-
1 libérer
v.tr. (lat. liberare) 1. освобождавам, пускам на свобода; 2. демобилизирам, уволнявам; se libérer 1. освобождавам се; 2. юр. изплащам си дълга, отървавам се от задължение. Ќ Ant. arrêter; capturer; emprisonner; asservir. -
2 accabler
v.tr. (lat. pop. °catabola; gr. katabolê "lancement") 1. ост., лит. смазвам (под някаква тежест); 2. ост. събарям, довършвам (противник); 3. обсипвам, отрупвам ( с думи), нападам; accabler d'injures обсипвам с хули; унижавам някого; 4. потискам, обременявам, изтощавам; accabler le peuple d'impôts обременявам народа с данъци; accabler de travail смазвам с работа; la fatigue l'accable умората го смазва; 5. изпълвам, отрупвам; accabler de cadeaux отрупвам с подаръци; 6. юр. уличавам; accabler l'accusé уличавам обвиняемия. Ќ Ant. soulager, décharger, libérer, réconforter. -
3 arrêter
v. (lat. pop. °arrestare) I. v.tr. 1. спирам; arrêter le train спирам влака; 2. задържам, арестувам; 3. прекъсвам (някого, дейност, процес и др.); приключвам; arrêter un compte приключвам сметка; 4. закрепям, прикрепям; 5. изработвам (проект и др.); 6. определям, решавам, преча, попречвам; qqn. l'arrête нещо му пречи; II. v.intr. спирам (се); arrêtez un moment! спрете (се) за миг! s'arrêter спирам се, бавя се; обръщам внимание; s'arrêter а des riens обръщам внимание на подробности. Ќ Ant. mouvoir, remuer; élargir; libérer, relâcher, relaxer. -
4 assujettir
v.tr. (de a- et sujet) 1. покорявам, поробвам, принуждавам; 2. прен. подчинявам; 3. закрепявам; фиксирам; s'assujettir покорявам се, подчинявам се. Ќ Ant. délivrer, libérer. -
5 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
6 brider
v.tr. (de bride) 1. слагам юзди, обяздвам; brider un cheval обяздвам кон; 2. техн. стягам, затягам със скоби; brider deux tuyaux свързвам два маркуча със скоби; 3. готв. завързвам; brider une volaille завързвам крайниците на птица (при готвене); 4. прен. задържам, попречвам, спъвам; brider qqn. dans ses élans прен. възпирам някого в поривите му, спирам поривите на някого. Ќ brider un arbre завързвам дърво, за да спре да расте; cette veste me bride ост. това сако ме стяга. Ќ Ant. débrider, libérer. -
7 capturer
v.tr. (de capture) 1. улавям, хващам, залавям; 2. пленявам; capturer un navire пленявам кораб; 3. арестувам. Ќ Ant. lâcher, libérer. -
8 claustrer
v.tr. (de claustral, ou lat. claustrare) затварям, изолирам някого в уединено място; se claustrer затварям се, изолирам се. Ќ Ant. libérer. -
9 coffrer
v. tr. (de coffre) 1. строит. кофражирам; 2. разг. затварям, вкарвам в затвор. Ќ Ant. décoffrer; libérer. -
10 consigner
v.tr. (lat. consignare "sceller") 1. давам заповед, заповядвам; 2. подлагам на домашен арест; лишавам от отпуск; 3. влагам, оставам на съхранение, оставям на гардероб (в жп. гара и др.); consigner sa valise оставям куфара си (на гардероб); 4. записвам, взимам бележка; consigner une pensée sur un carnet записвам мисъл в бележник; 5. оставям сума на депозит или като гаранция; 6. наказвам ученик да остане в училище след часовете; 7. забранявам достъпа до нещо; consigner sa porte а qqn. забранявам на някого да идва в дома ми; 8. фактурирам амбалаж на стока при покупката Ј, който след това може да се върне и парите за него да се получат обратно. Ќ Ant. déconsigner, retirer, omettre, taire; délivrer, libérer. -
11 contraindre
v.tr. (du lat. constringere "serrer") 1. принуждавам, насилвам; заставям; contraindre qqn. а agir contre songré заставям някого да действа против волята си; contraindre par voie de justice принуждавам по съдебен ред; 2. ост., лит. сдържам, възпрепятствам; contraindre ses sentiments сдържам, скривам чувствата си; se contraindre насилвам се; сдържам се. Ќ Ant. aider, permettre; libérer. -
12 détenir
v.tr. (d'apr. lat. detinere) 1. задържам (в затвор); 2. присвоявам, обсебвам. Ќ Ant. donner, laisser, perdre; délivrer, libérer. -
13 domestiquer
v.tr. (de domestique) 1. опитомявам; 2. прен. приучвам към раболепие; se domestiquer опитомявам се. Ќ Ant. affranchir, émanciper, libérer. -
14 emprisonner
v.tr. (de en- et prison) 1. затварям, задържам в затвор; 2. прен. отнемам свободата (в манастир); подвластен съм; emprisonner dans ses préjugés подвластен на предразсъдъците си; 3. разш. държа на тясно, притискам; s'emprisonner затварям се, заключвам се, уединявам се. Ќ Ant. élargir, libérer. -
15 endiguer
v.tr. (de en- et digue) 1. построявам дига, заграждам с бент; 2. прен. ограничавам, сдържам. Ќ Ant. libérer. -
16 envahir
v.tr. (lat. pop. °invadire, class. invadere "pénétrer dans") 1. нахлувам, нахълтвам; завладявам, завземам; 2. заливам, наводнявам; 3. разпростирам, обхващам. Ќ Ant. libérer; fuir, partir, quitter, retirer(se). -
17 garrotter
v.tr. (de garrot2) 1. връзвам здраво; 2. прен., разг. обвързвам; garrotter qqn. обвързвам някого. Ќ Ant. délier, délivrer, libérer. -
18 gêner
v.tr. (de gêne) 1. затруднявам, преча, стягам; ces souliers me gênent тези обувки ми стягат; le paquet me gêne пакетът ми пречи; 2. прен. затруднявам, преча; 3. затруднявам (материално); je suis un peu gêné малко съм затруднен парично; 4. ост. измъчвам, подлагам на телесно мъчение; изтезавам; 5. смущавам, създавам неприятности, поставям в трудна ситуация; se gêner 1. стеснявам се, притеснявам се; 2. ограничавам се (в разходите); 3. (Швейцария) срамувам се. Ќ ne vous gênez pas! не се стеснявайте! не се срамувайте! Ќ Ant. soulager; aider, dégager, libérer, servir; mettre а l'aise. -
19 incarcérer
v.tr. (lat. incarcerare, de carcer "prison") затварям, арестувам, вкарвам в затвор. Ќ Ant. délivrer, libérer. -
20 libérable
adj. (de libérer) 1. който може да бъде освободен; 2. който подлежи на уволняване; militaire libérable военно лице, което подлежи на уволнение.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
libérer — [ libere ] v. tr. <conjug. : 6> • 1495 p. p. « exempté »; lat. liberare 1 ♦ (1541) Mettre (un prisonnier) en liberté. ⇒ élargir, relâcher, 1. relaxer. Négociations pour faire libérer un otage. ♢ Par ext. (1602) Délivrer de ce qui lie, de ce … Encyclopédie Universelle
liberer — Liberer. v. act. Delivrer de quelque chose qui incommodoit & estoit à charge. Il faut vous liberer de cette dette. il veut liberer sa maison de cette servitude. j ay transigé avec luy pour me liberer des poursuites qu il faisoit contre moy … Dictionnaire de l'Académie française
LIBÉRER — v. tr. T. de Jurisprudence Décharger d’une dette, d’une servitude. Il veut libérer sa maison de cette hypothèque. J’ai transigé avec lui pour me libérer des poursuites qu’il faisait contre moi. Libérer sa conscience, Faire un acte, une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
libérer — (li bé ré. La syllabe bé prend un accent grave quand la syllabe qui suit est muette : je libère ; excepté au futur et au conditionnel : je libérerai, je libérerais) v. a. 1° Terme de jurisprudence. Décharger d une obligation. Il veut libérer sa … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LIBÉRER — v. a. T. de Jurispr. Délivrer de quelque chose qui incommode, qui est à charge. Il veut libérer sa maison de cette servitude. Il s emploie aussi avec le pronom personnel. J ai transigé avec lui pour me libérer des poursuites qu il faisait… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
libérer — vt. LIBÈRÂ (Albanais, Cordon, Giettaz), pp. => Libéré. E. : Sortir. A1) se libérer, se rendre libérer libre // disponible ; se défouler : s libèrâ vp. (001). A2) se libérer, se défouler : s lâshî <se lâcher> vp. , s léssî alâ <se… … Dictionnaire Français-Savoyard
Libérer sa conscience — ● Libérer sa conscience se décharger du remords par un aveu … Encyclopédie Universelle
Libérer son cœur — ● Libérer son cœur dire ce qu on a sur le cœur, dévoiler des sentiments qui l oppressent … Encyclopédie Universelle
se libérer — ● se libérer verbe pronominal être libéré verbe passif Se dégager de ce à quoi on est assujetti, de ce qui vous domine : Se libérer de la tutelle de ses parents. Acquitter une dette, une obligation. ● se libérer (synonymes) verbe pronominal être… … Encyclopédie Universelle
dégager — [ degaʒe ] v. tr. <conjug. : 3> • 1190; de dé et gage I ♦ 1 ♦ Retirer (ce qui avait été donné en gage, en hypothèque, en nantissement). Dégager sa montre du mont de piété. Fig. Dégager sa parole, la reprendre après l avoir imprudemment… … Encyclopédie Universelle
délivrer — [ delivre ] v. tr. <conjug. : 1> • XI e; bas lat. deliberare, de dé et lat. class. liberare « mettre en liberté », d apr. livrer I ♦ 1 ♦ Rendre libre. ⇒ libérer. Délivrer un prisonnier, un esclave, un animal pris au piège. Délivrer un… … Encyclopédie Universelle
