-
1 miné,
e adj. (de miner) миниран. -
2 contre-mine
f. (de contre- et mine) (pl. contre-mines) галерия, която се копае от обсадените в крепост, за да попречат на подкопаването на стените Ј от обсаждащите и да разрушат направените от тях галерии. -
3 porte-mine
ou portemine m.inv. (de porte- et mine) автоматически молив с графит; държател за графитни моливи. -
4 allongé,
e adj. (de allonger) продълговат, удължен; наставен; mine, figure allongé,e продълговато лице; le boulevard des allongé,s гробище. Ќ Ant. raccourci. -
5 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
6 carreau
m. (lat. vulg. °qadrellus, de quadrus "carré") (pl. carreaux) 1. дървена, каменна и др. плочка; carreau de faïence фаянсова плочка; 2. стъкло на прозорец; faire les carreaux мия прозорците; 3. ост. под, покрит с плочки; 4. ост. паваж; 5. квадратче, каре; étoffe а carreau плат на квадратчета, карета; 6. каро (карта за игра); 7. разг. монокъл; стъкло за очила; pl. очила; око; 8. голяма ютия; 9. ост. стрела на арбалет с четиристенен заострен връх. Ќ carreau de mine място пред изход на мина, където се натрупват въглища; coucher (jeter) qqn. sur le carreau разг. оставям някого мъртъв на място или го наранявам тежко; rester sur le carreau падам мъртъв или тежко ранен; se tenir а carreau пазя се, нащрек съм. -
7 chiffonné,
e adj. (de chiffonner) 1. смачкан, омачкан, измачкан; 2. обезпокоен. Ќ mine chiffonné,e лице с приятни, но неправилни черти; изморено лице. Ќ Ant. repassé; reposé, régulier. -
8 confit,
e adj. (de confire) 1. сварен в захар, захаросан; fruits confit,s захаросани плодове; 2. маринован; 3. m. месо, консервирано в собствен сос. Ќ être confit, en ост. затънал съм в нещо; être confit, en dévotion много съм набожен; mine confit,e застинало лице; лице с неискрен вид. -
9 déminer
v.tr. (de dé- et mine) разчиствам от мини. -
10 ébaubi,
e adj. (du lat. balbus "bègue") разг. смаян, слисан, учуден; mine ébaubi,e слисан вид. -
11 enterrement
m. (de enterrer) 1. погребение, погребване, заравяне; закопаване; 2. разноски за погребение; payer un enterrement плащам разноските за погребение; 3. погребално шествие; 4. прен. край; изоставяне; c'est l'enterrement de toutes leurs illusions това е краят на всичките им илюзии; enterrement d'un projet изоставяне на проект. Ќ avoir une mine d'enterrement имам тъжен вид. Ќ Ant. exhumation. -
12 éventer
v.tr. (de й- et vent) 1. проветрям, проветрявам; 2. правя да изветрее; 3. прен. разкривам (тайна и др.); 4. откривам; éventer une mine воен. откривам мина; s'éventer проветрявам се; изветрявам (за вино и др.). Ќ éventer la mèche не надушвам какво става. -
13 exploiter
v. (lat. pop. °explicitare) I. v.tr. 1. експлоатирам, разработвам, оползотворявам; exploiter une mine експлоатирам мина; 2. прен. експлоатирам труда на някого; 3. злоупотребявам с добрината на някого; II. v.intr. раздавам призовки. -
14 fourneau
m. (dimin. de l'a' fr. forn "four") (pl. fourneaux) 1. готварска печка; 2. техн. пещ; 3. глупак, просяк; 4. воен. fourneau de mine дупка, в която се поставя барут, за да се разруши нещо (минна камера); 5. гърне на лула. Ќ fourneau а charbon яма, в която се приготвят дървените въглища; haut fourneau доменна пещ. -
15 gangue
f. (all. Gang, vocab. de la mine "chemin" et "filon" dans les mots comp.) 1. минер. естествена скална обвивка (на скъпоценен камък или руда); 2. прен. обвивка, външна форма; dégager les idées de leur gangue освобождавам идеите от външната им обвивка. Ќ Hom. gang. -
16 lance-mines
m.inv. (de lancer et mine) воен. миномет. -
17 lugubre
adj. (lat. lugere "être en deuil") 1. злокобен; мрачен, печален; mine lugubre мрачно лице; 2. погребален, траурен; glas lugubre погребален звън. Ќ Ant. gai. -
18 métallurgie
f. (lat. sc. metallurgia, du gr. metallourgein "exploiter une mine") металургия; métallurgie non-ferreuse цветна металургия; métallurgie du fer черна металургия. -
19 minet,
te m., f. (de mine, nom pop. onomat. du chat en gallo-roman) 1. котенце; 2. f. дива люцерна. -
20 or2
m. (lat. aurum) 1. злато; le veau d'or2 библ. златният телец; or2 natif, or2 fin чисто злато; mine d'or2 златна мина; chercheur d'or2 златотърсач; or2 jaune, blanc жълто, бяло злато; or2 rouge червено злато (с примеси от мед); lingot, barre d'or2 златно кюлче; or2 massif масивно злато; couvrir d'une feuille d'or2 позлатявам; étoffe brodée d'or2 брокат; l'or2 noir петрол; 2. златен предмет, блюдо; 3. златни монети; 4. златист цвят; 5. злато, пари, богатство. Ќ affaire (marché) d'or2 много изгодна работа, сделка; cњur d'or2 прекрасно (златно) сърце; des jours filés d'or2 et de soie спокойни и щастливи дни; cousu d'or2 потънал в злато, много богат; pour tout l'or2 du monde за нищо на света; rouler sur l'or2 тъна в злато; tout ce qui brille n'est pas or2 погов. всичко, което блести, не е злато; couvrir qqn. d'or2 плащам щедро; valoir son pesant d'or2 много съм ценен; parler d'or2 казвам ценни неща, говоря смислено; franc comme l'or2 много честен; le silence est d'or2 мълчанието е злато.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
miné — miné … Dictionnaire des rimes
mine — 1. (mi n ) s. f. 1° Apparence de la personne et principalement du visage. • Que sa façon est brave et sa mine assurée !, MALH. II, 12. • Ma foi ! les beaux habits servent bien à la mine, RÉGNIER Sat. XIII. • Un homme qui fût homme et de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Mine — «Mine» Sencillo de Taylor Swift del álbum Speak Now Publicación 4 de agosto de 2010 Formato Descarga digital, Single Grabación 2010 Género(s) … Wikipedia Español
Mine — or mines can refer to: Land mine, an anti tank and anti personnel weapon Naval mine, an explosive device placed in water to destroy ships or submarines Mining, extraction of mineral resources from the ground Mine can also refer to: A possessive… … Wikipedia
Mine-s — désamorcée par un parachutiste américain La Mine S (Schrapnellmine) est le nom donné à la version la plus connue d une série de mines antipersonnel développées et fabriquées en Allemagne dans les années 1930. Il s agissait de l une des premières… … Wikipédia en Français
Mine — Mine, n. [F., fr. LL. mina. See {Mine}, v. i.] [1913 Webster] 1. A subterranean cavity or passage; especially: (a) A pit or excavation in the earth, from which metallic ores, precious stones, coal, or other mineral substances are taken by… … The Collaborative International Dictionary of English
Mine-S — désamorcée par un parachutiste américain La Mine S (Schrapnellmine) est le nom donné à la version la plus connue d une série de mines antipersonnel développées et fabriquées en Allemagne dans les années 1930. Il s agissait de l une des premières… … Wikipédia en Français
mine — Mine, f. penac. Signifie ores une espece de mesure de choses arides, contenant deux minots, et est la moitié du sextier, et la vingtquatriesme partie du muyd, la mesure de laquelle justifiée au poids doit peser, au regard du bled, cent dix livres … Thresor de la langue françoyse
Mine — (m[imac]n), pron. & a. [OE. min, fr. AS. m[=i]n; akin to D. mijn, OS., OFries., & OHG. m[=i]n, G. mein, Sw. & Dan. min, Icel. minn, Goth. meins my, mine, meina of me, and E. me. [root]187. See {Me}, and cf. {My}.] Belonging to me; my. Used as a… … The Collaborative International Dictionary of English
Mine — (v. lat. mina „Erzader“) bezeichnet: ein Bergwerk militärische Stollen, welche durch Mineure unter gegnerische Stellungen gegraben wurden, um diese zu zerstören, siehe Minenkrieg einen Sprengkörper, der im Gelände oder Wasser als Sperre verlegt… … Deutsch Wikipedia
Mine's — is a tuning firm based in Yokosuka, Kanagawa Prefecture, Japan. Mine s was started by Tsuzo Niikura in 1985. It attracted attention in 1988 by being among the first Japanese companies to sell re programmed ECU systems for popular Japanese sports… … Wikipedia
