-
1 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
2 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint.
См. также в других словарях:
argent — ARGENT. s. m. Métal blanc, le plus parfait et le plus précieux après l or. Mine d argent. Minière d argent. Veine d argent. Barre, lingot d argent. Argent de mine. Argent de chimie. Argent de bon aloi. Argent de coupelle. Argent de Paris. Argent… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
argent — Argent, Pecunia, argentum, les Alquemistes appellent l argent lune. Argent trespur et bien affiné, Argentum pustulatum. Argent monnoyé, Argentum, Nummus argenteus. Vif argent, Argentum viuum. Argent duquel on n a rien osté, Argentum incolume.… … Thresor de la langue françoyse
manger — 1. manger [ mɑ̃ʒe ] v. tr. <conjug. : 3> • 1080; lat. manducare « mâcher » 1 ♦ Avaler pour se nourrir (un aliment solide ou consistant) après avoir mâché. ⇒ absorber, consommer, ingérer, ingurgiter, prendre; fam. bouffer, boulotter, s… … Encyclopédie Universelle
ARGENT — s. m. Métal blanc, brillant et très ductile, qui est le plus précieux après l or et le platine. Mine d argent. Minière d argent. Veine d argent. Argent vierge. Barre, lingot d argent. Argent en barre, en lingot, en feuilles, en oeuvre. Tirer,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ARGENT — n. m. Métal précieux, de couleur blanche, qui est très ductile et inaltérable dans l’oxygène et l’air atmosphérique à la température ordinaire. Mine d’argent. Barre, lingot d’argent. Argent en barre, en lingot. Fondre, travailler de l’argent.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
manger — 1. (man jé. Le g prend un e devant a et o : mangeant, mangeons) v. a. 1° Mâcher et avaler quelque aliment. 2° Absolument, prendre des aliments. 3° Absolument, prendre ses repas. 4° Il se dit des insectes qui rongent certains objets.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ARGENT — L’argent, élément chimique de symbole Ag et de numéro atomique 47, est l’un des métaux les plus anciennement connus. Il semble cependant que sa découverte soit postérieure à celle des deux autres métaux de la même famille chimique: l’or et le… … Encyclopédie Universelle
Manger de l'argent — ● Manger de l argent perdre de l argent dans une opération commerciale ou financière … Encyclopédie Universelle
MANGER — v. a. Mâcher et avaler quelque aliment. Manger du pain, de la viande, du fruit. Cela est bon à manger. Les chevaux mangent du foin, de l avoine. Le loup mange la brebis. Les limaçons, les chenilles mangent les fruits. Les souris, les rats mangent … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MANGER — v. tr. Mâcher et avaler quelque aliment. Manger du pain, de la viande. Ce fruit est bon à manger. Les chevaux mangent du foin, de l’avoine. Les limaçons, les chenilles mangent les feuilles. Les hirondelles mangent les moucherons, les vermisseaux … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
manger — v.t. En manger, accepter de l argent en échange d un service. (En manger, s emploie plutôt à l endroit d un policier accusé de corruption, en croquer à celui d un indicateur de police.) En manger, (sous entendu : du pain de fesse), vivre de la… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
