-
61 boute-selle
m.inv. (de bouter "mettre" et selle) воен. сигнал за оседлаване. -
62 boutefeu
m. (de bouter "mettre" et feu) 1. ост. пръчка, снабдена с фитил, за подпалване заряда на снаряд; 2. прен., ост. човек, който подклажда караници; подбудител. -
63 branle
m. (de branler) 1. ост. клатене, люлеене; 2. прен. раздвижване, подтикване, пулсиране; mettre qqn. en branle възбуждам, давам подтик на някого за нещо; подтик, тласък, замах; 3. ост. народен танц, хоро. Ќ sonner en branle бия с всичка сила камбана, камбани. -
64 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
65 brique
f. (néerl. bricke, de l'all. brechen "briser") 1. тухла; brique réfractaire огнеупорна тухла; 2. арго пачка банкноти на стойност от 10 000 франка (1 000 000 франка преди 1960 г.); 3. диал. (Швейцария) парченце, късче; mettre en briques разтрошавам на късчета. Ќ Hom. brick. Ќ couleur de brique керемиден цвят; une brique de savon калъп сапун; bouffer des briques нямам нищо за ядене; brique а pont мор. шуплест пясъчник за почистване на корабна палуба; une brique de lait мляко в четвъртита хартиена или пласмасова опаковка. -
66 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
67 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
68 caillebotter
v.tr. (de cailler et botter (bouter), mettre en caillé) ост. съсирвам, коагулирам. -
69 carène
f. (lat. carina "coquille de noix") 1. мор. кил; 2. бот. кил ( двете долни венчелистчета на пеперудоцветните). Ќ mettre, abattre un navire en carène поставям кораб на една страна, за да се поправя подводната му част. -
70 casse1
f. (de casser) 1. чупене, счупване; 2. счупен предмет, парче, отломък от счупен предмет; 3. разг. уволнение, разжалване; donner la casse1 а qqn. уволнявам някого; 4. разг. насилие; 5. m. разг. обир. Ќ mettre une voiture а la casse1 закарвам кола в автоморгата. -
71 caution
f. (lat. cautio "précaution", de cavere "prendre garde") 1. поръчителство; offrir une caution давам поръчителство; 2. поръчител; гарант; se porter caution pour qqn. ставам поръчител на някого; 3. прен. гаранция, залог, доказателство; mettre en liberté sous caution пускам на свобода, освобождавам под гаранция; caution bancaire банкова гаранция. Ќ cela est sujet а caution това е съмнително. -
72 cendre
f. (lat. cinis, cineris) 1. пепел; réduire en cendre превръщам в пепел; le feu couve sous la cendre огънят тлее под пепелта; cendres volcaniques вулканична пепел; 2. pl. прах, тленни останки; mettre les cendres de qqn. dans une urne поставям праха на мъртвец в урна; 3. символ на покаянието. Ќ mercredi des cendres църк. първият ден на великите пости ( у католиците). Ќ Hom. sandre. -
73 cervelle
f. (lat. cerebella, fém. de cerebellum) 1. анат. мозък cervelle de veau телешки мозък; 2. прен. глава, ум, разум. Ќ brûler la cervelle а qqn. застрелвам някого в главата; cela lui trotte dans la cervelle това го занимава постоянно; se brûler la cervelle пръскам си черепа, застрелвам се; se creuser la cervelle блъскам си главата над нещо; se mettre qqch. dans la cervelle замислям нещо; cervelle de cahut вид бито бяло сирене с подправки. -
74 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
75 chantier
m. (lat. canterius "mauvais cheval") 1. работилница на открито за строителни материали; 2. здание в строеж, постройка; 3. място, където нещо се строи; chantier maritime корабостроителница; 4. подпора, талпа, която служи за подпора; 5. разг. място, където цари безпорядък; 6. ост. (Канада) горски участък; колиба за дървосекачи в гората; homme de chantier дървосекач. Ќ mettre un ouvrage sur le chantier започвам да пиша съчинение; navire sur le chantier кораб в строеж. -
76 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
77 charpie
f. (lat. pop. °carpire, de carpere "cueillir") хир. ленти от старо памучно платно, които са служели някога за превръзка на рани. Ќ mettre une chose en charpie разкъсвам нещо на дребни парчета; vêtement en charpie много износено облекло; viande en charpie много разварено месо. -
78 charrue
f. (lat. imp. carruca "char gaulois", de carrus) зем. рало; плуг; charrue tricos трилемежен плуг. Ќ mettre la charrue avant les bњufs започвам работа от края; tirer la charrue тегля ярема ( извършвам тежка работа). -
79 cierge
m. (lat. cereus, de cera "cire') 1. восъчна свещ, вощеница; mettre un cierge а l'église запалвам свещ в църква; 2. бот. перуански кактус. -
80 circulation
f. (lat. circulatio) 1. ост. обикаляне, кръгообразно движение; 2. обръщение, циркулация; circulation du sang кръвообращение; circulation monétaire парично обръщение; circulation de l'air циркулация на въздуха; 3. оборот; обръщение, движение; mettre en circulation de fausses nouvelles пускам в обръщение неверни новини; la circulation des trains движението на влаковете; la circulation automobile автомобилното движение; accident de la circulation пътнотранспортно произшествие. Ќ disparaître de la circulation разг. не давам признаци на живот.
См. также в других словарях:
mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; … Encyclopédie Universelle
mettre — Mettre, Ponere. Il vient de Mittere, par syncope et antiptose, Inde Mittere in possessionem. Mettre en possession. Mettre à bord, Naues ad terram applicare, Appellere nauem. Mets toy à dextre, Concede ad dexteram. Mettre à feu et à sang, Incendia … Thresor de la langue françoyse
mettre — METTRE. a. act. Poser, placer une chose dans un certain lieu. Mettre à part, l escart, à quartier. mettre bout à bout. mettre à couvert. mettre chaque chose en sa place. mettre les mains au costé. mettre la main sur la garde de son espée. mettre… … Dictionnaire de l'Académie française
mettre — (mè tr ), je mets, tu mets, il met, nous mettons, vous mettez, ils mettent ; je mettais ; je mettrai ; je mettrais ; je mis ; mets, qu il mette, mettons, mettez, qu ils mettent ; que je mette, que nous mettions ; que je misse ; mettant ; mis, v.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
METTRE — v. a. ( Je mets, tu mets, il met ; nous mettons, vous mettez, ils mettent. Je mettais. Je mis. Je mettrai. Mets. Que je misse. Mettant. Mis. ) Placer une personne, ou un animal, ou une chose dans un lieu déterminé. Mettre un malade dans une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
METTRE — v. tr. Placer une personne, ou un animal, ou une chose dans un lieu déterminé. Mettre un malade dans une baignoire. Mettre un mort en terre. Mettre un cheval dans l’écurie, à l’écurie; un oiseau dans une cage, en cage. Mettre du foin dans le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
mettre — v.t. Y mettre les doigts, voler. / Mettre un coup ou en mettre un coup, se donner avec énergie. Mettre le paquet, Faire le maximum. / Mettre en boîte ou en caisse, tromper, se moquer, escroquer. / Mettre en veilleuse, se taire. / Mettre les bouts … Dictionnaire du Français argotique et populaire
mettre — vt. ; placer, poser ; apposer ; servir, mettre (sur la table) : betâ (beutâ) (Albertville.021b, Aime, Arvillard.228d, Beaufort, Bessans, Giettaz.215b, Megève.201, Montendry, Moûtiers, Notre Dame Bellecombe.214b, Praz Arly, Reyvroz.218, St Nicolas … Dictionnaire Français-Savoyard
mettre — mettere ит. [мэ/ттэрэ] mettre фр. [мэтр] класть, ставить, придавить (педаль), надеть (сурдину) ◊ mettete ит. [мэ/ттэтэ] mettez фр. [мэтэ/] ставьте, наденьте (сурдину) … Словарь иностранных музыкальных терминов
Mettre Au Monde — est une émission de télévision québécoise diffusée en 1975. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénarisation 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Mettre En Rang D'Oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
