-
101 débandade
f. (de débander) 1. разбягване, разпръскване; 2. безредно бягство, паника; 3. loc. adv. а la débandade безразборно, разпръснато, безредно. Ќ se mettre а la débandade разбягвам се; parler а la débandade говоря безразборно. -
102 debout
adv. (de de- et bout) 1. прав, право, изправено (на краката си); 2. на крака, станал; 3. в добро състояние съм (за хора, сгради и др.); 4. interj. debout! ставай! стани! станете! Ќ le vent debout мор. вятър, противен на посоката на плаване; mettre debout организирам, ръководя добре; mourir debout умирам в пълна активност; tenir debout имам стойност, струвам си (за художествено произведение); устоявам на умората; ne pas (plus) tenir debout изморен, изтощен съм; задрямвам, заспивам; ça ne tient pas debout абсурдно е; debout les morts! ставайте, мързеливци (поспаланковци)! être debout разг. на крака съм, готов съм за отбрана. Ќ Ant. couché, assis, malade; détruit. -
103 dedans
adv. (de de et dans) 1. вътре, във вътрешността; 2. loc. adv. au dedans, en dedans, par dedans отвътре, извътре, навътре; là dedans там вътре, на това място; 3. m. вътрешна страна, вътрешност. Ќ avoir l'esprit dedans затворен човеk съм; être dedans лежа в затвора; mettre (ficher, fourrer, foutre) dedans излъгвам; rentrer dedans нападам някого грубо ( за бой). Ќ Ant. dehors; extérieur. -
104 démettre1
v.tr. (de dé- et mettre) измествам, навяхвам, изкълчвам; se démettre1 изкълчвам си (крак, ръка). -
105 demeure
f. (de demeurer) I. 1. жилище, дом; местожителство; 2. красива къща; 3. ост. закъснение, отлагане; II. юр. отсрочка, отсрочване; demeure du créancier отказ на кредитора от получаване на платежа. Ќ mettre en demeure заставям, принуждавам някого да изпълни задълженията си; а demeure здраво, стабилно; dernière demeure гроб, последно жилище; faire sa demeure живея, обитавам; labourer а demeure преоравам за последен път преди сеитбата. -
106 dépense
f. (lat. dispensa) 1. разход, изразходване, похарчване, изхарчване; dépenses courantes текущи разходи; dépense de mille francs похарчване на хиляда франка; 2. губене (на време, сили, нерви и др.); 3. бюро, офис за разплащане, каса; 4. ост. килер; 5. разш. изразходване (на гориво и др.). Ќ se mettre en dépense изразходвам повече от обикновеното; ne pas regarder а la dépense щедър съм. Ќ Ant. économie, épargne. -
107 dépouiller
v.tr. (lat. despoliare) 1. дера, одирам; dépouiller un lièvre одирам заек; 2. оголвам; dépouiller un arbre de ses branches оголвам дърво от клоните му; 3. събличам; разсъбличам някого; 4. обирам, ограбвам; 5. преглеждам; dépouiller son courrier преглеждам пощата си; 6. преброявам; dépouiller un scrutin преброявам гласовете (след избори); 7. махам, свалям, премахвам, отнемам; dépouiller l'orgueil отнемам гордостта; se dépouiller събличам се; оголвам се. Ќ dépouiller de toute honte изгубвам всякакъв срам. Ќ Ant. garnir, revêtir, mettre, garder. -
108 désespoir
m. (de dés- et espoir) отчаяние. Ќ en désespoir de cause по липса на друга възможност; désespoir du peintre (des peintres) бот. мъката на художника (декоративно растение); mettre (réduire) au désespoir отчайвам. Ќ Ant. consolation, espoir, confiance, espérance. -
109 dimanche
m. (lat. ecclés. dies dominicus "jour du seigneur") неделя; école du dimanche неделно училище; habits du dimanche, des dimanches неделни (празнични) дрехи. Ќ dimanche après la grand'messe на куковден, на куково лято; dimanche des Rameaux Връбница; dimanche de Pâques Великден; dimanche de Quasimodo Томина неделя; se mettre en dimanche обличам се грижливо за специален случай; chauffeur du dimanche лош шофьор; faire des dimanches de qqn., qqch. желая да се възползвам от нещо; ce n'est pas tous les jours dimanche всеки ден не е бабинден; животът не е винаги приятен. -
110 discrétion
f. (lat. discretio) 1. сдържаност, въздържаност, умереност, дискретност; 2. пазене тайна, мълчание, дискретност; 3. loc. adv. а discrétion на воля, колкото ми се иска; както искам, по свое желание; se rendre а discrétion предавам се безусловно (за град, крепост, войска); 4. loc. prép. а la discrétion de по волята на, на разположение на, във властта на; être а la discrétion de qqn. завися напълно от някого; se mettre а la discrétion de qqn. поставям се в пълно разположение на някого; s'en remettre а la discrétion de qqn. осланям се на мъдростта, познанията на някого. Ќ Ant. indiscrétion, indélicatesse; impudence, sans-gêne. -
111 doute
m. (de douter) 1. съмнение, колебание; mettre en doute оспорвам, не вярвам; 2. pl. скрупули; 3. loc. adv. sans doute без съмнение. Ќ Ant. assurance, certitude, conviction. -
112 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
113 écorce
f. (lat. scortea "manteau de peau") 1. кора (на дърво); 2. кора, обвивка; écorce d'orange портокалова кора; écorce terrestre земна кора; 3. прен. външност, външен вид; un paysan d'écorce assez rude селянин с груба външност. Ќ entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt не се меси там, където не ти е работа; juger du bois par l'écorce погов. съдя за нещо по външния му вид. -
114 écu1
m. (lat. scutum "bouclier") 1. екю (стара френска монета); 2. герб, обикновено във форма на щит; 3. обикн. pl. пари, богатство; 4. хартия с малък формат (0,40 m х 0,52 m). Ќ avoir des écu1s moisis богат и свидлив; n'avoir pas un écu1 vaillant нямам пукната пара; mettre écu1 sur écu1 трупам пари; remuer les écu1s а la pelle много съм богат; écu1 changé, écu1 mangé погов. когато се вземе и малко от дадена сума, вече има опастност да се изхарчи цялата. -
115 écuelle
f. (lat. scutella) 1. паница; купа; чиния; 2. съдържанието на една паница. Ќ laver l'écuelle а une femme правя любов с жена; manger а la même écuelle имаме еднакви източници на доход, интереси; mettre (jeter) tout par écuelles изхарчвам си парите за ядене. -
116 écureuil
m. (lat. pop. °sciriolus pour °sciuriolus, de sciurus, gr. skiouros) зоол. катерица. Ќ être agile, vif comme un écureuil много съм пъргав, жив; tourner comme un écureuil en cage не стоя на едно място, непрекъснато се движа; mettre les écureuils а pied сека, отсичам дървета. -
117 émettre
v.tr. (lat. emittere, d'apr. mettre) 1. физ. изпускам, излъчвам; 2. фин. пускам в обръщение; émettre des billets de banque пускам в обръщение банкноти; 3. прен. изказвам; изразявам; 4. предавам ( за радио). Ќ Ant. recevoir. -
118 émoi
m. (lat. pop. °exmagare "priver de sa force", germ. °magan) вълнение, тревога. Ќ mettre en émoi разтревожвам, развълнувам. Ќ Ant. calme. -
119 encan
(а l') loc. adv. (lat. médiév. inquantum, du lat. in quantum "pour combien") ост. на търг; mettre, vendre а l'encan продавам на търг. -
120 enclume
f. (lat. pop °includo) наковалня. Ќ remettre (mettre) sur l'enclume преработвам нещо; être entre le marteau et l'enclume намирам се между чука и наковалнята.
См. также в других словарях:
mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; … Encyclopédie Universelle
mettre — Mettre, Ponere. Il vient de Mittere, par syncope et antiptose, Inde Mittere in possessionem. Mettre en possession. Mettre à bord, Naues ad terram applicare, Appellere nauem. Mets toy à dextre, Concede ad dexteram. Mettre à feu et à sang, Incendia … Thresor de la langue françoyse
mettre — METTRE. a. act. Poser, placer une chose dans un certain lieu. Mettre à part, l escart, à quartier. mettre bout à bout. mettre à couvert. mettre chaque chose en sa place. mettre les mains au costé. mettre la main sur la garde de son espée. mettre… … Dictionnaire de l'Académie française
mettre — (mè tr ), je mets, tu mets, il met, nous mettons, vous mettez, ils mettent ; je mettais ; je mettrai ; je mettrais ; je mis ; mets, qu il mette, mettons, mettez, qu ils mettent ; que je mette, que nous mettions ; que je misse ; mettant ; mis, v.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
METTRE — v. a. ( Je mets, tu mets, il met ; nous mettons, vous mettez, ils mettent. Je mettais. Je mis. Je mettrai. Mets. Que je misse. Mettant. Mis. ) Placer une personne, ou un animal, ou une chose dans un lieu déterminé. Mettre un malade dans une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
METTRE — v. tr. Placer une personne, ou un animal, ou une chose dans un lieu déterminé. Mettre un malade dans une baignoire. Mettre un mort en terre. Mettre un cheval dans l’écurie, à l’écurie; un oiseau dans une cage, en cage. Mettre du foin dans le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
mettre — v.t. Y mettre les doigts, voler. / Mettre un coup ou en mettre un coup, se donner avec énergie. Mettre le paquet, Faire le maximum. / Mettre en boîte ou en caisse, tromper, se moquer, escroquer. / Mettre en veilleuse, se taire. / Mettre les bouts … Dictionnaire du Français argotique et populaire
mettre — vt. ; placer, poser ; apposer ; servir, mettre (sur la table) : betâ (beutâ) (Albertville.021b, Aime, Arvillard.228d, Beaufort, Bessans, Giettaz.215b, Megève.201, Montendry, Moûtiers, Notre Dame Bellecombe.214b, Praz Arly, Reyvroz.218, St Nicolas … Dictionnaire Français-Savoyard
mettre — mettere ит. [мэ/ттэрэ] mettre фр. [мэтр] класть, ставить, придавить (педаль), надеть (сурдину) ◊ mettete ит. [мэ/ттэтэ] mettez фр. [мэтэ/] ставьте, наденьте (сурдину) … Словарь иностранных музыкальных терминов
Mettre Au Monde — est une émission de télévision québécoise diffusée en 1975. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénarisation 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Mettre En Rang D'Oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
