-
41 couveuse
f. (de couver) 1. квачка; 2. couveuse artificielle инкубатор; 3. кувьоз. Ќ mère couveuse жена, която износва ембрион, заченат от яйцеклетка на друга жена. -
42 gigogne
adj. et f. (Mère Gigogne ou Dame Gigogne, personnage de théвtre crée en 1602, femme géante, des jupes de laquelle sortaient une foule d'enfants; altér. probabl. de cigogne) 1. f. многодетна майка; 2. adj. за мебел или предмет от много части, които влизат една в друга; table gigogne разтегателна маса; poupées gigognes матрьошки; fusée gigogne многостепенна ракета. -
43 giron
m. (frq. °gêro "pièce d'étoffe en pointe") 1. скут, лоно; le giron de la mère майчиният скут; le giron de l'Eglise лоното на църквата; 2. архит. ширина на стълбищно стъпало; 3. част от дреха, покриваща тялото от кръста до коленете; 4. част от дреха, чийто край завършва с връх; 5. триъгълно поле, чийто връх достига средата на главното поле на герб. Ќ Hom. girond. -
44 goutte1
f. 1. капка; goutte1 d'eau капка вода; goutte1 de sang капка кръв; 2. съвсем малко количество от течност; 3. разг. boire la goutte1 пия малка чаша ракия; 4. pl. медикамент, който се приема на капки; des goutte1s pour le nez капки за нос; 5. арх. малък конически орнамент в дорийския стил; 6. loc. adv. goutte1 а goutte1 капка по капка; прен. по малко; 7. предмет във форма на капка; goutte1 d'eau скъпоценен камък, шлифован във форма на капка и поставен на висулка. Ќ n'avoir pas une goutte1 de sang dans les veines изтръпвам от ужас; suer а grosses goutte1s избиват ме едри капки пот; jusqu'а la dernière goutte1 de sang до последна капка кръв; avoir la goutte1 au nez разг. носът ми тече; se ressembler comme deux goutte1s d'eau приличам си като две капки вода; c'est une goutte1 d'eau dans la mer това е капка в морето; mère goutte1 първи сок от гроздова преса; n'y voir goutte1 ост. не виждам нищо; n'y entendre goutte1 нищо не разбирам. -
45 invention
f. (lat. inventio, de invenire "trouver") 1. изнамиране, откриване; invention d'une loi physique откриване на физичен закон; invention d'un Trésor юр. откриване на съкровище; invention de la Sainte Croix рел. откриване на Светия кръст; 2. изобретение; invention d'une machine изобретяване на машина; 3. измислица, невярно нещо; 4. инвентивност, креативност, способност за изнамиране на нови идеи. Ќ brevet d'invention патент; nécessité est mère de l'invention погов. нуждата е майката на изобретението; de l'invention de qqn. изобретено от някого. -
46 jouissance
f. (de jouir) 1. притежаване, ползване; avoir la jouissance de certains privilèges ползвам се с известни привилегии; avoir la jouissance de ses droits ползвам се от правата си; 2. утеха; je suis la jouissance de ma grand-mère аз съм утехата на баба ми; 3. наслаждение; наслада; les jouissances de l'âme насладите на душата; les jouissances de la vie насладите на живота; 4. владение, ползване; entrer en jouissance влизам във владение; avoir la jouissance d'une propriété ползвам имение; jouissance d'une rente използване приходите от рента; 5. сексуално удоволствие; parvenir а la jouissance достигам до оргазъм. Ќ Ant. abstinence, ascétisme, non-jouissance, privation. -
47 jupe
f. (ar. djubbah) 1. пола; 2. техн. метален спойлер в долната част на локомотив или автомобил; 3. гумена странична част на корабите на въздушна възглавница. Ќ jupe d'un piston страничната повърхност на бутало, която се движи по вътрешната част на цилиндъра; être dans les jupes de sa mère непрекъснато съм до полата на майка си. -
48 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
49 lapine
f. (de lapin) женската на заек, зайка; une mère lapine многодетна майка. -
50 madrépore
m. (it. madrepora, de madre "mère" et poro "pore") зоол. мадрепора, звездист корал, Madrepora. -
51 marraine
f. (lat. pop. matrina, de mater "mère") кръстница, кума. Ќ marraine de guerre жена, покровителка на войник (през време на война от 1914 г. насам). -
52 mater
dolorosa n. inv. (mots lat. "mère douloureuse") 1. Дева Мария при кръста поддържаща мъртвия си син; 2. прен. меланхолична жена. -
53 maternel,
le adj. (du lat. maternus, de mater "mère") 1. майчин, майчински; langue maternel,le майчин език; 2. който е от майчина страна; parents maternel,s роднини по майчина линия; 3. f. забавачница; детска градина. Ќ école maternel,le детска градина. -
54 matriarcat
m. (du lat. mater "mère") матриархат. -
55 matronyme
m. (du lat. mater "mère", d'apr. patronyme) презиме, предавано по майчина линия. -
56 mémère
f. (redoubl. enfantin de mère) 1. нар. баба (при обръщение); 2. разг. дебела жена на средна възраст, леля. -
57 métamère
adj. (de méta- et suff. -mère) хим. метамер. -
58 métropole
f. (gr. mêtкr "mère" et polis "ville") метрополия; столица. -
59 oisiveté
f. (de oisif) мързел, леност, безделие, бездействие, незаетост; l'oisiveté est mère de tous les vices безделието е майка на всички пороци. Ќ Ant. travail, étude, occupation. -
60 originaire
adj. (bas lat. originarius) 1. родом от, който произхожда от; la famille de sa mère était originaire de France семейството на майка му е родом от Франция; 2. вроден; tare originaire вроден недостатък; 3. първоначален; източник, първоизточник. Ќ Ant. étranger, postérieur, subséquent.
См. также в других словарях:
mère — mère … Dictionnaire des rimes
mère — 1. (mè r ; Chiflet, Gramm. p. 190, au XVIIe siècle, dit qu on prononce mére) s. f. 1° Femme qui a mis un enfant au monde. • Que ne peut point un fils sur le coeur d une mère !, CORN. Rodog. IV, 4. • Comme un enfant que sa mère arrache d… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Mere — Mere … Wikipédia en Français
mere — mere·ly; mere·stone; meso·mere; meta·mere; mi·cro·mere; my·e·lo·mere; my·o·mere; neph·ro·mere; neu·ro·mere; opis·tho·mere; par·a·mere; phal·lo·mere; plas·to·mere; pod·o·mere; pros·tho·mere; rhab·do·mere; sar·co·mere; scle·ro·mere; tar·so·mere;… … English syllables
mere — Mere, f. penac. Est celle qui nous a conceuz et enfantez, Mater, Genitrix. La mere de ma femme, Ma belle mere, Socrus. La mere grand de ma femme, Maior socrus. Ma mere grand, Auia. La mere grand de nostre pere grand, ou mere grand, Abauia. Je… … Thresor de la langue françoyse
Mere — may refer to: Mere (lake), a lake that is broad in relation to its depth Mere (weapon), a Māori war club Mere (live album) by Norwegian rock band deLillos Ain Ervin Mere (1903–1969), Estonian war criminal Places Mere, Cheshire, England Mere,… … Wikipedia
-mère — ♦ Élément, du gr. meros « partie » : centromère, métamère, polymère. mère, mérie, méro . éléments, du grec meros, partie . I. ⇒ MÈRE1, MÉRIE1, élém. formant I. mère, élém. tiré du gr. , de «partie», entrant dans la constr. de mots sav.,… … Encyclopédie Universelle
MÉRÉ (A. de) — MÉRÉ ANTOINE GOMBAUD chevalier de (1607 1684) Il y a aujourd’hui trois facettes du personnage d’Antoine Gombaud, chevalier de Méré, qui méritent de retenir l’attention: l’«honnête homme», l’interlocuteur de Pascal, l’écrivain. Il est certain que … Encyclopédie Universelle
Mere — (m[=e]r), a. [Superl. {Merest}. The comparative is rarely or never used.] [L. merus.] 1. Unmixed; pure; entire; absolute; unqualified. [1913 Webster] Then entered they the mere, main sea. Chapman. [1913 Webster] The sorrows of this world would be … The Collaborative International Dictionary of English
Meré — Parish Country Spain Autonomous community Asturias Province Asturias Municipality … Wikipedia
Mere — (m[=e]r), n. [Written also mar.] [OE. mere, AS. mere mere, sea; akin to D. meer lake, OS. meri sea, OHG. meri, mari, G. meer, Icel. marr, Goth. marei, Russ. more, W. mor, Ir. & Gael. muir, L. mare, and perh. to L. mori to die, and meaning… … The Collaborative International Dictionary of English
