-
1 littéraire
adj. (lat. litterarius) литературен, книжовен; journal littéraire литературен вестник; m.,f. литератор, преподавател по литература. Ќ le monde littéraire писателският свят. -
2 causerie
f. (de causer) интимен разговор; беседа; разговаряне, беседване; une causerie littéraire литературна беседа. -
3 cercle
m. (lat. circulus, de circus "cercle") 1. кръг, окръжност; cercle arctique полярният кръг; 2. обръч; 3. шина, колело; 4. клуб; общество; cercle littéraire литературен клуб; 5. събрание, събиране; 6. учебен кръжок; 7. транспортир. Ќ cercle vicieux омагьосан кръг, безизходно положение; cercle de qualité група от производители, поддържащи високо качество. -
4 critique
adj. et n. (bas lat. criticus, gr. kritikos, de krinein "juger comme décisif") 1. f. критика; critique littéraire литературна критика; faire la critique de qqch. критикувам нещо; 2. m., f. критик (литературен); 3. adj. критичен, разсъдлив; esprit critique критичен ум; който подлага на съмнение; 4. решителен, опасен, критичен; moment critique решителен момент; phase critique критична фаза, момент (на болест); masse critique физ. критична маса (необходима за започване на ядрена реакция; 5. f. статия на критик за художествена творба; 6. adj. критичен, който се отнася отрицателно към нещо. Ќ âge critique критическа възраст ( за жена). Ќ Ant. crédulité, naïveté; admiration, éloge, louange; admirateur; crédule, naif; admiratif, flatteur, élogieux, laudatif; constructif. -
5 espace1
m. (lat. spatium) 1. пространство, простор; espace1s verts зелена зона в град (където няма автомобили); 2. разстояние; laisser de l'espace1 entre оставям разстояние между; 3. муз. интервал, промеждутък между линиите на петолинието; 4. в съчет. dans l'espace1 de в продължение на, в разстояние на, в течение на; dans l'espace1 d'un an в продължение на една година; 5. pl. ост. небе, небеса; 6. мат. пространство; l'espace1 a trois dimensions пространството има три измерения; 7. физ. espace1-temps пространство, време; 8. лит. област; l'espace1 littéraire литературна област. -
6 exégèse
f. (gr. exêgкsis "explication") тълкуване; l'exégèse sacrée тълкуване на библията; exégèse littéraire литературно тълкуване на текстове. -
7 formation
f. (lat. formatio) 1. образуване, формиране; създаване, възникване; formation du pluriel образуване на множествено число; formation d'une entreprise създаване на предприятие; 2. ист. формация, строй; 3. воен. строй, построяване, ред; formation de marche походен строй; 4. войскова част, формация; formations motorisées моторизирани части; 5. образование; обучение; formation littéraire литературно образование; formation professionnelle професионално обучение. Ќ Ant. déformation, destruction. -
8 littérairement
adv. (de littéraire) литературно, книжовно. -
9 littérarité
f. (de littéraire) летературност. -
10 matinée
f. (de matin) 1. сутрин до обед, утрин, преди обед; 2. утро, дневно представление; matinée littéraire (musicale) литературно (музикално) утро; 3. ост. матине ( женска утринна дреха). Ќ faire la grasse matinée спя до късно сутрин, успивам се. Ќ Ant. soirée. -
11 panthéon
m. (lat. Pantheon; gr. Pantheion; de pan- et theos "dieu") 1. ант. пантеон; 2. прен. съвкупност от известни личности; le panthéon littéraire известни, значими писатели. -
12 paralittéraire
adj. (de para1- et littéraire) който се отнася до дейности, близки на литературата, паралитературен. -
13 représentation
f. (lat. repræsentatio, de repræsentare) 1. ост., юр. представяне, показване; représentation d'acte представяне на акт, документ; 2. представление, представяне; représentation d'une pièce представяне на пиеса; représentation de gala галапредставление; 3. възпроизвеждане, изобразяване; représentation graphique графично изобразяване; représentation des passions dans une њuvre littéraire изобразяване на страстите в литературна творба; 4. положение, начин на живот, който съответства на висок ранг; представителност; 5. търговско и дипломатическо представителство; 6. персонал на търговско или дипломатическо представителство; 7. народно представителство (в парламент); 8. всички депутати, народни представители; 9. ост. лек упрек, забележка; мъмрене; 10. юр. наследяване от второ лице след смъртта на прекия наследник; 11. лог. представа; 12. изображение, емблема, схема, графика; 13. ост. придаване на важност, импониране; 14. представляване на някого (пред съда, в чужбина и др.). Ќ être en représentation показвам се, изтъквам се, импонирам на останалите. -
14 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage.
См. также в других словарях:
littéraire — [ literɛr ] adj. et n. • 1527; lat. litterarius 1 ♦ Qui a rapport à la littérature (II) . Œuvres littéraires. Citation littéraire. La vie littéraire. Milieux, cercles, salons littéraires. La saison des prix littéraires. ♢ Qui étudie les œuvres,… … Encyclopédie Universelle
Littéraire — Littérature La liseuse, de Jean Honoré Fragonard, 1772 Le mot littérature (du latin littera, « lettre », puis litteratura, « écriture », « grammaire », « culture ») désigne principalement … Wikipédia en Français
littéraire — (li té rê r ) adj. Qui appartient aux belles lettres. Société littéraire. La critique littéraire. • Il aurait mieux aimé être inconnu toute sa vie, que de voir le calme de sa vie troublé par ces orages littéraires que l esprit et la science… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LITTÉRAIRE — adj. des deux genres Qui appartient aux belles lettres. Société, journal littéraire. Nouvelles, mémoires littéraires. Anecdote littéraire. Dispute littéraire. La critique littéraire. Le sujet de cet ouvrage est plus littéraire que scientifique.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
LITTÉRAIRE — adj. des deux genres Qui appartient aux lettres, à la littérature. Société, journal littéraire. La critique littéraire. Le sujet de cet ouvrage est plus littéraire que scientifique. Propriété littéraire. Voyez PROPRIÉTÉ. Le monde littéraire, Ceux … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
LITTÉRAIRE (CRITIQUE) — L’expression «critique littéraire» recouvre aujourd’hui deux activités relativement autonomes. Elle désigne d’une part les comptes rendus de livres dans la presse, à la radio, à la télévision: parlons ici de «critique journalistique». Elle… … Encyclopédie Universelle
littéraire — См. letterario … Пятиязычный словарь лингвистических терминов
littéraire — nf. litèréro, a, e (Albanais) … Dictionnaire Français-Savoyard
Commentaire littéraire au baccalauréat français — Pour les articles homonymes, voir Commentaire. Article principal : Épreuve anticipée de français. Le commentaire littéraire doit situer le texte étudié au sein de l hi … Wikipédia en Français
CRÉATION LITTÉRAIRE — Toutes les démarches de notre pensée occidentale et de nos analyses sont menacées, depuis des siècles, par la simplification dualiste des problèmes et par l’effort de réduction moniste des solutions. On commence – sinon depuis Aristote, du moins… … Encyclopédie Universelle
Le Figaro Littéraire — Pays France Langue Français … Wikipédia en Français
