-
1 -mère
(съставна част на сложни думи) от гръцки merês, de meros "част". -
2 mère-grand
f. (de mère1 et grand) (pl. mères-grand) ост. бабчица, старица. -
3 mère-poule
f. (de mère1 et "poule") (pl. mères-poules) квачка. -
4 arrière-grand-mère
f. (de arrière et grand-mère) (pl. arrière-grand-mères) прабаба. -
5 belle-mère
f. (de belle, fém. de beau, terme d'affection, et mère) (pl. belles-mères) 1. мащеха; 2. тъща; 3. свекърва. -
6 grand-mère
f. (de grand "âgé" et mère) (pl. grands-mères) 1. баба; 2. старица, стара жена. -
7 pie-mère
f. (lat. pia mater, proprem. "pieuse mère") (pl. pies-mères) анат. най-вътрешна обвивка на мозъка. -
8 dure-mère
f. (trad. lat. méd. dura mater) анат. най-вътрешната твърда ципа на мозъка. -
9 célibataire
adj. et n. (lat. cælibatus, de cælebs, -ibis "célibataire") 1. ергенски; 2. m., f. ерген, неженен човек. Ќ mère célibataire самотна майка (замества fille-mère); voyager en célibataire разг. пътувам без съпруга(та) си. -
10 mère1
f. (lat. mater) 1. майка; mère1 célibataire самотна майка; 2. la reine mère1 майка, царица (за пчела); 3. управителка на католически пансион или манастир, майка; 4. майка, покровителка; France, la mère1 des arts Франция, покровителката на изкуствата; 5. прен. източник, майка на нещо; l'oisiveté est mère de tous les vices погов. безделието е майка на всички злини; 6. разг. леля, стрина, баба (като обръщение); eh, la mère1! ей, лельо! 7. adj. основен, главен; idée mère1 главна, основна идея. Ќ conte de ma mère1 l'oie бабини деветини; mère1 célibataire, fille-mère1 жена с деца, която не е омъжена; la Bonne Mère Светата Дева; mère1 d'accueil жена, която износва плода на друга, която не може; mère1 porteuse жена, която е оплодена изкуствено и която след износване на детето го дава на стерилитетната двойка. -
11 abusif,
ve adj. (bas lat. abusivus) извънмерен, незаконен, който води до злоупотреба; emploi abusif, d'un mot неправилна употреба на дума; mère abusif,ve майка, която създава у децата си голяма зависимост от нея самата; veuve abusif,ve вдовица, която използва известността на съпруга си за лично облагодетелстване. -
12 affectionner
v.tr. (de affection) 1. ост. привързвам се, предан съм на някого; s'affectionner привързвам се; s'affectionner aux gens qui m'aiment привързвам се към хората, които ме обичат; 2. обичам; имам предпочитание към; affectionner sa mère обичам майка си; affectionner cette robe предпочитам да обличам често тази рокля. Ќ Ant. se détacher, détester. -
13 alma
mater f. (mots lat. "mère nourricière") алма матер ( университет). -
14 assassiner
v.tr. (it. assassinare) 1. убивам, умъртвявам; 2. прен., разг. изнудвам ( за пари). Ќ avoir assassiné (être capable d'assassiner) père et mère напълно безскрупулен съм. -
15 barthe
f. (de Berthe, mère de Charlemagne) 1. малка женска пелерина с широка яка; 2. метален гюм за мляко. -
16 belle-doche
f. (arg. de belle et doche "mère") (pl. belles-doches) нар. тъща, свекърва. -
17 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
18 commère
f. (lat. ecclés. commater "mère avec") ост. 1. кума, кръстница; 2. ост., нар. посестрима, стрина; хитра, любопитна, бъбрива жена; клюкарка. -
19 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
20 couveuse
f. (de couver) 1. квачка; 2. couveuse artificielle инкубатор; 3. кувьоз. Ќ mère couveuse жена, която износва ембрион, заченат от яйцеклетка на друга жена.
См. также в других словарях:
mère — mère … Dictionnaire des rimes
mère — 1. (mè r ; Chiflet, Gramm. p. 190, au XVIIe siècle, dit qu on prononce mére) s. f. 1° Femme qui a mis un enfant au monde. • Que ne peut point un fils sur le coeur d une mère !, CORN. Rodog. IV, 4. • Comme un enfant que sa mère arrache d… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Mere — Mere … Wikipédia en Français
mere — mere·ly; mere·stone; meso·mere; meta·mere; mi·cro·mere; my·e·lo·mere; my·o·mere; neph·ro·mere; neu·ro·mere; opis·tho·mere; par·a·mere; phal·lo·mere; plas·to·mere; pod·o·mere; pros·tho·mere; rhab·do·mere; sar·co·mere; scle·ro·mere; tar·so·mere;… … English syllables
mere — Mere, f. penac. Est celle qui nous a conceuz et enfantez, Mater, Genitrix. La mere de ma femme, Ma belle mere, Socrus. La mere grand de ma femme, Maior socrus. Ma mere grand, Auia. La mere grand de nostre pere grand, ou mere grand, Abauia. Je… … Thresor de la langue françoyse
Mere — may refer to: Mere (lake), a lake that is broad in relation to its depth Mere (weapon), a Māori war club Mere (live album) by Norwegian rock band deLillos Ain Ervin Mere (1903–1969), Estonian war criminal Places Mere, Cheshire, England Mere,… … Wikipedia
-mère — ♦ Élément, du gr. meros « partie » : centromère, métamère, polymère. mère, mérie, méro . éléments, du grec meros, partie . I. ⇒ MÈRE1, MÉRIE1, élém. formant I. mère, élém. tiré du gr. , de «partie», entrant dans la constr. de mots sav.,… … Encyclopédie Universelle
MÉRÉ (A. de) — MÉRÉ ANTOINE GOMBAUD chevalier de (1607 1684) Il y a aujourd’hui trois facettes du personnage d’Antoine Gombaud, chevalier de Méré, qui méritent de retenir l’attention: l’«honnête homme», l’interlocuteur de Pascal, l’écrivain. Il est certain que … Encyclopédie Universelle
Mere — (m[=e]r), a. [Superl. {Merest}. The comparative is rarely or never used.] [L. merus.] 1. Unmixed; pure; entire; absolute; unqualified. [1913 Webster] Then entered they the mere, main sea. Chapman. [1913 Webster] The sorrows of this world would be … The Collaborative International Dictionary of English
Meré — Parish Country Spain Autonomous community Asturias Province Asturias Municipality … Wikipedia
Mere — (m[=e]r), n. [Written also mar.] [OE. mere, AS. mere mere, sea; akin to D. meer lake, OS. meri sea, OHG. meri, mari, G. meer, Icel. marr, Goth. marei, Russ. more, W. mor, Ir. & Gael. muir, L. mare, and perh. to L. mori to die, and meaning… … The Collaborative International Dictionary of English
