-
1 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
2 contre-pied
m. (de contre- et pied) 1. противоположна посока; противоположно нещо; votre opinion est le contre-pied de la sienne вашето мнение е коренно противоположно на неговото; 2. лов. лъжлива следа на животно, следвана от кучетата; 3. loc. adv. а contre-pied спорт. с неудобния крак. Ќ prendre le contre-pied d'une opinion защищавам точно противоположното становище. -
3 cloche-pied
(а) loc. adv. (de clocher et pied) на един крак; sauter а cloche-pied скачам на един крак. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
6 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
7 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
8 plain,
e adj. (lat. planus) 1. ост. равен, гладък; le plain, de l'eau прилив; 2. loc. adv. de plain, pied направо, без качване, без слизане. Ќ se trouver de plain, pied avec qqn. чувствам се равен с някого ( намираме сходство в характери и разбирания). Ќ Ant. accidenté, inégal. Ќ Hom. plein et formes du v. plaindre - du fém. plaine. -
9 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
10 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
11 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт.
См. также в других словарях:
PIED — Le pied, ou extrémité libre du membre inférieur, présente chez l’homme une disposition unique. Certes, une analyse superficielle risquerait de le considérer comme une structure en régression. Le pied est, en effet, un assemblage d’éléments osseux … Encyclopédie Universelle
PIED — n. m. La partie du corps de l’homme qui est à l’extrémité de la jambe et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds. Marcher… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
PIED — s. m. La partie du corps de l homme, qui est jointe à l extrémité de la jambe, et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
pied — (pié. Le d ne se lie guère que dans : mettre pied à terre, dites pié ta terre ; tenir pied à boule, dites pié ta boule ; armé de pied en cap, dites piétan kap ; mais, du temps de Chifflet, Gramm. p. 213, la prescription de ne jamais prononcer le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CLOCHE-PIED (À) — loc. adv. Sur un seul pied. Aller à cloche pied. Sauter à cloche pied. Jouer à cloche pied … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
haut le pied — ⇒HAUT( )LE( )PIED, (HAUT LE PIED, HAUT LE PIED)loc. adv., loc. adj. et subst. masc. inv. A. Loc. adj. à valeur adv. (gén. avec trait d union) 1. Rare, emploi adv. Rapidement, à la hâte (primitivement : en levant le pied pour mieux courir, pour s… … Encyclopédie Universelle
haut-le-pied — ⇒HAUT( )LE( )PIED, (HAUT LE PIED, HAUT LE PIED)loc. adv., loc. adj. et subst. masc. inv. A. Loc. adj. à valeur adv. (gén. avec trait d union) 1. Rare, emploi adv. Rapidement, à la hâte (primitivement : en levant le pied pour mieux courir, pour s… … Encyclopédie Universelle
plain-pied — 1. plain, plaine [ plɛ̃, plɛn ] adj. • 1155; lat. planus → 1. plan 1 ♦ Vx Plat, uni, égal. « des lieux plains et sablonneux » (Rousseau). (Belgique) Tapis plain : moquette. 2 ♦ N. m. Vx Le plain de l eau : la haute mer. Mod. Mar. Niveau le plus… … Encyclopédie Universelle
arrache-pied (d') — ⇒ARRACHE PIED (D ), loc. adv. Fam. Tout de suite et avec un acharnement ininterrompu. Se mettre d arrache pied à un ouvrage, travailler d arrache pied, lutter d arrache pied : • 1. J ai pour deux grands mois de travail d arrache pied aux… … Encyclopédie Universelle
cloche-pied — (à) [ aklɔʃpje ] loc. adv. • v. 1400; de 2. clocher et pied ♦ En tenant un pied en l air et en sautant sur l autre. Aller, sauter à cloche pied. cloche pied (à) Fam. Peur. Avoir la clope: avoir peur. ⇒CLOCHE PIED, loc. adv. et subst. masc. A. À… … Encyclopédie Universelle
contre-pied — [ kɔ̃trəpje ] n. m. VAR. contrepied • 1561; de contre et pied 1 ♦ Vén. Fausse piste suivie par les chiens. 2 ♦ Cour. Ce qui est diamétralement opposé à (une opinion, un comportement). ⇒ contraire, contrepartie, inverse, opposé. Vos opinions sont… … Encyclopédie Universelle
