-
1 change1
m. (de changer) 1. смяна, замяна, размяна, обмяна; gagner au change1, perdre au change1 печеля при размяната, губя при размяната; 2. размяна на пари (от една валута в друга); faire le change1 de francs en leva обменям франковете в левове; bureau de change1 бюро за смяна на пари, обменно бюро; 3. цена, която се иска за размяна на една валута с друга, курс; cours du change1 курсът на чуждите валути; taux de change1 fixe фиксиран обменен курс. Ќ agent de change1 борсов посредник (за валути); lettre de change1 менителница, полица; change1 или change1 complet памперс, пелена за еднократна употреба. -
2 lev
m. (mot bulgare "lion") (pl. leva) лев ( българска монетна единица). -
3 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van.
См. также в других словарях:
leva — leva … Dictionnaire des rimes
leva (1) — {{hw}}{{leva (1)}{{/hw}}s. f. 1 Macchina semplice costituita da un asta mobile intorno a un punto fisso, detto fulcro, cui viene applicata una potenza per vincere una resistenza | Bracci della –l, distanze della potenza e della resistenza dal… … Enciclopedia di italiano
Leva — Porté dans le département du Nord et en Belgique, c est une forme wallonne correspondant à le val (ou la val ), autrement dit un toponyme devenu nom de famille. À noter que diverses communes s appellent Leval, tant en Belgique que dans le Nord.… … Noms de famille
Leva — ist der Familienname folgender Personen: Martin Gastón Leva (* 1979), argentinischer Fußballspieler Scott Leva (* 1958), US amerikanischer Stuntman Für die gleichnamige Heuschreckengattung siehe Leva (Gattung). Siehe auch Lewa D … Deutsch Wikipedia
leva — LÉVA, leve, s.f. Unitate monetară principală în Bulgaria. – Din bg. leva. Trimis de LauraGellner, 20.05.2004. Sursa: DEX 98 léva s. f., g. d. art. lévei; pl. léve Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic LÉV//A levae … Dicționar Român
levă — léva / lévă s. f., g. d. art. lévei; pl. léve Trimis de gall, 31.01.2008. Sursa: DOOM 2 lévă v. leva Trimis de gall, 31.01.2008. Sursa: DOOM 2 … Dicționar Român
leva — lȇva ž DEFINICIJA reg. dizanje ljudi u vojsku, pozivanje u vojnike [ići u levu]; novačenje, regrutacija, stavnja ONOMASTIKA pr.: Lȇva (Šibenik, Split) ETIMOLOGIJA tal. ← lat. levare: podići … Hrvatski jezični portal
leva — sustantivo femenino 1. Uso/registro: restringido. Reclutamiento de personas para un servicio general, especialmente para el Ejército: Las levas solían tener carácter forzoso. Sinónimo: alistamiento. 2. Área: marina Acción de partir una e … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Leva — Leva, Antonio, Herzog von L., geb. 1480 in Navarra; nahm Kriegsdienste, zeichnete sich unter Gonsalvo de Cordova bei der Eroberung Neapels aus, vertrieb 1523 den Admiral Bonnivet aus Mailand u. vertheidigte 1525 Pavia gegen Franz I. von… … Pierer's Universal-Lexikon
Léva — (Levenez, Levieze), 1) Bezirk im Comitate Bors des ungarischen Verwaltungsgebiets Presburg; 2) Marktflecken darin, unweit dem Granfluß; sonst befestigt; katholische u. reformirte Kirche, katholisches Gymnasium; Ackerbau, Wiesen, Weide, Wein u.… … Pierer's Universal-Lexikon
Léva — (spr. lēwa, Lewenz), Stadt mit geordnetem Magistrat im ungar. Komitat Bars, an der Bahnlinie Csata Gran Bresnitz, mit Schloß, Piaristenkloster, Weinbau, kath. Obergymnasium, Lehrerpräparandie, Bezirksgericht und (1901) 8488 meist magyarischen und … Meyers Großes Konversations-Lexikon
