-
1 mala
leche f разг. лош характер, лошо намерение. -
2 hierba
f 1) трева; 2) паша за добитък; 3) pl растителна отрова; 4) разг. трева, дрога, марихуана; 5) година (за животно); finas hierbas подправки; mala hierba а) бурен, плевел; б) непослушно дете; hierba mala nunca muere черен гологан не се губи; ver (sentir) uno crecer la hierba разг. имам будно съзнание, бързо си давам сметка за нещата; hierba del Paraguay; hierba mate парагвайски чай, мате; pisar buena (mala) hierba прен. а) в добро (лошо) настроение съм; б) получавам се добре (зле); comer su trigo en hierba прен. изразходвам на зелено (предварително) придобивките си; de dos (tres, etc.) hierbas двугодишен (тригодишен и т. н., за животно); crecer como la mala hierba разг. израствам бързо, като бурен; en hierba неузрял; (y) otras hierbas и още много ( след изброяване). -
3 madera1
f 1) дървесина; madera1 de construcción дървен строителен материал; de madera1 дървен; 2) дървен бичен материал (дъски); 3) рогово образувание, от което се състои копитото на животно; 4) прен., разг. човекът като материал за вид дейност (употр. се с прил. buena, mala); 5) муз. вид духови инструменти; 6) с опр. чл. la вулг. полиция; madera1 del aire рога на животно; madera1 serradiza планински дървен материал; no holgar la madera1 прен., разг. работя без почивка; saber uno a la madera1 прен., разг. приличам на родителите си; ser de la misma madera1 прен., разг. от един дол дренки сме; ser uno de mala madera1, tener mala madera1 прен., разг. мързелив съм, не обичам труда, не ставам за нищо; tocar madera1 разг. чукам на дърво. -
4 fe
f 1) вяра, убеждение, вярване; 2) доверие; 3) обещание, клетва; 4) удостоверяване, свидетелстване; dar fe удостоверявам, потвърждавам; 5) удостоверение (за брак, кръщене); 6) вярност, честност; fe de erratas печат. списък с печатни грешки; fe de vida прен., разг. известие от някой, който е далече; завръщането му; fe púnica; mala fe двуличие, злонамереност; buena fe честност, добронамереност; a buena fe честно, сигурно, безсъмнено; a fe mía, por mi fe честна дума; a la buena fe простодушно, незлобливо; de buena fe искрено, вярно; de mala fe злобно, измамно; hacer fe доказвам; prestar fe приемам, съгласявам се. -
5 obra
f 1) труд, работа, дело; 2) произведение, творба; obra de teatro (teatral, dramàtica) театрална пиеса, театрална постановка; obras completas пълни събрани съчинения; obra maestra шедьовър; 3) постройка, строеж; obras bàsicas капитално строителство; obras públicas обществени работи; 4) строителство, строителни работи, строеж, обект; obra de construcción икон. строителен обект; obra industrial икон. промишлен обект; a pie de obra на мястото на строителството; 5) действие, дело; de obra на дело; por obra de посредством, чрез; poner manos a la obra пристъпвам към действие, дело; hacer obra правя ремонт, ремонтирам; mano de obra работна ръка; obra muerta мор. надводна част на кораб; obra viva а) прен. добро дело, милосърдие; б) мор. подводна част на кораб; 6) средство; сила, мощ; 7) морална постъпка (добра или лоша); hacer mala obra причинявам неудобство, вреда; ni obra buena, ni palabra mala proverb обещава мазно, ала напразно; не отказва, но и нищо не прави; obra de около, горе-долу, приблизително. -
6 uva
f 1) грозде; uva tinta черно грозде; uva pasa стафида; 2) лозе; 3) мед. ечемик; възпаление на очния клепач; uva crespa бот. цариградско грозде; estar hecho una uva прен., разг. мъртвопиян съм; de uvas a brevas разг. от дъжд на вятър; estar alguien de mala uva прен., разг. в много лошо настроение съм; mala uva прен., разг. злонамереност, лош характер; entrar (ir) uno por uvas разг. рискувам, участвам в нещо; de uva adj лош. -
7 vida
f 1) живот; съществуване, битие; en vida приживе; con vida жив; 2) начин на живот, поминък; llevar una vida agitada водя бурен живот; vida de perros прен. кучешки живот; dar mala vida прен. опропастявам живота на някого; darse buena vida разг. гледам си живота; malgastar la vida проигравам си живота; vida airada разпуснат, разгулен живот; vida de canónigos охолен, лек живот; meterse en vidas ajenas бъркам се в чужд живот; 3) житие, биография; vida y milagros житие-битие; 4) жизненост, живост, енергия; 5) храна, необходима за поддържане на живота; 6) човек; 7) състояние на душата след смъртта; 8) с прил. mala, airada проституиране; 9) прен. нещо, доставящо върховно удоволствие; 10) прен. средство, подпомагащо живота; 11) с прил. mejor, eterna вечният живот (на небето); 12) прен. изразителност, живост (най-вече за очите); 13) прен. одушевеност, виталност; de por vida за цял живот, завинаги; de toda la vida прен., разг. от много време, откакто се помня; ganar(se) la vida издържам се, печеля си хляба; hacer uno por la vida разг. ям; hacer vida водя съпружески живот; tener uno la vida en un hilo прен., разг. животът ми виси на косъм; escapar con vida спасявам се по чудо; en la vida никога. -
8 andanza
f 1) обикаляне, скитане; 2) късмет; buena andanza сполука; mala andanza нещастие, неудача; 3) pl похождения, перипетии; 4) вж. andancio. -
9 catadura
f 1) проба, опитване, дегустация; 2) гримаса, израз на лице (предимно с mala, fea). -
10 crianza
f 1) развъждане, отглеждане; 2) кърмене; 3) възпитание; buena (mala) crianza добро (лошо) възпитание; dar crianza възпитавам; 4) приготвяне на вино. -
11 cuca
f 1) земна ябълка, гулия; 2) вид гъсеница; 3) pl ядки (орехи, лешници и др.); mala cuca прен., разг. лош човек. -
12 espina
f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни. -
13 figura
f 1) фигура; 2) лице; 3) образ, изображение; El caballero de la triste figura Рицарят на печалния образ; 4) символ; 5) разг. превзет човек; 6) смешен човек, голям образ; 7) форма; 8) нотен знак; 9) драматичен персонаж; 10) подреждане при танц; 11) мимика, гримаса; 12) водеща, изтъкната фигура в дадена област; 13) илюстрация в текст; 14) геометрична фигура; 15) грам. писмена или словесна фигура (образ); 16) риторична фигура; figura de bulto статуя (каменна, дървена); figura de delito (penal) юр. състав на престъплението; buena (mala) figura хубаво (лошо) телосложение; hacer figura влиятелен фактор съм; hacer figuras кривя се, правя мимики; hoy figura, mañana sepultura всичко е суета, всичко е преходно; tomar figura de подражавам на, имитирам. -
14 firma
f 1) подпис; 2) подписване; 3) книжа за подпис; 4) търговска фирма; refrendar con su firma скрепвам с подписа си; firma en blanco подписан празен лист, свобода на действие; buena (mala) firma сигурен, проверен (несигурен) човек; dar uno firma en blanco a otro прен. давам карт бланш някому; dar la firma a alguien счет. поверявам му отчетността; echar una firma прен., разг. водя счетоводството, управлявам чужда собственост; firma multinacional международна фирма. -
15 gana
f желание, охота, апетит (с предл. de, по-често pl)); de buena gana охотно; de mala gana неохотно; me da gana много ми се иска; venir en gana пожелавам; donde hay gana hay maña погов. който иска, може; abrir(se) las ganas de comer събуждам, възбуждам (си) апетита; hacer uno lo que le da la gana разг. правя, каквото си искам, не се съобразявам с никого и нищо; quedarse uno con las ganas оставам си само с желанието да направя нещо; tener gana de fiesta прен., разг. подстрекавам някого към свада; tenerle ganas a uno прен., разг. имам му зъб. -
16 gente
f 1) хора; 2) разг. семейство, фамилия; 3) народ, нация; 4) мор. екипаж; 5) група, класа; 6) разг. всички членове на една общност, група; 7) множество; gente baja непристоен (един или множество хора); gente de bien благородни, почтени хора; gente de escalera(s) abajo прен., разг. хора от низините; gente de la calle чужди, странични хора; gente de la garra прен., разг. крадци, джебчии; gente de la vida airada разпуснати хора; gente del bronce прен., разг. решителни, весели хора; gente de mal vivir (de la mala vida) престъпният свят; gente de medio pelo средна класа, средна хубост; gente de paz мирни хора (това е и отговор на въпроса на часовия їquién?); gente de pelo (de pelusa) прен., разг. богаташи, имотни; gente de pluma прен., разг. писатели, творци; gente de trato търговци, делови хора; gente gorda разг. с високо положение; gente maleante шмекери; gente menuda разг. деца, дечурлига; gente non sancta пропаднали хора; gente perdida скитници, престъпници; de gente en gente от поколение на поколение; ser como la gente Арж., Кол., К. Рика, Ч., Ур. като хората, т. е. както трябва, благоприлично, достойно; gente de toda broza хора без определено занятие. -
17 harina
f 1) брашно; 2) прен. фин прах; harina en flor пресято, чисто брашно; harina integral непресято брашно; estar metido en harina а) разг. изцяло съм погълнат от някаква работа; б) прен. плувнал съм в тлъстина; hacer (hacerse) harina una cosa разг. разрушавам, ставам на прах; ser una cosa harina de otro costal прен. съвсем друга работа; съвършено друго нещо; hacer buena (mala) harina прен., разг. работя, действам добре (зле); donde no hay harina todo es mohina proverb гладът е и от чумата по-лош. -
18 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
19 idea
f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване! -
20 inteligencia
f 1) ум, разум; 2) разбиране; познавателна способност; 3) досетливост, схватливост; 4) умение, опит; 5) разбирателство, единомислие, сговор; 6) тайна връзка, отношение; 7) разузнаване; servicio de inteligencia тайни служби; inteligencia atrificial изкуствен интелект (разум); buena inteligencia добро разбирателство; mala inteligencia несговорчивост; llegar a una inteligencia стигам до разбирателство; en (la) inteligencia de que в случай че; estar en inteligencia con свързан съм с; mirada de inteligencia съучастнически поглед.
Страницы
См. также в других словарях:
Mala — may refer to: Geography Kingdom of Cheras, South India Mala, Kerala, a village in southern India Malå Municipality, in northern Sweden Mala, Nepal, a village and Village Development Committee Mała, Poland, a village Mala, Homalin, a village in… … Wikipedia
Malå IF — Full name Malå Idrottsförening Founded 1936 Ground Tjamstavallen Malå Sweden … Wikipedia
Mālā — Mâlâ Pour les articles homonymes, voir Mala. Mâlâ bouddhiste Le Mâlâ (Japa Mala ou Mâlâ, signifiant guirlande ) est un chapelet … Wikipédia en Français
Malå — Malå … Wikipedia
Mala — puede referirse a: El femenino de malo Mala, localidad perteneciente al municipio de Haría en la isla de Lanzarote (España); Mala, centro poblado del Perú; el Distrito de Mala, en la Provincia de Cañete (Perú); el río Mala, que nace en la… … Wikipedia Español
Malå — Hilfe zu Wappen … Deutsch Wikipedia
mala — MALÁ, malale, s.f. Unealtă a zidarului alcătuită dintr o placă de lemn cu mâner, cu care se întinde şi se nivelează stratul de tencuială. – Din tc. mala. Trimis de claudia, 26.09.2003. Sursa: DEX 98 MALÁ s. v. drişcă, făţuitoare, mistrie.… … Dicționar Român
mała — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. ż odm. jak przym. Ia {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} dziecko płci żeńskiej; dziewczynka : {{/stl 7}}{{stl 10}}Poszła z małą na huśtawki. {{/stl 10}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}2.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
mala — s. f. 1. Caixa, geralmente revestida de couro, lona, etc., usada normalmente para transporte de roupa e outros objetos, em viagem. 2. Bolsa de mão, geralmente usada por senhoras para transportar documentos e pequenos objetos de uso cotidiano. =… … Dicionário da Língua Portuguesa
Mała — Village … Wikipedia
Mala — (Sanskrit, f., माला, mālā) ist die Bezeichnung für eine im Hinduismus und Buddhismus gebräuchliche Gebetskette. Sie kann unterschiedliche Größen und Längen haben und besteht in der Regel aus 108 einzelnen Perlen, manchmal plus einer zusätzlichen… … Deutsch Wikipedia
