-
1 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
2 pour
prép. (lat. class. pro "devant", lat. pop. por) 1. за; faire qqch. pour правя нещо за; 2. поради, заради; le magasin est fermé pour cause de maladie магазинът не работи поради болест на собственика; 3. що се отнася до, като, за; pour toi, je suis d'accord що се отнася до теб, съм съгласен; 4. вместо; se présenter pour elle представи се вместо нея; 5. за да; il est trop poli pour être honnête много е учтив, за да бъде честен; 6. защото, тъй като; понеже; pour l'avoir trahie, elle le détesta понеже я издаде, тя го намрази; 7. против, срещу, по отношение на, към; médicament pour la fièvre лекарство против настинка; 8. loc. adv. pour ainsi dire тъй да се каже; pour lors тогава; 9. loc. conj. pour que за да; pour peu que колкото и малко да, стига само да (+ subj.); 10. loc. prép. pour l'amour de заради; 11. m. нещо за; le pour et le contre за и против. -
3 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
4 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
5 sauf1
prép. (lat. salvus "bien portant, intact") 1. освен, ако не се смята, с изключение на; 2. освен ако; 3. loc. prép. sauf1 а с право да; 4. loc. conj. sauf1 que ако не се смята, че; като не смятаме, че. -
6 avec
prép. (lat. pop. apud-hoc) 1. с, със; aller se promener avec qqn. отивам на разходка с някого; 2. за; se marier avec женя се за; 3. loc. prép. d'avec от; (N.B. voyager en avion пътувам със самолет, но: voyager avec l'avion du soir пътувам с вечерния самолет; une femme aux cheveux blonds жена с руси коси, но: une femme avec des cheveux fraîchement coupés жена с току-що подстригани коси). -
7 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
8 malgré
prép. (de mal2 et gré) 1. въпреки, при все че, напук на, макар; malgré tout въпреки всичко; каквото и да става; 2. loc. prép. malgré que въпреки че, макар че. Ќ Ant. gracê (а). -
9 instar
loc.prép. (adapt. loc. lat. ad instar, de instar "valeur égale") а l'instar de по подобие на, по примера на, като, подобно на. -
10 insu
loc. prép. (de in- et su, p. p. de savoir) в съчет. а l'insu de без знание, без съгласие; а son insu несъзнателно; se trahir а mon insu издавам се несъзнателно; а l'insu de qqn. без знанието на някого. Ќ Ant. au su de; consciemment, sciemment. -
11 vis-à-vis
loc. prép. et m. (de l'a. fr. vis "visage") 1. срещу, насреща; лице с лице; 2. vis-à-vis de по отношение на, към, спрямо; ma fortune est modeste vis-à-vis de la sienne моето състояние е скромно по отношение на неговото; 3. m. разг. човек, който седи срещу някого, събеседник; parler а son vis-à-vis говоря на човека срещу себе си; 4. m. вид двуместно канапе (във форма на S); 5. m. предмет, който се намира отсреща. -
12 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
13 moins
adv. (lat. minus) 1. по-малко; il travaille moins той работи по-малко; 2. prép. без, минус; mettez un moins поставете знак за минус; il fait moins dix десет градуса под нулата е; dix heures moins le quart десет часЂ без петнадесет минути е; 3. loc. adv. au moins най-малко; du moins при положение, в крайна сметка; 4. loc. prép en moins de за по-малко от; de moins en moins все по-малко; moins que rien много малък, нищожен, незначителен; on ne peut moins съвсем малко; plus ou moins малко или повече; le moins au monde ни най-малко; c'est bien le moins това е най-малкото (което може да се направи); а moins на по-ниска цена; а moins de без, с изключение на, в случай че; en moins de deux, en moins de rien много бързо; moins cinq, moins une без малко ( да стане нещо). Ќ Ant. plus, autant, davantage. -
14 près
adv. (bas lat. presse "en serrant") 1. близо, близко, наблизо; il habite tout près той живее съвсем наблизо; 2. loc. adv. de près отблизо; а cela près без да се спираме на това; а peu près приблизително, почти; 3. prép. за означаване близост по място: при, до; 4. loc. prép. près de до, близо до; скоро; почти; tout près de Paris съвсем близо до Париж; être près de la retraite наближавам пенсионна възраст. Ќ près а près последователно, близо; ni de près ni de loin в никакъв случай; suivre qqn. de près следя някого, не го оставям на мира. -
15 cambio
m 1) обмен, замяна, размяна, смяна; libre cambio свободен обмен (търговия); letra de cambio пҐлица; 2) изменение; cambios cuantitativos (calificativos) количествени (качествени) изменения; cambio de dirección промяна на адрес; cambio de domicilio промяна на жилище; 3) обменяне (пари); casa de cambio обменно бюро; 4) курс (валутен); cambio del día курс на деня; 5) дребни пари; dar el cambio връщам дребни пари, развалям; a cambio de loc prep в замяна на, вместо, за, срещу; a la(s) primera(s) de cambio loc adv прен. в първия удобен случай; en cambio loc adv напротив, за сметка на това, докато. -
16 capa
f 1) мантия, плащ, пелерина; gente de capa negra заможни хора; gente de capa parda селяни; 2) слой, пласт; capa social социален слой; 3) прен. предлог, повод; под предлог; 4) прен. укривател; 5) прен. богатство; 6) лист тютюн за външна обвивка на пура; 7) покривка; 8) цвят на животно; 9) прен. повърхностно притежавано качество; capa aguadera мушама; capa del cielo прен. небе, небеса; capa manga мантия на архиепископ, епископ; capa torera плащ на тореадор; andar de capa caída прен., разг. западам (за имот, здраве); a so capa loc adv тайно, съблазнително; defender a capa y espada прен. защитавам с всички сили; de capa y espada loc adv с всички сили (средства); so capa (de) loc prep под претескт; echar uno la capa al toro прен., разг. намесвам се в нечия полза; dejar la capa al toro прен., разг. жертвам нещо, за да се спася от по-голяма опасност; una buena capa todo lo tapa разг. хубавата външност скрива всичко. -
17 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
18 lors
adv. (lat. illa hora, ablatif "а cette heure-là") 1. ост. тогава; 2. loc. adv. pour lors тогава, за тогава; разг. в такъв случай; dès lors оттогава; depuis lors от този момент, от тогава насам; 3. loc. prép. lors de през време на; lors de ses études през време на следването му; 4. loc. conj. dès lors que щом като; lors même que дори когато, дори и когато. Ќ Hom. laure, lord. -
19 manière
f. (bas lat. manuarius "de la main, en main") 1. маниер, начин, способ; manière d'agir начин на действие; 2. pl. обноски; acquérir des manières придобивам обноски; 3. лит. стил; manière floue неясен, неразбираем стил; 4. ост. маниеризъм; 5. вид, сорт; en manière de plaisanterie във вид на шега; 6. loc. conj. de manière que така че; понеже; така, както; 7. loc. adv. en quelque manière тъй да се каже; 8. loc. prép. de manière а по такъв начин, че; en manière de, par manière de във вид на, в качеството на; а la manière de по подобие на, както. Ќ а sa manière по своему; de manière ou d'autre по един или друг начин; en aucune manière в никакъв случай; faire des manières разг. превземам се, лигавя се; la manière forte силата, брутално действие, начин; de cette manière по този начин; de la belle manière грубо; de toute(s) manière(s) във всеки случай; каквото и да стане; d'une certaine manière в определен смисъл, под определен ъгъл (гледна точка); d'une manière générale общо; de (telle) manière que с цел да; de manière а ce que (+ subj.) по такъв начин, че; avoir la manière справям се, Ґправен съм. -
20 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също.
См. также в других словарях:
loc — LOC, locuri, s.n. I. 1. Punct, porţiune determinată în spaţiu. ♢ loc. adv. Din (sau de pe) loc = de acolo de unde este sau se află cineva, stând nemişcat, fără a se deplasa. În (sau pe) loc = a) pe aceeaşi bucată de pământ, acolo unde se află… … Dicționar Român
AUPRÈS DE — loc. prép. Dans le voisinage, dans la proximité de. Sa maison est auprès de la mienne. La rivière passe auprès de cette ville. Il est logé auprès du Palais. Quand il est en colère, il ne fait pas bon auprès de lui. Il vient d’auprès du Palais,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
AUTOUR DE — Loc. prép. qui sert à désigner les êtres ou les choses qui sont environnés par d’autres. Tout le monde s’empresse autour du malade. Il a un bandeau autour de la tête. Le cimetière est autour de l’église. AUTOUR DE indique aussi le Mouvement ou la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
CONSÉQUEMMENT (À) — loc. prép. Par une suite raisonnable et naturelle de. Il a conduit l’affaire conséquemment à ce qui avait été réglé. Tout a été réglé conséquemment aux ordres donnés. Absolument, On a découvert qu’il avait des intelligences avec les ennemis et,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ENCONTRE (À L’... DE) — loc. prép. En opposition à. Elle s’emploie surtout avec le verbe Aller. Aller à l’encontre de quelque chose. à l’encontre du précédent orateur, je dirai que... Absolument, Aller à l’encontre. Cela est juste, personne ne va à l’encontre. C’est là… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ENVI DE (À L’) — loc. prép. En émulation, en rivalité avec. Il y a des défaites triomphantes à l’envi des victoires. Ils luttaient à l’envi les uns des autres. Absolument, à l’envi, à qui mieux mieux. Ils travaillent, ils s’efforcent à l’envi … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
INSTAR DE (À L’) — loc. prép. empruntée du latin. à la manière de, à l’exemple de. Bazar à l’instar de Paris … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
INSU DE (À L’) — loc. prép. Sans que la chose soit sue. à l’insu de tout le monde. Il s’est marié à l’insu de ses parents, de sa famille. On dit aussi C’est à mon insu qu’il a fait cela. Nous sommes quelquefois dirigés à notre insu par nos passions … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
QUANT À — loc. prép. Pour ce qui est de. Quant à lui, il en usera comme il lui plaira. Quant à ce qui est de moi. Quant aux événements de la guerre. Quant à cette affaire. Quant à présent, Pour le moment, jusqu’à nouvel ordre. Quant à, combiné avec les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
meh de, pol — loc prep Mediante. Gracias a, a través de, por medio de … Vocabulario dialectal de Acehúche
appiè — loc. prep. ai piedi, sotto CONTR. sopra … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
