-
1 marchand,
e m., f. et adj. (lat. pop. °mercatans, antis, p. prés. de mercatare, de mercatus "marché") 1. търговец, продавач; marchand, en gros търговец на едро; marchand, en détail търговец на дребно; marchand, des quatre saisons амбулантен търговец; marchand, d'étoffes, de chaussures продавач на платове, обувки; 2. adj. търговски; flotte marchand,e търговска флота. Ќ prix marchand, фабрична цена; le marchand, de sable est passé изречение, което се използва за малките деца, когато трябва вечер да си лягат; marchand, de couleurs аптекар, дрогист; marchand, de biens търговец на недвижими имущества; marchand, de canons производител на оръжия; marchand, de soupe лош готвач (в ресторант); директор на частно училище, който се занимава с афери; marchand,e d'amour, de plaisir проститутка; galerie marchand,e базар, където има всякаква стока. -
2 ambulant,
e adj. (lat. ambulans) амбулантен, подвижен, походен; marchand ambulant, амбулантен търговец; vie ambulant,e скитнически живот; courrier ambulant, пощенски служител в железниците. -
3 attitré,
e adj. (de attitrer (vx.)) който е избран; който е приет; който е признат; marchand attitré, продавач, при който обикновено някой пазарува. -
4 bondieuserie
f. (de bon Dieu) 1. нар., неодобр. прекалена набожност; 2. pl. кичозни църковни украшения; marchand de bondieuseries търговец на църковни украшения. -
5 chand
m. (aphérèse de marchand) нар., ост. търговец. -
6 chandail
m. (de chand ("marchand") d'ail, nom du tricot des vendeurs de légumes aux Halles) вълнена фланела, пуловер. -
7 cher,
ère adj. (lat. carus) 1. мил, драг; скъп, ценен; cher, ami скъп приятел; Cher Monsieur Драги Господине (при обръщение); mon cher, скъпи мой; c'est trop cher, това е прекалено скъпо; ce marchand est cher, този търговец продава скъпо; 2. adv. скъпо; vendre cher, продавам скъпо. Ќ il me le payera cher, скъпо ще ми заплати, ще си отмъстя; je ne donne pas cher de sa peau той ще умре скоро. Ќ Ant. désagréable, détestable, odieux; gratuit; bon marché. Ќ Hom. chair, chaire, cheire, chère. -
8 client,
e m., f. (lat. cliens, clientis) 1. клиент; купувач; 2. редовен клиент; 3. m. икон. консуматор, вносител; 4. ист. в Древния Рим - плебей, който се е поставял под покровителството на патриции, наречен patron; 5. ост. човек, който се поставя под покровителството на някого. Ќ Ant. patron; fournisseur, marchand, vendeur. -
9 débitant,
e m., f. (de débiter) продавач на дребно; un marchand débitant, търговец, продавач на дребно. -
10 ferronnerie
f. (de ferron "marchand de fer") 1. завод за големи железарски изделия; 2. метални части на постройка; железария; 3. дребни железарски изделия. -
11 forain,
e adj. (bas lat. foranus "étranger", de foris "dehors") подвижен, панаирски; marchand forain, амбулантен търговец. -
12 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
13 journal,
aux m. et adj. (bas lat. diurnalem "de jour", devenu jornal, journal, journel) 1. вестник; journal, illustré илюстрован вестник; le Journal officiel Държавен вестник; le journal, du soir вечерен вестник; marchand de journaux продавач на вестници; coupure de journal, изрезка от вестник; 2. дневник, книга; journal, de bord бордови дневник на самолет или кораб; journal, de marche дневник за хода на експедиция; 3. ост. земя, която може да се изоре за един ден; 4. редакцията на вестник; écrire au journal, пиша до редакцията на вестник; 5. adj. ост. всекидневен. Ќ livre journal, счетоводна книга; journal, mural стенвестник; journal, parlé радиожурнал; journal, filmé кинохроника; преглед на събитията ( по телевизията). -
14 marchander
v. (de marchand) I. v.tr. 1. пазаря, спазарявам; marchander un bibelot ancien пазаря старинен предмет; 2. прен. търгувам, спечелвам с пари, подкупвам; 3. скъпя се за нещо; II. v.intr. 1. пазаря се; payer sans marchander плащам без да се пазаря; 2. колебая се, шикалкавя. -
15 marchandise
f. (de marchand) стока; stock de marchandises склад за стоки; faire métier et marchandise d'une chose придобил съм навик да правя нещо, лесно ми е да правя нещо; marchandise de rebut бракувана стока; marchandise périssable лесноразваляща се стока. Ќ tromper sur la marchandise пробутвам лоша стока; прен. измамвам; faire valoir sa marchandise прен. хваля стоката си; farder sa marchandise опитвам се да излъжа, да прикрия. -
16 mercanti
m. (de l'it. mercanti "marchand") търговец в тиловия район на армията; нечестен търговец, търгаш. -
17 orviétan
m. (it. orvietano, "d'Orvieto", ville d'Italie) 1. ост. универсално лекарство; 2. съмнително лекарство. Ќ marchand d'orviétan шарлатанин, измамник. -
18 politesse
f. (a. it. politezza) учтивост; вежливост, внимание. Ќ brûler la politesse а qqn. напускам внезапно някого, без да се сбогувам; politesse de marchand користна вежливост. -
19 quatre-saisons
m.inv. (de quatre et saison) бот. сорт дребна ягода. Ќ marchand(e) des quatre-saisons продавачи на зеленчуци и плодове на открито, обикновено с количка. -
20 sauvette
(а la) loc. adv. (de se sauver) бързо, скрито, тихомълком. Ќ marchand а la sauvette търговец, който продава незаконно на улицата.
См. также в других словарях:
marchand — marchand, ande [ marʃɑ̃, ɑ̃d ] n. et adj. • 1462; marcheand v. 1290; lat. pop. °mercatans, antis, p. prés. de mercatare, de mercatus « marché » I ♦ N. Commerçant chez qui l on achète une ou plusieurs sortes de marchandises (denrées, articles de… … Encyclopédie Universelle
marchand — marchand, ande (mar chan, chan d ) s. m. et f. 1° Celui, celle qui fait profession d acheter et de vendre. • Le plus petit marchand est savant sur ce point : Pour sauver son crédit, il faut cacher sa perte, LA FONT. Fabl. XII, 7. • Sitôt … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
marchand — Marchand, [march]ande. s. Qui fait profession d acheter & de vendre. Gros Marchand. riche Marchand. petit Marchand. bon Marchand. bon & loyal Marchand. Marchand grossier. Marchand en gros. Marchand en magasin. Marchand en detail. foy de Marchand … Dictionnaire de l'Académie française
Marchand — is a frequent surname in France and in Quebec (French word for merchant). The surname may refer to: Albert Gallatin Marchand (1811–1848), Democratic member of the U.S. House of Representatives from Pennsylvania Bertrand Marchand (born 1953),… … Wikipedia
Marchand — ist der Familienname folgender Personen: André Marchand (Maler) (1907−1998), französischer Maler André Marchand (Pianist) (* 1945), deutscher Pianist Bertrand Marchand (* 1953), französischer Fußballtrainer Brad Marchand (* 1988), kanadischer… … Deutsch Wikipedia
MARCHAND (A.) — MARCHAND ANDRÉ (1907 ) Par son opiniâtreté et par le commentaire perpétuel qu’il fait de ses propres œuvres dans ses carnets, l’autodidacte André Marchand occupe dans la peinture française contemporaine une place tout à fait à part. Vers 1933,… … Encyclopédie Universelle
MARCHAND (J.-B.) — MARCHAND JEAN BAPTISTE (1863 1934) Général et explorateur français. Engagé volontaire dans l’infanterie de marine en 1883, Jean Baptiste Marchand devient officier en 1887 et participe brillamment à la conquête de l’Afrique occidentale. Il est… … Encyclopédie Universelle
Marchand d'Or — Sire Marchand de Sable Grandsire Theatrical Dam Fedora Damsire Kendor Sex Gelding … Wikipedia
MARCHAND (L.) — MARCHAND LOUIS (1669 1732) Claveciniste et compositeur français; célèbre aussi comme virtuose et improvisateur à l’orgue. C’est son père, Jean Marchand, maître de musique, qui lui donne vraisemblablement les rudiments de son art. Enfant prodige,… … Encyclopédie Universelle
Marchand — Très fréquent dans toute la France, ce nom désigne évidemment un marchand. Origine : le latin mercatus (marché) a sans doute donné le verbe *mercatare, dont le participe présent *mercatantem est devenu marcheant, puis marchand … Noms de famille
Marchand [1] — Marchand (fr., spr. Marschang), Händler, Kaufmann; daher Marchandiren, 1) handeln; 2) sich besinnen, zögern … Pierer's Universal-Lexikon
