; donnez-moi ça1 дайте ми това; il ne manquait plus que ça1 само това липсваше; а part ça1 освен това; ça1 y est това е, всичко свърши; 2. сексуален акт; il ne pense qu'а ça той мисли само за секс. Ќ c'est ça1 да, точно така; comment ça1 va? (ça va?) как сте? pas de ça1 не, така не бива; regarde moi ça виж как ми стои това; il y a de ça това е отчасти вярно; sans ça ако ли не; (Белгия) ça est това е (вм. c'est); les enfants, ça grandit децата растат; ça a neigé toute la nuit валя сняг цяла нощ; ah, ça alors! а, стига толкова! ça oui, ça non това да, това не; où ça? къде става това? -
7 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
8 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
9 rappeler
v.tr. (de re- et appeler) 1. отзовавам, повиквам отново някого; отзовавам; rappeler son chien en le sifflant извиквам кучето си като му свиркам; rappeler un ambassadeur отзовавам посланик; Dieu l'a rappelé а lui Господ го извика при себе си (той почина); 2. напомням, припомням; rappelez-moi votre nom припомнете ми името си; je te rappelle que напомням ти, че; 3. rappeler qqn. а възвръщам някого (към живот); 4. отново повиквам, позвънявам (по телефон); 5. връщам в начална позиция или към себе си; rappeler la corde издърпвам въжето към себе си; 6. v.intr. надавам вик (за птица, която призовава другите); se rappeler 1. спомням си, припомням си; se rappeler qqch. спомням си нещо; tu te rappelles de moi? спомняш ли си за мен?; se rappeler а qqn. спомням си за някого. 2. телефонираме си отново. Ќ Ant. bannir, chasser, exiler, oublier. -
10 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
11 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
12 afin
de loc. prép., afin que loc.conj. (pour а fin de, que) за да, с цел да (afin de + inf.); il est là afin de voir son ami той е тук ( дойде), за да види приятеля си; afin que (+ subj.); je suis venu afin que tu apprennes la vérité de moi-même дойдох, за да научиш истината от мен. -
13 attendre
v.tr. (lat. attendere) 1. чакам, очаквам; attendre le train чакам влака; attendre qqch. очаквам нещо; le sort qui nous attend съдбата, която ни очаква; 2. почакам, почаквам; attendez un peu! почакайте малко; 3. attendre après qqn. очаквам някого с нетърпение; 4. en attendant докато чакам, в очакване на; 5. attendre а qqch. предвиждам, предусещам нещо; s'attendre а ce que (+ subj.) надявам се, че; s'attendre очаква се; on peut s'attendre а tout всичко може да се очаква. Ќ attendez-moi sous l'orme чакай ме, ако си нямаш работа; se faire attendre карам да ме чакат. -
14 calé,
e adj. (de caler, au fig.) разг. 1. който е с подпора, който е подпрян; 2. прен. учен, образован; 3. труден; ce problème est trop calé, pour moi този проблем е много труден за мен. -
15 charité
f. (lat. ecclés. caritas de carus "cher") 1. рел. любов (към бога и към ближния); 2. милост, милосърдие, благотворителност; sњur de charité милосърдна сестра; établissement de charité благотворително заведение; 3. милостиня, подаяние; demander la charité искам милостиня; 4. доброжелателност, добрина; faites-moi la charité de m'écouter имайте добрината да ме изслушате. Ќ vente de charité благотворителна разпродажба. Ќ Ant. avarice, cupidité, dureté, égoïsme, misanthropie. -
16 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
17 chtimi
ou ch'timi n. et adj. (expr. patoise, probabl. de la phrase ch'timi? "c'est-il moi?") разг. французин от северните райони; m. северофренски местен говор. -
18 ciseau
m. (lat. pop. °cisellus, altér. de cæsellus, de cædere "couper") (pl. ciseaux) 1. резец, длето; travailler au ciseau работя с длето; 2. pl. ножици; passez-moi les ciseaux подайте ми ножиците; couper avec des ciseaux режа с ножици; ciseau de jardinier градински ножици; 3. спорт. стил "ножица" във високия скок; sauter en ciseaux скачам в стил "ножица"; 4. un ciseau скок "ножица"; хватка в кеча, при която краката на нападателя се обвиват около тялото на противника; ножичен скок в земната гимнастика. Ќ ciseau de calfat мор. инструмент за набиване на кълчища между дъските на лодка. -
19 conspirer
v. (lat. conspirare "s'accorder") I. v.intr. съзаклятнича, заговорнича, конспирирам; II. v.tr.ind. conspirer а способствам, съдействам, спомагам; за; tout conspire conspirer а faire de moi un héros всичко способства за това да се превърна в герой; III. v.tr. ост. замислям, подготвям тайно; conspirer la mort de qqn. замислям гибелта на някого. -
20 coordonné,
e adj. et f. pl. (de coordonner) 1. координиран, съгласуван, съпоставен; 2. f. pl. координати. Ќ proposition coordonné,e грам. сложно съчинено изречение; donnez-moi vos coordonnées дайте ми адреса и телефонния си номер.
Страницы
См. также в других словарях:
MOI — Pour Pascal, le moi était haïssable: formule de moraliste, qui estime que le moi est «injuste», «tyrannique», qu’il se fait «centre du tout». Loin du texte, près des réalités, Paul Valéry commente: «Le moi est haïssable..., mais c’est celui des… … Encyclopédie Universelle
moi — (moi), pronom singulier de la première personne et des deux genres, dont la destination principale est de servir de régime, mais que l usage emploie comme sujet quand on a besoin d une forme qui ne soit pas enclitique, comme le sont je et me ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Moi — Pour les articles homonymes, voir Moi (homonymie). En psychanalyse, le Moi est l une des instances de la personnalité, celle qui voudrait se représenter l ensemble de la personne comme unie, et elle peut gérer la vie du non. Pour une description… … Wikipédia en Français
MOI — (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Moi est un pronom personnel et un nom masculin. Concept Moi, concept littéraire. Moi, concept psychanalytique. Patronyme Daniel Arap Moi,… … Wikipédia en Français
Moi — Moi, MOI, or other variations, can refer to: Contents 1 Language 2 People 3 Places … Wikipedia
Moi — ist der Name des früheren kenianischen Präsidenten Daniel arap Moi eines norwegischen Ortes, siehe Moi (Norwegen) eines rumänischen Ortes, siehe Moi (Gorj) einer Sprache in der Republik Kongo, siehe Moi (Bantusprache) einer Sprache in Neuguinea,… … Deutsch Wikipedia
Moi. — (Labiche) Pour les articles homonymes, voir Moi (homonymie). Moi est une comédie en trois actes d Eugène Labiche, représentée pour la première fois à Paris sur le théâtre de la Comédie Française le 21 mars 1864. Collaborateur Édouard Martin.… … Wikipédia en Français
Moi je — Pays France Langue Français Diffusion Diffusion FR3 et Antenne 2 … Wikipédia en Français
moi — [mwa:] pron spoken me used humorously to disagree with a negative description of yourself ▪ Difficult, moi? … Dictionary of contemporary English
moi — [ mwa ] pronoun MAINLY SPOKEN used for referring to yourself in a humorous way: Don t be sarcastic. Sarcastic, moi? … Usage of the words and phrases in modern English
Moï — (Muong), wilde Stämme in Anam (s. d.) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
