-
1 meuble
adj. (lat. pop. mobilis) 1. движим (за имущества); biens meubles движими имущества; 2. подвижен, който може да бъде преместен; 3. m. мебел, мебелировка; юр. движимо имущество. Ќ Ant. immeuble. -
2 meublé,
e adj. (de meubler) 1. мебелиран; 2. m. мебелирана квартира, жилище. -
3 garde-meuble
m. (de garder et meuble) (pl. garde-meubles) помещение, склад за съхраняване на мебели. -
4 ameubler
v.tr. (de meuble) ост. снабдявам с покъщнина, мебилирам. -
5 ameublir
v.tr. (de meuble) 1. юр. присъединявам своя недвижим имот към общинския имот; 2. зем. правя почвата по-рохкава. -
6 biche
f. (lat. pop. °bistia, pour bestia "bête") кошута, Cerva. Ќ ma biche скъпа моя; meuble а pieds de biche мебел с крака, леко изкривени навън; ventre de biche жълтеникавобял ( за цвят). -
7 bricoler
v. (de bricole) I. v.intr. 1. занимавам се с каквото ми попадне; 2. ост. рикоширам; лъкатуша, движа се зигзагообразно; 3. извършвам различни поправки; II. v.tr. 1. сам поправям, правя нещо в качеството си на аматьор; bricoler une douche правя сам душ; 2. поправям повърхностно и временно; 3. подправям с цел да излъжа, заблудя; ce meuble "ancien" a été bricolé тази "стара" мебел е била подправена, за да изглежда такава. -
8 cabinet
m. (de cabine, ou it. gabinetto "chambre, meuble") 1. работна стая, писалище, кабинет; 2. правителство, кабинет; former un nouveau cabinet съставям ново правителство; 3. m. pl. нужник; 4. бюфет, шкаф. Ќ cabinet de débarras килер; cabinet de lecture читалня; cabinet noir стая без прозорци; cabinet de toilette тоалетна (стая); chef du cabinet министър-председател; chef du cabinet d'un ministre началник канцелария на министър; homme de cabinet учен; cabinet de cires музей на восъчни фигури; cabinet d'aisances ост. тоалетна; cabinets а la turque нужник без клозетна чиния, а с дупка в пода; aller aux cabinets ходя по нужда; cabinet d'orgue ост. дървена част на орган. -
9 caler1
v.tr. (all. Keil "coin") 1. подпирам, закрепвам; правя стабилен; закотвям; caler1 un meuble подпирам мебел; caler1 une pierre подпирам камък; 2. поставям отвесно или водоравно; 3. техн. обездвижвам; 4. накъртвам ( за ядене). Ќ se caler les joues, l'estomac ям добре. -
10 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
11 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
12 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
13 couvrir
v. (lat. cooperire) I. v.tr. 1. покривам; завивам, закривам; couvrir une marmite avec un couvercle покривам тенджера с похлупак; couvrir un meuble d'une housse покривам мебел с чохъл; couvrir qqn. de son corps закривам някого с тялото си; 2. обличам; 3. поемам отговорност; couvrir une faute поемам отговорност за грешка; 4. спотайвам; прикривам; couvrir le vice прикривам порока; couvrir ses subordonnés прикривам подчинените си; 5. воен. защитавам; couvrir une position защитавам позиция; 6. търг. покривам, плащам, компенсирам, гарантирам; couvrir les frais покрива разходите; 7. поет. покривам, обсипвам; couvrir de gloire покривам със слава; couvrir qqn. de boue покривам някого с позор, с кал; 8. изминавам (за разстояние); 9. покривам, оплождам (за мъжко животно); 10. обличам топло; couvrir un enfant обличам топло дете; 11. воен. прикривам някого с оръжие; 12. покривам обсег (за предавател); 13. отразявам събитие (за журналист); II. v. pron. se couvrir 1. покривам се; 2. обличам се; 3. слагам си шапка; 4. търг. гарантирам си вземанията; 5. прикривам се. Ќ couvrir une enchère наддавам повече от друг (при търг); le ciel se couvre заоблачава се; couvrir une carte поставям карта за игра върху друга; поставям пари върху карта за игра; couvrir son jeu крия картите си (държа ги така, че останалите да не могат да ги видят); l'horizon se couvre прен. задават се неприятности. Ќ Ant. découvrir, dégager, dégarnir, dévoiler. -
14 démeubler
v.tr. (de dé- et meuble) опразвам от мебели, от покъщнина, изнасям мебели, покъщнина. -
15 essuie-meubles
m.inv. (de essuyer et meuble) кърпа, парцал за бърсане на мебели. -
16 logement
m. (de loger) 1. жилище, квартира; logement garni (meublé) мебелирана квартира; 2. воен. квартира за войници през време на поход; billet de logement войнишки билет за престой в частна квартира; 3. подслон, настаняване в жилище; 4. техн. кухина, в която лагерува или влиза подвижна част. -
17 meubler
v.tr. (de meuble) 1. мебелирам; 2. прен. обогатявам; украсявам; se meubler мебелирам се, обзавеждам се с мебели. Ќ Ant. démeubler.
См. также в других словарях:
meuble — [ mɶbl ] adj. et n. m. • mueble XIIe; lat. pop. mobilis, o bref (o long en lat. class.) I ♦ Adj. 1 ♦ Dr. (opposé à immeuble) Qui peut être déplacé, ou qui est réputé tel par la loi. Biens meubles par nature (animaux … Encyclopédie Universelle
meublé — meuble [ mɶbl ] adj. et n. m. • mueble XIIe; lat. pop. mobilis, o bref (o long en lat. class.) I ♦ Adj. 1 ♦ Dr. (opposé à immeuble) Qui peut être déplacé, ou qui est réputé tel par la loi. Biens meubles par nature (animaux … Encyclopédie Universelle
Meublé — de tourisme Un meublé de tourisme, aussi appelé location de vacances ou location saisonnière, est une forme d hébergement touristique destinée à une clientèle de passage qui effectue un séjour de quelques journées, sur la base d une location… … Wikipédia en Français
meublé — meublé, ée (meu blé, blée) part. passé de meubler. Garni de meubles. Maison meublée. Appartement meublé. • Cette maison meublée est en ma bienséance, MOL. L Ét. V, 2. Être bien meublé, être bien en meubles. Être mal meublé, être mal en… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
meuble — vient de Mobile, et tantost est adjectif de tout genre, et signifie ce qui se meut, toutesfois le François en cette generale signification use plustost du Latin, en disant: Il est mobile comme le vent. Il dit neantmoins, terre meuble… … Thresor de la langue françoyse
meuble — Meuble. s. m. Terme de Pratique. Bien qui ne tient point lieu de fonds & qui se peut transporter. L argent est meuble. les dettes sont meubles. le mary est maistre des meubles. il luy a obligé tous ses biens, meubles & immeubles. meuble n a point … Dictionnaire de l'Académie française
meublé — (del francés; pronunciamos meblé ) sustantivo masculino 1. Uso/registro: restringido. Casa de citas, burdel: Se veían en un meublé del Tibidabo … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Meuble — (franz.), s. Möbel … Meyers Großes Konversations-Lexikon
meublé — /fr. mœˈble/ [vc. fr., propriamente «ammobiliato»] agg. inv. albergo CFR. bed and breakfast (ingl.) … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
meublé — Meublé, [meubl]ée. part. On dit qu Une personne est bien meublée, pour dire, qu Elle est bien en meubles … Dictionnaire de l'Académie française
meuble — (meu bl ) adj. 1° Qui est aisé à remuer, usité seulement dans les deux locutions terre meuble et bien meuble. Terre meuble, terre qui est douce et se divise bien d elle même, ou terre qu on a préparée ainsi soit par des mélanges, ou labours … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
