-
1 metier
Metier [ meˈtie: ] n, -s 1. занаят, професия; 2. занятие, с което съм добре запознат.* * *(.. тиe) das, -s F зaнаят, занятие. -
2 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
3 metier
{'meitjei}
n фр. занятие, професия, бранш* * *{'meitjei} n фр. занятие, професия; "бранш".* * *занятие;* * *n фр. занятие, професия, бранш* * *metier[´metjei] n фр. занятие, професия; "бранш". -
4 gâte-métier
m. (de gâter et métier) ост. (pl. gâte-métiers) майстор, който взема много евтино. -
5 apprentissage
m. (afr. apprentis) 1. чиракуване; faire l'apprentissage de qqch. уча се да опозная нещо, да свикна с нещо; 2. лит. първи опити, крачки; начинание; 3. стаж; centre d'apprentissage център за професионално обучение. Ќ Ant. maîtrise, expérience, métier. -
6 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
7 choisir
v.tr. (got. kausjan "éprouver, goûter") 1. избирам, подбирам; choisir un métier избирам занаят; 2. предпочитам; de deux maux il faut choisir le moindre от две злини трябва да се предпочете по-малката. -
8 filer
v. (bas lat. filare, de filum "fil") I. v.tr. 1. преда; machine, métier а filer предачна машина, стан; 2. лит. суча, усуквам; filer une scène разтеглям, усуквам сцена (разказвам я дълго); 3. тъка, преда (за насекомо); 4. нар. давам; file-moi cent francs дай ми 100 франка; 5. прен. дебна, следя; 6. развивам, разсуквам; filer un câble развивам кабел; 7. движа се (за кораб); navire qui file trente nњds кораб, който се движи с 30 възела; II. v.intr. 1. точа се, проточвам се; тека бавно; 2. разг. офейквам, отивам си; 3. падам (за звезда); une étoile qui file падаща звезда; 4. разг. развивам голяма бързина, хвърча, летя (за кола); 5. развивам се, разсуквам се; câble qui file кабел, който се развива; 6. вървя напред, направо; вървя бързо; le temps file времето лети. Ќ filer а l'anglaise отивам си, измъквам се, без да се обадя някому; filer doux кротувам; filer ensemble le parfait amour икон. обичаме се, напълно се разбираме. -
9 gâcher
v.tr. (frq. °waskan "laver") 1. разбърквам, гася (вар или гипс); gâcher du plâtre разбърквам гипс с вода; 2. прен., разг. върша нещо без старание; 3. разг. разпилявам, прахосвам; gâcher son temps прахосвам си времето; gâcher son talent прахосвам таланта си. Ќ gâcher le métier работя за нищо, плаща ми се много малко за работата; gâcher le plaisir развалям удоволствие; la pluie gâche le voyage дъждът проваля пътуването. -
10 gâter
v.tr. (lat. vastare "ravager", devenu wastare, sous l'infl. du germanique) 1. навреждам, повреждам; gâter des fruits развалям, правя да загният (за плодове); 2. развалям, съсипвам, разтурям; gâter la fête de qqn. развалям празника на някого; gâter les vacances de qqn. съсипвам, развалям ваканциите на някого; 3. разглезвам; v.pron. se gâter 1. развалям се (за време); 2. загнивам (за плодове); 3. пропадам, провалям се; tout se gâte всичко се проваля. Ќ gâter du papier пиша много, но лошо; gâter le métier работя много евтино; gâter un enfant разглезвам, глезя дете; n'être pas gâté par la nature разг. не съм получил много от природата; грозен съм. Ќ Ant. améliorer, amender, conserver, préserver, corriger; décorer, embellir. -
11 goûter1
v. (lat. gustare) I. v.tr. 1. вкусвам, опитвам (нещо); goûter1 un plat опитвам, вкусвам ядене; 2. прен. одобрявам, потвърждавам; goûter1 un projet одобрявам проект; 3. наслаждавам се; goûter1 la joie de lire наслаждавам се на удоволствието от четенето; 4. ценя, уважавам; je goûte la poésie ценя поезията; 5. (Белгия и Канада) имам вкус на (за ядене); II. v.tr.ind. 1. goûter1 de опитвам; goûter1 d'un métier опитвам занаят; 2. goûter1 а вкусвам, хапвам, ям по малко; 3. goûter1 de опитвам за първи път (ядене или пиене); 4. (Белгия и Канада) допада ми (за вкус, ядене); rien ne lui goûte той не обича нищо, нищо не му е по вкуса; III. v. intr. правя следобедна закуска. Ќ Hom. goutter. -
12 jeune
adj. et n. (lat. juvenis) 1. млад; jeunes gens младежи; le jeune âge младостта; jeune fille девойка; mourir jeune умирам млад; faire plus jeune que son âge изглеждам по-млад от възрастта си; 2. младежки, свеж; s'habiller jeune обличам се младежки; 3. неопитен, твърде млад, незрял; être jeune dans le métier неопитен съм, нов съм в занаята; 4. m., f. юноша, девойка, младеж; 5. недостатъчен; c'est un peu jeune това не е съвсем достатъчно; 6. рядко малкото на животно; jeunes mariés младоженци. Ќ Ant. vieux, vieillard; âgé, doyen; caduc; aîné; ancien. -
13 marchandise
f. (de marchand) стока; stock de marchandises склад за стоки; faire métier et marchandise d'une chose придобил съм навик да правя нещо, лесно ми е да правя нещо; marchandise de rebut бракувана стока; marchandise périssable лесноразваляща се стока. Ќ tromper sur la marchandise пробутвам лоша стока; прен. измамвам; faire valoir sa marchandise прен. хваля стоката си; farder sa marchandise опитвам се да излъжа, да прикрия. -
14 neuf2,
ve adj. (lat. novus) 1. нов; неизтъркан; пресен; 2. прен. неопитен; être neuf2, dans le métier неопитен съм в професията си; 3. m. ново, новост; новак. Ќ Ant. vieux, ancien, usé; banal, éculé. -
15 plat
m. (de plat, adj.) 1. чиния; 2. ястие, ядене. Ќ servir а qqn. un plat de son métier пошегувам се, подигравам се с някого (изигравам му номер); mettre les pieds dans le plat намесвам се неуместно. -
16 pongé(e)
m. (p.-к. du chinois pun-ki, pun-gi "métier а tisser") лека тъкан от вълна и копринен дреб, вид тафта. -
17 pongé(e)
m. (p.-к. du chinois pun-ki, pun-gi "métier а tisser") лека тъкан от вълна и копринен дреб, вид тафта. -
18 pratiquer
v.tr. (de pratique2) 1. практикувам; pratiquer un métier практикувам дадена професия; 2. прилагам, изпълнявам, осъществявам; правя, направям; pratiquer une opération chirurgicale правя хирургическа операция; 3. посещавам, поддържам връзки с някого; 4. проправям (път и др.); 5. изпълнявам религиозни обреди, изповядвам религия; pratiquer une religion изповядвам религия; 6. посещавам редовно; se pratiquer практикувам се. -
19 renoncer
v. (lat. jur. renuntiare "annoncer en réponse") I. v.tr.ind. renoncer а 1. отказвам се; renoncer а un droit отказвам се от право; renoncer а un voyage отказвам се от пътуване; renoncer а chercher отказвам се да търся; j'y renonce отказвам се от това; 2. напускам, изоставям; спирам да практикувам; renoncer а un métier изоставям занаят; 3. renoncer а qqn. отказвам се от компанията на някого; 4. ост. хвърлям карта от друга боя, независимо че имам подходяща за момента; II. v.tr.dir. 1. отричам се от някого (морално или материално); 2. (Белгия) анулирам договор за наем. Ќ Ant. s'attacher; conserver, garder, persévérer, persister. -
20 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
métier — [ metje ] n. m. • menestier, mistier « service », « office » Xe; lat. ministerium (→ ministère), altéré en °misterium, par crois. avec mysterium I ♦ 1 ♦ Genre d occupation manuelle ou mécanique qui exige un apprentissage et qui est utile à la… … Encyclopédie Universelle
Metier — Métier Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Metier — (franz. métier (m)) meint im Allgemeinen ein Geschäft, das jemand betreibt oder versteht.[1]. Es kann übersetzt werden mit den deutschen Begriffen Beruf, Handwerk, Gewerbe oder Tätigkeitsfeld, hat jedoch meist eine etwas abweichende Konnotation… … Deutsch Wikipedia
Metier — Sn Beruf, zugehöriger Bereich per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. métier Dienst, Amt, Beruf , aus spl. ministerium Dienst . Ebenso ne. métier, nfrz. métier, ndn. metier, nnorw. metier; Minister. ✎ DF… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
métier — mét‧i‧er [ˈmetieɪ,ˈmeɪ ǁ meˈtjeɪ,ˈmetjeɪ] noun [countable usually singular] formal a kind of work or activity that you enjoy doing because you have a natural ability to do it well: • He found his métier in publishing. * * * metier UK US (also… … Financial and business terms
Métier — Un nom que l on trouve dans plusieurs secteurs géographiques, de l Ouest (35) à la Bourgogne (21), et dont l interprétation est très difficile, tant les sens du mot sont nombreux au moyen âge. On peut penser à celui qui remplit un office, mais… … Noms de famille
metier — (n.) skill, talent, calling, 1792, from Fr. métier trade, profession, from O.Fr. mestier task, affair, service, function, duty, from Gallo Romance *misterium, from L. ministerium office, service, from minister servant (see MINISTER (Cf. minister) … Etymology dictionary
Metier — Metier: Die Bezeichnung für »berufliche Tätigkeit; Beruf, Fach« wurde im 18. Jh. aus gleichbed. frz. métier entlehnt. Das frz. Wort (afrz. menestier, mistier, mestier) hat sich aus lat. ministerium »Dienst, Amt« entwickelt (vgl. ↑ Minister) … Das Herkunftswörterbuch
Metier — (fr., spr. Metjëh), 1) die Beschäftigungsart, durch welche sich Einer seinen Unterhalt erwirbt; 2) so v.w. Handwerk … Pierer's Universal-Lexikon
Métier — (franz., spr. tjē), Handwerk, Gewerbe, Berufstätigkeit; auch Web oder Wirkstuhl … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Metier — (frz., spr. ĭeh), Gewerbe, Handwerk … Kleines Konversations-Lexikon
