-
1 dispatch
{dis'pætʃ}
I. 1. (из) пращам, отправям, отпращам
2. извършвам/изпълнявам бързо, справям се с, убивам, ликвидирам, пращам на оня свят, разг. изяждам бързо
II. 1. изпращане, отпращане
2. телеграма, депеша, официално съобщение, комюнике, бързина, експедитивност, убиване, ликвидиране* * *{dis'patsh} v 1. (из)пращам, отправям; отпращам; 2. извършвам(2) {dis'patsh} n 1. изпращане, отпращане; 2. телеграма, депе* * *отпращам; отпращане; отправяне; отправям; пращам; бързина; дописка; експедитивност; изпращане;* * *1. i. (из) пращам, отправям, отпращам 2. ii. изпращане, отпращане 3. извършвам/изпълнявам бързо, справям се с, убивам, ликвидирам, пращам на оня свят, разг. изяждам бързо 4. телеграма, депеша, официално съобщение, комюнике, бързина, експедитивност, убиване, ликвидиране* * *dispatch, despatch [dis´pætʃ] I. v 1. пращам, изпращам, отправям, отпращам; 2. бързо извършвам (изпълнявам); справям се с; to \dispatch o.'s dinner обядвам набързо; 3. убивам; разг. очиствам, ликвидирам, светявам маслото, пращам на оня свят; 4. ост. бързам; II. n 1. изпращане, отпращане, отправяне; 2. телеграма, депеша; официално съобщение, комюнике; mentioned in \dispatches воен. предложен за награда (отличие); 3. бързина, експедитивност; quick \dispatch ост. бързо изпълнение; to do s.th. with \dispatch извършвам нещо бързо; 4. убиване, очистване, ликвидиране. -
2 despatch
вж. dispatch* * *= dispatch.* * *1 v пращам; извършвам бързо; убивам (очиствам);2 n бързина; депеша, телеграма;despatch; = dispatch.* * *вж. dispatch* * *despatch, dispatch[dis´pætʃ] I. v 1. пращам, изпращам, отправям, отпращам; 2. бързо извършвам (изпълнявам); справям се с; to \despatch o.'s dinner обядвам набързо; 3. убивам; разг. очиствам, ликвидирам, светявам маслото, пращам на оня свят; 4. ост. бързам; II. n 1. изпращане, отпращане, отправяне; 2. телеграма, депеша; официално съобщение, комюнике; mentioned in \despatches споменат в заповедите по частите (във военните комюникета); 3. бързина, експедитивност; quick \despatch ост. бързо изпълнение; to do s.th. with \despatch извършвам нещо бързо; 4. убиване, очистване, ликвидиране.
См. также в других словарях:
mentioned in dispatches — As a distinction, commended in official military dispatches for bravery, etc • • • Main Entry: ↑dispatch * * * mentioned in dispatches british phrase if a soldier is mentioned in dispatches, a senior officer sends a report to say that the soldier … Useful english dictionary
Dispatch — or dispatches may refer to: In literature Dispatches (book), a 1977 book by Michael Herr about the Vietnam War dispatches (magazine), a magazine edited by Gary Knight and Mort Rosenblum In radio and television Dispatches (radio program), a… … Wikipedia
dispatch — I n. news item message 1) to file; send a dispatch 2) to dateline a dispatch 3) a dispatch from; to 4) a dispatch that + clause (we read her dispatch that war had been declared) 5) (misc.) (BE; mil.) mentioned in dispatches (for bravery in… … Combinatory dictionary
dispatch — [[t]dɪspæ̱tʃ[/t]] dispatches, dispatching, dispatched (in BRIT, also use despatch) 1) VERB If you dispatch someone to a place, you send them there for a particular reason. [FORMAL] [V n adv/prep] He had been continually dispatching scouts ahead … English dictionary
dispatch — dis|patch1 [ dı spætʃ ] verb transitive FORMAL 1. ) to send someone or something somewhere: The goods are dispatched from a warehouse. 2. ) to kill a person or animal 3. ) to get rid of someone or something in a fast and effective way dispatch… … Usage of the words and phrases in modern English
dispatch — di|spatch1 despatch [dıˈspætʃ] v [T] [Date: 1500 1600; : Italian; Origin: dispacciare, from Old French despeechier to set free ] 1.) formal to send someone or something somewhere for a particular purpose dispatch sb/sth to sb/sth ▪ A reporter was … Dictionary of contemporary English
dispatch — I UK [dɪˈspætʃ] / US verb [transitive] Word forms dispatch : present tense I/you/we/they dispatch he/she/it dispatches present participle dispatching past tense dispatched past participle dispatched formal 1) to send someone or something… … English dictionary
dispatch — 1 also despatch BrE verb (T) 1 formal to send someone or something somewhere for a particular purpose: dispatch sb/sth to: A reporter was dispatched to Naples to cover the riot. 2 old fashioned to deliberately kill a person or animal 3 old… … Longman dictionary of contemporary English
dispatch — /dəsˈpætʃ / (say duhs pach) verb (t) 1. to send off; put under way: to dispatch a messenger; to dispatch a letter. 2. to put to death; kill. 3. to transact or dispose of (business, etc.) promptly or speedily; execute quickly; settle. –noun 4. the …
dispatch — /di spach /, v.t. 1. to send off or away with speed, as a messenger, telegram, body of troops, etc. 2. to dismiss (a person), as after an audience. 3. to put to death; kill: The spy was promptly dispatched. 4. to transact or dispose of (a matter) … Universalium
Ems Dispatch — The Ems Dispatch ( de. Emser Depesche), sometimes called the Ems Telegram, is the document that was used by France as a pretext to declare the Franco Prussian War in 1870. It refers to a report about an incident in the town of Bad Ems which is a… … Wikipedia
