-
1 llevar
1. tr 1) нося, пренасям, превозвам; llevar a cuestas нося, мъкна на рамо; 2) облечен съм, нося (дрехи); llevar bigote (pelo suelto) нося мустаци (пусната коса); 3) получавам пари, права върху нещо; 4) (a) водя (за път); 5) търпя, понасям, издържам; 6) раждам, нося плод (за земя, растение и др.); 7) превъзхождам, превишавам; llevar lo mejor вземам връх; llevar lo peor а) победен съм; б) губя, изгубвам; llevar las de perder в неизгодна позиция съм; 8) по-възрастен съм, по-стар съм; le lleva diez años по-стар е от него с десет години; 9) имам, снабден съм, нося в себе си (пари, предмети); 10) откъсвам, отнасям, събарям; 11) вземам, водя със себе си някого; 12) (a + inf) подбуждам, заставям; карам да; 13) вземам имот (земя) под аренда; 14) представям, запознавам; 15) управлявам, администрирам; 16) с понятия за време: прекарвам, продължавам да съм в същото състояние, място, действие; llevaba seis años de carrera от шест години е в кариерата; 17) със същ. ritmo, compàs и др. поддържам; llevar buen paso поддържам добър (бърз) ход; 18) на мода съм, нося се; Este año se lleva el azul Тази година е на мода (се носи) синият цвят; llevar a cabo осъществявам, довеждам до край; llevar adelante продължавам; llevar prisa бързам; llevar dentro de sí съдържам, заключавам в себе си; llevar a efecto привеждам в изпълнение; llevar las cuentas водя счетоводство; llevar la cuenta водя сметка; 2. prnl 1) отнемам нещо някому, вземам го за себе си; 2) отнасяме се един към друг по определен начин; 3) отдавам се (на гняв, отчаяние); llevar uno consigo a alguien прен. взимам със себе си, придружен съм от; llevar encima algo нося със себе си пари или скъпоценности; llevarla hecha разг. подготвил съм почвата за нещо; llevarlas bien (mal) con alguien разг. разбирам се добре (лошо) с някого; llevar uno por delante una cosa прен. никога не забравям за нещо, винаги го имам предвид; llevarse por delante прен., разг. разрушавам, убивам, премахвам всяка пречка по пътя си (и прен.); llevar y traer прен., разг. занимавам се с клюки. -
2 cabo
m 1) край, завършек; 2) крайчец, край; 3) дръжка, ръкохватка; 4) конец, нишка; 5) малък вързоп; 6) шев, водач; 7) място, страна, част; 8) pl аксесоари към облекло; 9) прен. засегната тема в разговор; 10) геогр. нос; cabo de Buena Esperanza нос Добра надежда; 11) мор. въже; 12) малък денк, бала; 13) воен. ефрейтор; cabo de cuartel дежурен по казарма; 14) опашка (на кон); 15) крака, муцуна, грива на кон, кобила; llevar a cabo изпълнявам, осъществявам; cabo suelto прен., разг. непредвидено обстоятелство, нерешен проблем; al cabo loc adv накрая; dar cabo a alguna cosa изпипвам нещо докрай; dar cabo de прен. довършвам, развалям; al cabo de след; de cabo a cabo, de cabo a rabo loc adv отначало докрай; por ningún cabo loc adv по никакъв начин; al fin y al cabo в края на краищата; 16) прен. край, граница на нещо. -
3 punta
f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така.
См. также в других словарях:
llevar a cabo o al cabo una cosa — coloquial Ejecutar o concluir: ■ fue la responsable de llevar a cabo la reedición de la obra … Enciclopedia Universal
llevar — verbo transitivo 1. Hacer (una persona) que [una persona o cosa] pase de [un lugar a otro] o llegue a [un lugar]: Llevó el paquete a … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
cabo — sustantivo masculino 1. Extremo o punta de una cosa: Hizo un nudo en los dos cabos de la cuerda. 2. Parte pequeña que queda de una cosa: Sólo les quedaba un cabo de vela para alumbrarse. 3. Fibra o hilo: La lana es bastante gruesa, tiene ocho… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Cabo — (Del lat. caput, cabeza.) ► sustantivo masculino 1 Cualquiera de los extremos de las cosas. 2 Resto o parte pequeña que queda de alguna cosa. 3 Mango, asa o apéndice por donde se agarra alguna cosa. 4 Paquete o bulto pequeño, menor que el fardo.… … Enciclopedia Universal
cabo — cabo1 (Del lat. caput, cabeza). 1. m. Cada uno de los extremos de las cosas. 2. Extremo o parte pequeña que queda de algo. Cabo de hilo, de vela. 3. mango1. 4. En algunos oficios, hilo o hebra. 5. En las aduanas, lío pequeño que no ll … Diccionario de la lengua española
cabo — {{＃}}{{LM C06394}}{{〓}} {{SynC06539}} {{［}}cabo{{］}} ‹ca·bo› {{《}}▍ s.com.{{》}} {{＜}}1{{＞}} {{♂}}En el Ejército,{{♀}} persona cuya categoría militar es superior a la de soldado e inferior a la de sargento. {{《}}▍ s.m.{{》}} {{＜}}2{{＞}} {{♂}}En un… … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
llevar — (Del lat. levare, aliviar.) ► verbo transitivo 1 Tomar una persona una cosa consigo y hacerla llegar a un destino: ■ yo te llevaré los papeles a la oficina. SINÓNIMO transportar 2 Conducir una montura o un vehículo: ■ yo llevo el coche a la ida y … Enciclopedia Universal
cabo — sustantivo masculino 1) punta, extremo, extremidad, remate, fin. 2) mango. 3) fin, final. 4) promontorio, lengua de tierra. Promontorio se utiliza si el cabo es alto y escarpado; lengua de tierra, si es estrecho y largo … Diccionario de sinónimos y antónimos
cabo — (m) (Básico) parte más extrema de un objeto Ejemplos: Para hacer el nudo hay que coger un cabo de hilo y enlazarlo con el otro. El niño es tan pequeño que siempre duerme en un cabo de la cuna. Colocaciones: llevar a cabo Sinónimos: final, extremo … Español Extremo Basic and Intermediate
llevar a término — Hacer o realizar una cosa: ■ logró llevar a término su sueño de viajar. SINÓNIMO [llevar a cabo] … Enciclopedia Universal
llevar — transitivo 1) transportar, trasladar, transferir. ≠ traer. «Llevar tiene una significación más amplia que trasladar. Este último verbo requiere la indicación del sitio a que se lleva la cosa que se alude. Cuando decimos que una recua lleva trigo … Diccionario de sinónimos y antónimos
