-
1 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
2 lui
pron.pers. (lat. illi, datif de ille) (pl. leur) 3 лице мн. ч. за двата рода: той (тя, то), те; него, му, Ј, им; употребява се: I. несамостоятелно: 1. в съчет. с глагол: on lui donne ce cahier дават му тази тетрадка; je lui donne un cadeau давам му подарък; 2. в съчет. с глагол в повелително наклонение: donne lui а manger дай му да яде; II. самостоятелно: 1. в безглаголни изречения: qu'est-ce qu'il a acheté aujourd'hui? - lui, rien какво е купил днес? - той, нищо; 2. с лични глаголи: regardez comme il est beau lui гледайте колко е хубав; c'est lui това е той; 3. с преходни глаголи: ils n'ont pas pu le supporter lui не можаха да го изтърпят; 4. в предл. глаг. конструкция: je viens avec lui идвам с него; je me souviens de lui спомням си за него. Ќ lui-même (pl. eux-mêmes) той самият. -
3 banane
f. (du port., lui-même empr. а une langue bantou) 1. банан (плод); 2. разг. военно отличие, орден; голям двуроторен хеликоптер; мъжки жак (за свързване на електрическа верига); мъжка прическа с навит кичур коса над челото и намазан с брилянтин; чантичка за документи, която се носи пред корема. -
4 carcasse
f. (o. i.; p.-к. а rapprocher de l'a. fr. charcois, lui-même d'o. i.) 1. скелет; 2. прен., разг. тяло на човек; 3. техн. тяло на машина, скелет, арматура; 4. протектор на автомобилна гума; 5. разфасовано за продажба животно. -
5 coprah
ou copra m. (port. copra, lui-même empr. а un dial. tamoul koppara) бот. копра ( ядка от кокосов орех). -
6 coque
f. (p.-к. du lat. coccum "kermès", lui-même du gr. kokkos "graine", ou du lat. concha "conque") 1. черупка; la coque de l'њuf черупката на яйцето; 2. долна част, туловище на кораб; 3. външна обвивка; la coque protéique d'un virus протеидна обвивка на вирус; 4. прическа във вид на яйце; панделки, вързани на възел с яйцевидна форма; 5. централна част от фюзелажа на самолет; 6. авт. конструкция, заменяща шасито и каросерията при леките автомобили; 7. ост. черупка на стрида. Ќ des њufs а la coque рохко сварено яйце; coque de noisette, de noix черупка на лешник, на орех; coque de noix прен. много малка лодка. Ќ Hom. coke, coq. -
7 garrotte
f. (de l'esp. garrote, lui-même empr. au fr.) 1. смъртно наказание чрез удушване; 2. уред за удушване. -
8 self-made-man
m. (mot angl. "homme (man) qui s'est fait (made) lui-même (self)") (pl. self-made-men) човек, който дължи материалния или социалния си успех на себе си. -
9 timbale
f. (altér., d'apr. cymbale, de tamballe, lui-même altér. de l'esp. atabal, d'apr. tambour) 1. муз. тимпан (ударен инструмент); 2. метална чаша; 3. съдържанието на такава чаша; 4. готв. форма за печене; 5. ястие, печено в такава форма и обвито в тесто. Ќ décrocher la timbale спечелвам нещо, оспорвано от много хора. -
10 confession
f. (lat. ecclés. confessio, même o. que confesser) 1. признание, изповед; изповядване; le secret de la confession тайната на изповедта; 2. ост. проповядване, прокламиране на вяра; 3. списък с изискванията на християнската вяра, с кредото на религията; 4. принадлежност към религия. Ќ on lui donnerait le bon Dieu sans confession неодобр. привидно е света вода ненапита. Ќ Ant. dénégaton, dissimulation, contestation, désaveu, omission. -
11 contraire
adj. et m. (lat. contrarius) 1. противен, противоположен; sens contraire противоположна посока; противоположен смисъл; au contraire de в противоположност на; mots de sens contraire думи с противоположен смисъл; 2. вреден, неблагоприятен; 3. m. противното, противоположното; 4. loc.adv. au contraire напротив, обратно; 5. m. антоним; 6. ост. противопоказен; le vin lui est contraire виното е противопоказно за него. Ќ sort contraire безпощадна, немилостива съдба; dans le sens contraire des aiguilles d'une montre в посока обратна на движението на часовниковата стрелка. Ќ Ant. même, pareil, semblable; favorable, propice. -
12 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
13 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
14 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм).
См. также в других словарях:
lui-même — lui [ lɥi ] pron. pers. • XIe; lat. pop. illui, class. illi, datif de ille ♦ Pron. pers. de la 3e pers. du sing. I ♦ Pron. pers. des deux genres, représentant un nom de personne ou d animal (plur.⇒ 1. leur) … Encyclopédie Universelle
Lui-Même — est la maison d édition de jeux de société de Philippe des Pallières, basée à Frossay (Loire Atlantique) en France. Quelques jeux édités Joyeux anniversaire , 1999, Philippe des Pallières Les Loups garous de Thiercelieux, 2001, Philippe des… … Wikipédia en Français
Lui-meme — Lui même Lui même est la maison d édition de jeux de société de Philippe des Pallières, basée à Frossay (Loire Atlantique) en France. Quelques jeux édités Joyeux anniversaire , 1999, Philippe des Pallières Les Loups garous de Thiercelieux, 2001,… … Wikipédia en Français
Lui-même — est la maison d édition de jeux de société de Philippe des Pallières, basée à Frossay (Loire Atlantique) en France. Quelques jeux édités Joyeux anniversaire , 1999, Philippe des Pallières Les Loups garous de Thiercelieux, 2001, Philippe des… … Wikipédia en Français
Memoires de J. Casanova de Seingalt, ecrits par lui-meme — Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui même Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui même Page de titre de la réédition Garnier de 1910 [1880] de Brockhaus. Auteur Giacomo Casanova [arr … Wikipédia en Français
Mémoires De J. Casanova De Seingalt, Écrits Par Lui-Même — Page de titre de la réédition Garnier de 1910 [1880] de Brockhaus. Auteur Giacomo Casanova [arr … Wikipédia en Français
Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui-même — Page de titre de la réédition Garnier de 1910 [1880] de Brockhaus. Auteur Giacomo Casanova [arr … Wikipédia en Français
Mémoires de Jacques Casanova, écrits par lui-même — Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui même Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui même Page de titre de la réédition Garnier de 1910 [1880] de Brockhaus. Auteur Giacomo Casanova [arr … Wikipédia en Français
Mémoires de Jacques Casanova de Seingalt, écrits par lui-même — Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui même Mémoires de J. Casanova de Seingalt, écrits par lui même Page de titre de la réédition Garnier de 1910 [1880] de Brockhaus. Auteur Giacomo Casanova [arr … Wikipédia en Français
Mémoires de j. casanova de seingalt, écrits par lui-même — Page de titre de la réédition Garnier de 1910 [1880] de Brockhaus. Auteur Giacomo Casanova [arr … Wikipédia en Français
Tel qu'en lui-même — Tunis dans les années 1930. Auteur Georges Duhamel Genre Roman Pays d origine … Wikipédia en Français
