-
81 que
1. pron rel 1) който, която, което, които; 2) какъвто, каквато, каквото, каквито; el que màs y el que menos всеки един; всички; uno que otro само няколко; 2. conj 1) че; 2) да, за да; que no да не; 3) а; justicia pido, que no gracia искам справедливост, а не милост; 4) защото, тъй като; 5) отколкото; 6) + subj нека, да; Ўque venga pronto! бързо да дойде!; 7) употребява се за подсилване на прилагателно или глагол: vuela que vuela лети като стрела; sí, que lo haré разбира се, че ще го направя; 8) като че, сякаш; corre que vuela бяга, като че ли лети; con tal que стига да, само да; a menos que освен ако, само да не; que... que... или... или...; que quiera, que no quiera ще, не ще; que tú, que yo, lo mismo da аз или ти, все едно. -
82 quebrar
(-ie-) 1. tr 1) вж. quebrantar 1), 2); 2) нарушавам, престъпвам (закон); 3) прен. нарушавам, прекъсвам (мълчание и пр.); 4) прен. преодолявам (препятствие и пр.); 5) превивам, навеждам; 6) прен. отслабвам, смекчавам; 7) обезцветявам; 8) прен. развалям (за цвят на лице); 2. intr 1) (con) скъсвам (с някого); 2) прен. отслабвам, намалявам; 3) прен. пуквам се, претърпявам банкрут, фалит; 3. prnl 1) скъсвам се; получавам херния; 2) разцепвам се, разделям се (за планина, склон и т. н.); 3) мор. огъвам се под тежест (за кЈла на кораб); quebrar una cosa por uno скъсвам се (от усилия); quebrar por lo màs delgado прен., разг. дето е най-тънко, там се къса; antes quebrar que doblar прен. по никакъв начин няма да отстъпя. -
83 querer1
1. tr 1) искам, желая; 2) пожелавам, благоволявам; 3) обичам, любя; 4) искам; 5) изисквам, нуждая се; 6) решавам, определям; 7) стремя се, опитвам; 8) приемам, съгласявам се; 2. impers скоро ще се случи нещо; quiere llover готви се да вали; como quiera que както и да е; cuando quiera по всяко време, когато и да е; que quiera, que no quiera ще не ще; їqué quiere decir eso? какво означава това?; їqué quiere ser esto? какво ли е това?; querer1 bien una persona a otra обичам (много) някого; querer1 es poder proverb да искаш, значи да можеш; sin querer1 непреднамерено, без да искам; querer1 decir показвам, давам да се разбере; тоест; ser alguien un quiero y no puedo разг. ще ми се, но не мога (не съм); Ўpor lo que màs quieras! в името на всичко най-мило ( при молба). -
84 quien
pron rel (pl quienes) 1) който, която; 2) (a) когото, на когото; como quien... някой, който...; quien màs y quien menos за всички, някой повече, някой по-малко. -
85 qué
1. pron interr 1) колко; какъв; 2) кой, какво; їqué tal? как?; їqué tal estàs? їqué tal està usted? как си (сте)?; їy qué? и какво от това?; no haber de qué прен., разг. няма защо (учтив отговор при благодарност); tener buen qué, tener su qué прен., разг. а) притежавам имоти, качества; б) имам причина, мотив; sin qué ni para (por) qué безпричинно, без повод; 2. pron excl какъв...! колко...!; Ўqué sé yo! знам ли!; Ўqué vista màs hermosa! каква красива гледка!; Ўqué raro! колко странно! -
86 rata1
1. f 1) плъх; rata1 almizclada (almizclera) воден плъх; 2) женската на плъх или мишка; 3) тънка и дълга опашка (коса); 2. m 1) разг. джебчия; 2) прост. стиснат човек, скъперник; hacer(se) la rata1 прен. Арж. бягам от училище; màs pobre que las rata1s (que una rata1) прен., разг. беден като църковна мишка; no moverse ni una rata1 en un sitio прен., разг. никой не помръдва ( от страх). -
87 rayo
m 1) лъч; rayos equis рентгенови лъчи; rayos alfa алфа-лъчи; rayos beta бета-лъчи; rayos gamma гама-лъчи; 2) мълния; 3) блясък, сияние; 4) спица (на колело, чадър); 5) прен. неочаквано нещастие; 6) прен. буен човек; 7) прен. изключително силно и ефикасно нещо; 8) прен. пронизваща болка; rayo de luz прен. проблясък, озарение; rayo làser лазерен лъч; echar rayos uno, estar uno que echa rayos прен. мятам мълнии (от яд, гняв); oler (saber) a rayos una cosa прен. мириша зле или имам много неприятен вкус; Ўmal rayo te (os, le) parta! прен., разг. да те тресне дано!; màs ligero que un rayo прен., разг. много бърз, като светкавица. -
88 remedio
m 1) мярка, средство, способ, метод, начин; 2) поправяне, коригиране; 3) помощ, защита; 4) лекарство, лек; sin remedio неизлечим; perdido sin remedio безнадеждно болен; 5) прен. лек, цяр; no hay màs remedio няма друг изход; няма лек; no haber (tener) otro remedio que не остава нищо друго, освен да; no tener remedio неизбежен, непредотвратим; 6) юр. обжалване на съдебно решение; 7) прен. извънредна мярка. -
89 ruda
f бот. седефче; ser màs conocido que la ruda прен., разг. много съм известен. -
90 ruido
m 1) шум, грохот; 2) прен. слух; коментар; 3) прен. скандал, караница; 4) прен. внушителна външност или изглед на безсъдържателно нещо; hacer (meter) ruido прен., разг. привличам вниманието, вдигам голям шум, нашумявам; quitarse de ruido прен., разг. избягвам неприятните проблеми; ser màs el ruido que las nueces; mucho ruido y pocas nueces прен., разг. много шум за нищо. -
91 sarna
f мед. краста; màs viejo que la sarna прен. много стар, древен. -
92 siete
1. adj num 1) седем; седмина; 2) седми; 2. m 1) седморка; 2) Арж., Кол., Ник. анус; màs que siete adv прен., разг. страшно много, прекалено. -
93 soga
f 1) дебело конопено въже; 2) арх. част от каменна плоча или тухла, стърчаща от стена; 3) прен., разг. хитрец, шмекер, негодник, калпазанин; hacer soga прен. а) забавям се, закъснявам; б) давам излишни обяснения; echar la soga tras el caldero прен. захвърлям всичко; la soga tras el caldero прен. все заедно, където единият, там и другият; traer la soga arrastrando прен. с примка на шията съм; quebrar siempre la soga por lo màs delgado proverb където е най-тънко, там се къса; dar soga отпускам въжето малко по малко; no hay que mentar la soga en casa del ahorcado proverb в къщата на обесения за въже не се говори. -
94 tapia
f 1) кирпич; 2) кирпичена ограда; 3) стена; ограда; màs sordo que una tapia прен., разг. глух като пън. -
95 tardar
intr 1) закъснявам; забавям; 2) отнема ми време извършването на нещо; a màs tardar най-късно, не по-късно. -
96 tarde
1. f 1) след обед; 2) вечер, вечерно време; привечер; Ўbuenas tardes! добър ден (употр. се след обед до свечеряване); 2. adv късно; tarde o temprano рано или късно; de tarde en tarde отвреме-навреме; haber nacido tarde прен. неопитен съм; para luego es tarde няма време за отлагане; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога; tarde, mal y nunca след дъжд качулка. -
97 tira
f 1) ивица, лента (от плат, кожа, хартия и др.); 2) разг. (с определителен член "la") голямо количество, много: їCuànto màs te falta? La tira Колко още ти остава? Много; hacer tiras разг. убивам; правя на парчета. -
98 todavía
adv 1) още, все още, досега; 2) при все това, обаче; todavía màs още повече. -
99 toma
1. f 1) приемане, вземане; 2) завладяване, завземане; 3) порция, доза (лекарство); 4) вземане на лекарство; 5) съприкосновение, контакт; toma de tierra ав. приземяване; 6) техн. отвор, отвърстие; 7) кран, канела, чучур; 8) ел. контакт; toma de corriente щепсел; 9) кин. снимане, заснемане (на филм); кадър, дубъл; 10) Амер. канавка, вада; 11) Амер. преграда за отклоняване на вода; 2. m субстантивирана форма на императива от гл. tomar: màs vale un toma que dos te daré proverb по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небесата; toma de conciencia осъзнаване; toma de posesión влизане във владение. -
100 trato
m 1) отношение, третиране, обноски; 2) учтиво обръщение; 3) общуване, дружба; 4) споразумение, договаряне; договор; 5) прекупвачество; 6) сделка (търговия); 7) търговски обмен; trato doble двуличие; estar en trato водя преговори; estar en buenos (malos) tratos в добри (лоши) отношения съм; tener malos tratos движа се в лоша среда; trato de gentes жизнен опит; trato carnal сексуална връзка; trato de nación màs favorecida статут на най-облагодетелствана нация; téner trato разг. умея да общувам.
См. также в других словарях:
mas — Conjunción adversativa equivalente a pero: «No podía dejar de temblar, mas no era de miedo» (Jodorowsky Danza [Chile 2001]). Su uso es hoy literario y arcaizante. En la lengua antigua equivalía también a sino: «No es tiempo de aguardar, mas de… … Diccionario panhispánico de dudas
más — (diferente de mas) adverbio de cantidad 1. En mayor cantidad, cualidad o intensidad. Observaciones: Se usa para establecer comparaciones entre cantidades, números o intensidades, aunque el segundo término no vaya expreso: Marcos es más rápido que … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
MAS 49 — Le Fusil semi automatique Mle 1949 équipa les forces militaires françaises à partir de 1950 et sa version MAS 49/56 sert jusqu aux années 1990 environ. Né d un prototype développé en 1938, il remplaça le MAS 36 avant de laisser sa place au FAMAS … Wikipédia en Français
MAS 49/56 — MAS 49 MAS 49 Le Fusil semi automatique Mle 1949 équipa les forces militaires françaises à partir de 1950 et sa version MAS 49/56 sert jusqu aux années 1990 environ. Né d un prototype développé en 1938, il remplaça le MAS 36 avant de laisser sa… … Wikipédia en Français
más — (De maes). 1. adv. comp. Denota idea de exceso, aumento, ampliación o superioridad en comparación expresa o sobrentendida. U. unido al nombre, al adjetivo, al verbo y a otros adverbios y locuciones adverbiales, y cuando la comparación es expresa… … Diccionario de la lengua española
MAS-36 — Un fusil MAS 36. Tipo Fusil de cerrojo País de origen … Wikipedia Español
Mas 36 — Fusil MAS 36 Le fusil modèle 1936 est adopté par l armée française pour remplacer le Lebel modèle 1886/93 ainsi que les armes du système Berthier modèle 07/15M16 et 1892M16. Il était fabriqué par la Manufacture d armes de Saint Étienne. L arme,… … Wikipédia en Français
mas — mas·tic; mas·ti·cate; mas·ti·ca·tion; mas·ti·ca·tor; mas·tic·ic; mas·tic·o·phis; mas·ti·cu·ra; mas·tiff; mas·tig·amoeba; mas·tig·amoe·bi·dae; mas·tig·i·um; mas·ti·go·bran·chia; mas·ti·go·neme; mas·ti·goph·o·ra; mas·ti·go·phor·ic;… … English syllables
Mas — or Más may refer to: Mas (surname), a surname In arts: Más (album), an album by Spanish singer Alejandro Sanz Más , a song by Kinky from their 2002 album Kinky Más (Nelly Furtado song), a song by Nelly Furtado from her 2009 album Mi Plan Más… … Wikipedia
MAS — oder Mas bezeichnet: Mas, im Süden Frankreichs ein freistehendes bäuerliches Anwesen Mas ist der Name folgender Personen: Artur Mas (* 1956), katalanischer Politiker Carolyne Mas (* 1955), US amerikanische Jazz , Rock und Bluesmusikerin Jean… … Deutsch Wikipedia
mas — [ ma(s) ] n. m. • répandu 1842; mot langued. et provenç. (1109); a. fr. mès, lat. mansum, de manere « demeurer »; cf. maison, manoir ♦ Ferme ou maison de campagne de style traditionnel, en Provence. ⇒ bastide. Des mas. ⊗ HOM. Mât; poss. ma (mon); … Encyclopédie Universelle
