-
1 misère
f. (lat. miseria, de miser "malheureux") 1. мизерия, нищета, крайна нужда; vivre dans la misère живея мизерно, бедно; 2. нещастие, беда, безпомощност, страдание; 3. pl. неприятности; faire des misères а qqn. нося неприятности на някого; 4. нищожество; 5. дребно, незначително нещо (сума и др.); 6. прен. мръсотия, низост, дребнавост, клевета. Ќ comme la misère sur le pauvre monde бързо и безмилостно; toute la misère du monde всички нещастия на човечеството; faire des misères а qqn. измъчвам, разигравам някого; pleurer (crier) misère оплаквам се от материалното си състояние. -
2 misere
Misére f, -n мизерия.* * *die, -n F мизерни, жалки условия; мизерия. -
3 cache-misère
m.inv. (de cacher et misère) широка връхна дреха за прикриване на износени дрехи. -
4 pleure-misère
m.inv. (de pleurer et misère) човек, който винаги се оплаква от немотия. -
5 traîne-misère
m.inv. вж. traîne-malheur. -
6 arracher
v.tr. (lat. e(x)radicare, de radix, radicis "racine") 1. изскубвам, изтръгвам, изкоренявам, изваждам; издърпвам; arracher des arbres изкоренявам дървета; arracher une dent изваждам зъб; 2. прен. добивам с мъка; 3. прен. причинявам мъка, страдание; 4. спасявам, измъквам; arracher de la mort спасявам от смъртта; arracher qqn. de la misère спасявам от нищета; 5. arracher qqn. de изгонвам някого насила; s'arracher изскубвам се, изкоренявам се, изтръгвам се. Ќ s'arracher les yeux караме се. Ќ Ant. planter, fixer, implanter; attacher. -
7 bien-être
m.inv. (de bien et être) 1. спокойствие; добро самочувствие; 2. благосъстояние, охолство, благоденствие. Ќ Ant. malaise, souffrance, besoin, détresse, misère, pauvreté, angoisse, gêne. -
8 collier
m. (lat. collare, collarium, de collum "cou") 1. огърлица, колие; collier en or златно колие; 2. нашийник (на куче); 3. хомот; 4. златна верижка (за ордени, които се носят на врата); 5. ивица (шарка) около врата на животно, на птица; 6. месото от врата на животно; 7. техн. муфа, пръстен за притягане (на тръби и др.). Ќ cheval de collier впрегатен кон; collier de misère мъка, тежък труд; homme franc du collier искрен и храбър човек; reprendre le collier започвам отново работа; barbe collier къса брада, която същевременно достига до слепоочията. -
9 compatir
v.tr.ind. (bas lat. compati "souffrir avec", d'apr. pâtir "souffrir") 1. compatir а съчувствам, състрадавам; compatir а la misère de qqn. съчувствам на нещастието на някого; 2. ост. схождам, съвпадам, еднакъв съм. -
10 crier
v. (lat. pop. °critare, contract. de quiritare "appeler les citoyens au secours") I. v.intr. 1. викам, крещя; пискам; crier au secours викам на помощ; crier а tue-tête викам с цяло гърло; 2. оплаквам се, протестирам; 3. викам силно, карам се; 4. скърцам, издавам неприятен звук; II. v.tr. 1. разгласявам, обявявам високо; crier une nouvelle разгласявам новина; 2. крещя, извиквам, изкрещявам; crier un ordre изкрещявам заповед; crier а qqn. de se taire извиквам на някого да млъкне; 3. рекламирам стока, като викам по улиците ( за амбулантен търговец). Ќ sans crier gare разг. без предупреждение; crier des meubles юр. продавам мебели на публичен търг; crier famine оплаквам се от глада; crier misère оплаквам се от мизерията. Ќ Ant. chuchoter. -
11 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
12 fortune
f. (lat. fortuna) 1. случайност; щастие, късмет; de fortune, par fortune случайно; 2. съдба, участ; 3. revirement de fortune превратност; 4. успех, сполука; 5. благосъстояние, благополучие, богатство; faire fortune забогатявам; homme de fortune забогатял човек. Ќ chacun est artisan de sa fortune всеки е господар на съдбата си; homme а bonnes fortunes мъж с успех сред жените; caprices de la fortune превратности на съдбата; la fortune rit aux sots глупавите са късметлии. Ќ Ant. infortune, malchance, misère. -
13 grandeur
f. (de grand) 1. величина, размер, големина, сила; la grandeur du danger големината на опасността; un certain ordre de grandeur приблизителна величина; la grandeur de la main големината на дланта; grandeur nature в реални размери; 2. прен. благородство, великодушие; grandeur d'âme великодушие; 3. величие, авторитет, власт; grandeur d'un Etat величие на държава; 4. мат. величина; 5. преосвещенство (титла); Votre Grandeur Ваше преосвещенство; 6. лит. pl. почест, отличие; avoir l'amour des grandeurs обичам почестите; 7. астр. величина на светимостта на звезда. Ќ du haut de sa grandeur с гордост, надменно; en vraie grandeur в реални условия. Ќ Ant. petitesse, exiguïté; mesquinerie; médiocrité; décadence, misère. -
14 insulter
v. (lat. insultare, proprem. "sauter sur") I. v.tr. 1. оскърбявам, обиждам; 2. ост. атакувам, нападам; II. v.tr.ind. insulter а. 1. ост. подигравам се, надсмивам се; insulter aux autres надсмивам се над другите; 2. контрастирам неприятно; le luxe insulte а la misère des pauvres луксът контрастира неприятно с мизерията на бедните; s'insulter оскърбяваме се един друг, ругаем се взаимно. Ќ Ant. respecter. -
15 menacer
v.tr. (lat. pop. °minaciare) 1. заплашвам; menacer qqn. de mort заплашвам някого със смърт; 2. грозя; la misère menace les hommes бедност грози хората. Ќ menacer ruine има опасност да рухна, да се съборя. Ќ Ant. rassurer. -
16 miséreux,
se adj. (de misère) 1. мизерен, беден, нещастен, окаян; 2. m., f. бедняк, нещастник, окаяник. Ќ Ant. riche, opulent, aisé. -
17 opulence
f. (lat. opulentia, de opulentus) разкош, охолство, богатство. Ќ Ant. besoin, misère, pauvreté. -
18 prêcher
v. (lat. ecclés. prњdicare) I. v.tr. 1. проповядвам; 2. поучавам, наставлявам, убеждавам; 3. хваля, възхвалявам прекомерно; 4. убеждавам; II. v.intr. 1. проповядвам; 2. наставлявам, съветвам; 3. prêcher d'exemple служа за пример, насърчавам чрез собствения си пример. Ќ prêcher malheur (prêcher misère) съобщавам неприятни работи; prêcher pour son saint (pour sa paroisse) поддържам кауза, която е свързана с интереса ми. -
19 retomber
v.intr. (de re- et tomber) 1. падам отново; свличам се, отпускам се отново; le chat retombe sur ses pattes котката пада на краката си; 2. изпадам отново (в забрава, в хаос и др.); 3. вися, падам, спускам се; le rideau retombe élégamment завесата виси, пада елегантно; 4. прен. попадам, изпадам отново в тежко положение; разболявам се отново; retomber dans la misère изпадам отново в мизерия; retomber malade разболявам се отново; 5. стоварвам се, тежа; faire retomber les problèmes sur les autres стоварвам проблемите върху другите; 6. пренасям се, връщам се (за тема на разговор); 7. лягам отново; 8. валя, падам отново; la neige retombe снегът вали отново; 9. retomber sur падам се върху, на; la responsabilité retombe sur lui отговорността пада върху него; 10. спадам; sa colère est retombée гневът му спадна. -
20 vallée
f. (de val) 1. долина; 2. корито на река. Ќ vallée de larmes (de misère) земни несгоди, земният живот ( по отношение на живота на небето).
См. также в других словарях:
misère — [ mizɛr ] n. f. • miserie XIIe; lat. miseria, de miser « malheureux » 1 ♦ Vieilli ou littér. Sort digne de pitié; malheur extrême. ⇒ adversité, détresse, infortune, malheur. La misère des temps. Malade sur son lit de misère. Collier de misère.… … Encyclopédie Universelle
misere — MISERE. s. f. Estat malheureux, condition malheureuse. Grande misere. estrange misere. il est au comble de la misere. il est dans la derniere misere, dans une extreme misere. Il signifie aussi, Extreme indigence, manquement des choses necessaires … Dictionnaire de l'Académie française
Misère — Misere or misère (French for destitution ; equivalent terms in other languages include bettel, contrabola, devole, null, pobre) is a bid in various card games, and the player who bids misere undertakes to win no tricks or as few as possible,… … Wikipedia
Misere — Misère Pour les articles homonymes, voir misère (homonymie). Le terme misère a plusieurs significations qui se rejoignent pour traduire une situation de détresse : grand dénuement, malheur, souffrance, ennui, tristesse mais aussi petitesse… … Wikipédia en Français
Misère ouvrière — Misère Pour les articles homonymes, voir misère (homonymie). Le terme misère a plusieurs significations qui se rejoignent pour traduire une situation de détresse : grand dénuement, malheur, souffrance, ennui, tristesse mais aussi petitesse… … Wikipédia en Français
misere — Misere, Miseria. Toute misere, AErumna. La plus grande misere du monde, c est la fascherie de l esprit, Si quid est homini miseriarum, quo miserescat miser, ex animo est. C est grande misere et malheurté, Miserrima miseria. C est grande misere d… … Thresor de la langue françoyse
Misere au Borinage — Misère au Borinage Misère au Borinage est un film tourné en 1932 par Henri Storck et Joris Ivens. Ce documentaire militant, connu mondialement, explore longuement la misère des mineurs, la sauvagerie de l exploitation ouvrière au Borinage en… … Wikipédia en Français
Misère Au Borinage — est un film tourné en 1932 par Henri Storck et Joris Ivens. Ce documentaire militant, connu mondialement, explore longuement la misère des mineurs, la sauvagerie de l exploitation ouvrière au Borinage en cette époque, les conditions de vie… … Wikipédia en Français
Misère au borinage — est un film tourné en 1932 par Henri Storck et Joris Ivens. Ce documentaire militant, connu mondialement, explore longuement la misère des mineurs, la sauvagerie de l exploitation ouvrière au Borinage en cette époque, les conditions de vie… … Wikipédia en Français
Misère au Borinage — est un film tourné en 1932 et 1933[réf. nécessaire] par Henri Storck et Joris Ivens. Ce documentaire militant, connu mondialement, explore longuement la misère des mineurs, la sauvagerie de l exploitation ouvrière au Borinage en cette époque … Wikipédia en Français
Misère au Borinage — Directed by Henri Storck Joris Ivens Written by Henri Storck Joris Ivens Editing by Helen van Dongen Release … Wikipedia
