-
1 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
2 maître-à-danser
m. (de maître et danser, par anal. de forme des branches avec les jambes) (pl. maîtres-а-danser) пергел за измерване на дебелината на дадено тяло. -
3 maître-chien
m. (de maître et chien) (pl. maîtres-chiens) дресьор на кучета за специални случаи (охрана, спасяване и др.). -
4 maître-mineur
m. (de maître et mineur) (pl. maîtres-mineurs) минен кондуктор. -
5 maître-chanteur
m. (de chanter) 1. шантажьор, изнудвач; 2. (calque de l'all. Meistersinger) поет. музикант (член на асоциация в Германия (ХIV в.)) -
6 petit-maître
m. (de petit et maître) (pl. petits-maîtres), petite-maîtresse f. (pl. petites-maîtresses) ост. добре облечен човек със смешни, глупави маниери, конте, денди. -
7 sous-maître
m., sous-maîtresse f. (de sous- et maître) (pl. sous-maîtres, sous-maîtreses) помощник на учител. -
8 quartier-maître
m. (p.-к. du néerl. kwartiermeester) (pl. quartiers-maîtres) мор. първият по-висш чин след моряка, старши матрос. -
9 aliboron
m. (nom propre) разг., ост., в съчет. maître aliboron невежа; глупав, смешен човек. -
10 apprenti,
e m., f. (lat. pop. °apprenditum) 1. чирак, помощник; 2. новак. Ќ Ant. maître, patron, instructeur, moniteur. -
11 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
12 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
13 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
14 assistant,
e n. (de assister) 1. pl. присъстващи, публика; 2. помощник; 3. m. асистент; помощник; maître assistant, главен асистент. -
15 autel
m. (lat. altare, de altus "haut") 1. жертвеник; 2. олтар; maître autel главен олтар; le trône et l'autel монархията и църквата; il en prendrait sur le grand autel алчен, безскрупулен човек. -
16 ballet
m. (it. balleto, dimin. de ballo "bal") балет. Ќ corps de ballet балетен състав; maître de ballet балетмайстор. -
17 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
18 chanteur,
euse m., f. (lat. cantor, accus. cantorem "chantre") 1. певец; chanteur, d'opera оперен певец; 2. adj. поен; oiseaux chanteur,s пойни птици. Ќ maître chanteur шантажист. -
19 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
20 charbonnier,
ère adj. et n. (lat. carbonarius) 1. въглищен, който се отнася до произвеждането и продажбата на въглища; régions charbonnier,ères области със залежи от въглища; 2. m., f. въглищар; 3. m. мор. кораб за пренасяне на каменните въглища; 4. ист. член на политическо дружество във Франция по време на Реставрацията; 5. f. място в гора, където се правят дървени въглища. Ќ charbonnier, est maître dans sa maison (chez soi) погов. всеки е господар в къщата си; la foi du charbonnier, простодушна вяра; mésange charbonnier,ère зоол. голям синигер.
См. также в других словарях:
maître — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
Maitre — Maître Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Pour l’article homophone, voir Mètre (homonymie) … Wikipédia en Français
MAÎTRE H. L. — MAÎTRE H. L. MAÎTRE H. L. (mort en 1533 env.) Sur le dernier grand sculpteur gothique du Rhin supérieur, le Maître H. L., les textes ne livrent que peu de renseignements, mais son œuvre tant graphique que plastique datée et monogrammée le situe… … Encyclopédie Universelle
maitre d' — UK [ˌmeɪtrə ˈdiː] / US [ˌmeɪtrə ˈdɪ] or maitre d hotel UK [ˌmeɪtrə dəʊˈtel] / US [ˌmeɪtrə doʊˈtel] noun [countable] Word forms maitre d : singular maitre d plural maitre d s formal the person in a restaurant who is in charge of the waiters … English dictionary
maitre d' — also maitre d, 1943; see MAÎTRE D HÔTEL (Cf. maître d hôtel) … Etymology dictionary
Maitre — Maître (franz. Meister) steht für einen Titel für Künstler, Anwälte oder andere angesehene Persönlichkeiten, siehe Monsieur (Anrede) die Bezeichnung für den Restaurantleiter (auch Gastgeber genannt) Maitre ist der Familienname folgender Personen … Deutsch Wikipedia
Maître — (frz., spr. mähtr), Herr, Meister, bes. Lehrmeister. Maître ès arts (äsahr), Magister der freien Künste; Maître és lois (ä lŏá), Rechtsgelehrter; M. d´hôtel (spr. dotéll), Haushofmeister; à la M. d´hôtel bei einer Speise bedeutet: mit einer… … Kleines Konversations-Lexikon
maître — (del francés; pronunciamos metre ) sustantivo masculino 1. Jefe de comedor de un restaurante o de un hotel: Camarero, quiero hablar con el maître. Yo soy la maître del hotel … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Maitre [1] — Maitre (fr., spr. Mät r), 1) Meister; 2) bes. Lehrmeister, namentlich in Musik, Tanzen, Fechten etc.; 3) Vorsteher, Leiter; so Maitre de plaisir (spr. Mät r d pläsih), Hofbeamter, welcher die Unterhaltung leitet. M. des requêtes (spr. M. d… … Pierer's Universal-Lexikon
Maître — (franz., spr. mǟtr ), Herr, Gebieter, Eigentümer, Meister, Lehrer; in Frankreich Titel der Advokaten und Notare (geschrieben Me). M. des arts, Magister der freien Künste. M. de chapelle, Kapellmeister. M. des comptes, Rentmeister. M. de… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Maître — Maître, Maitre Pour le sens, voir Mestres. Le nom est très répandu en Saône et Loire et dans le Doubs. Variante : Maistre (06, 83, 69) … Noms de famille
