-
1 locus
{'loukəs}
1. n (pl loci) лат. място, местоположение, местонахождение
2. мат. геометрично място (на точка), траектория
LOCUS classicus най-често цитиран/най-авторитетен пасаж
LOCUS standi официално положение, юр. право на намеса
LOCUS in quo място на действието* * *{'loukъs} n (pl loci {lousai}) лат. 1. място; местоположение,* * *траектория;* * *1. locus classicus най-често цитиран/най-авторитетен пасаж 2. locus in quo място на действието 3. locus standi официално положение, юр. право на намеса 4. n (pl loci) лат. място, местоположение, местонахождение 5. мат. геометрично място (на точка), траектория* * * -
2 locus
• геометрично място• ходограф, местоположение, траектория, графично изображение на движение -
3 locus of an equation
• геометрично място на точки, които удовлетворяват дадено уравнениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > locus of an equation
-
4 blind locus
• сляпа жила -
5 contact locus
• контактна жила -
6 counter locus
• разсичаща жила -
7 lode locus
мин.• рудна жила -
8 lodge locus
мин.• околошахтов двор -
9 mother locus
• основна жила -
10 ore locus
геол.• руден участък -
11 root-locus analises
• анализ с помощта на коренови ходографиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > root-locus analises
-
12 root-locus analysis
• анализ с помощта на коренови ходографиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > root-locus analysis
-
13 true locus
• пукнатинна жила -
14 unkindly locus
• непромишлена жила -
15 colloquer
v.tr. (lat. collocare, de locus "lieu") в съчет. colloquer des créanciers вписвам кредитори по реда, по който трябва да им се заплати. -
16 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
17 locatif2,
ve adj. (du lat. locus "lieu") ез. който указва местоположение; cas locatif2, местен падеж; subst. locatif2, m. местен падеж, локатив. -
18 loco-
(съставна част на сложни думи) от латински locus "място".
См. также в других словарях:
locus — [ lɔkys ] n. m. • 1865; mot lat. « lieu » ♦ Biol. Localisation précise d un gène particulier sur un chromosome. Locus complexe. Locus létal. Des locus ou des loci [ lɔki; lɔsi ]. ● locus nom masculin (latin locus, lieu) Emplacement précis d un… … Encyclopédie Universelle
locus — lo·cus / lō kəs/ n: the place connected with a particular event having legal significance Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. locus … Law dictionary
Locus — Lo cus, n.; pl. {Loci}, & {Loca}. [L., place. Cf. {Allow}, {Couch}, {Lieu}, {Local}.] 1. A place; a locality. [1913 Webster] 2. (Math.) The line traced by a point which varies its position according to some determinate law; the surface described… … The Collaborative International Dictionary of English
LOCUS — unde dictus sit, exponit hisce Iul. Caes. Scalig. poët. l. 3. c. 89. Locum παρὰ τὸν λόγον dicimus: quia proportio est inter locum et locatum. Λόγος insidiae dicuntur, quia veteres Graeci locum priscâ et abolitâ voce sic appellabant: etiam inter… … Hofmann J. Lexicon universale
locus — (izg. lȍkus) m DEFINICIJA mjesto SINTAGMA locus communis (izg. locus komúnis) »opće mjesto«, izraz kojim se označuje neki poznat, uobičajen, banalan misaoni pojam; locus delicti (izg. locus delìkti) mjesto počinjena zločina ETIMOLOGIJA lat … Hrvatski jezični portal
locus — anat. Voz latina que significa lugar. Medical Dictionary. 2011. locus Lugar o posición determ … Diccionario médico
locus — LÓCUS pl. ci/ s. m. poziţie determinată ocupată de o genă sau de alelele ei în structura cromozomului. (< lat. locus) Trimis de raduborza, 15.09.2007. Sursa: MDN … Dicționar Român
locus — (pl. loci), 1715, locality, from L. locus a place, spot, position, from O.Latin stlocus, lit. where something is placed, from PIE root *st(h)el to cause to stand, to place. Used by Latin writers for Gk. topos. Mathematical sense by 1750 … Etymology dictionary
locus — s. m. [Genética] Ver lócus. • Plural: loci. ‣ Etimologia: palavra latina … Dicionário da Língua Portuguesa
lócus — s. m. 2 núm. [Genética] Local específico de um cromossomo onde está situado um gene. ‣ Etimologia: latim locus, i, lugar, sítio, localidade … Dicionário da Língua Portuguesa
locus — locus. См. локус. (Источник: «Англо русский толковый словарь генетических терминов». Арефьев В.А., Лисовенко Л.А., Москва: Изд во ВНИРО, 1995 г.) … Молекулярная биология и генетика. Толковый словарь.
