-
1 pied-de-veau
m. (de pied de veau) бот. петнист змиярник. -
2 adorer
v.tr. (lat. adorare) 1. обожавам, боготворя, издигам в култ; adorer le veau d'or кланям се на златния телец; 2. обичам силно, обожавам; adorer la musique обожавам музиката; adorer sa fille обичам дъщеря си. Ќ Ant. détester. -
3 blanquette
f. (dimin. de blanc) 1. вид шумящо бяло вино от Лангдок; 2. готв. яхния от бяло месо, фрикасе; blanquette de veau телешко фрикасе. -
4 cervelle
f. (lat. cerebella, fém. de cerebellum) 1. анат. мозък cervelle de veau телешки мозък; 2. прен. глава, ум, разум. Ќ brûler la cervelle а qqn. застрелвам някого в главата; cela lui trotte dans la cervelle това го занимава постоянно; se brûler la cervelle пръскам си черепа, застрелвам се; se creuser la cervelle блъскам си главата над нещо; se mettre qqch. dans la cervelle замислям нещо; cervelle de cahut вид бито бяло сирене с подправки. -
5 garnir
v.tr. (frq. °warnjan "prendre garde", d'où "protéger") 1. снабдявам с необходимото, съоръжавам; garnir un rayon de livres запълвам рафт с книги; garnir un mur de bois облицовам с дърво стена; 2. украсявам, гарнирам; garnir une robe de dentelles украсявам, рокля с дантели; garnir un manteau de fourrure гарнирам, подплатявам манто с кожа; 3. гарнирам; garnir une pièce de veau гарнирам порция телешко; 4. пълня, изпълвам; garnir un portefeuille d'argent пълня портфейл с пари; se garnir 1. изпълвам се, пълня се; la salle se garnit de spectateurs залата се пълни със зрители; 2. гарнирам се; 3. съоръжавам се. Ќ Ant. dégarnir; dépeupler. -
6 godiveau
m. (d'un rad. god- "enflé" et beille "ventre", lat. botulus "boyau", d'apr. veau) 1. топче от месо в чорба; 2. яхния с кълцано месо. -
7 mégis
m. (de l'a. fr. megier "soigner", lat. medicare) луга, пепелява вода за щаване на кожи; veau, mouton mégis телешка, овча кожа, която е седяла известно време в луга. -
8 or2
m. (lat. aurum) 1. злато; le veau d'or2 библ. златният телец; or2 natif, or2 fin чисто злато; mine d'or2 златна мина; chercheur d'or2 златотърсач; or2 jaune, blanc жълто, бяло злато; or2 rouge червено злато (с примеси от мед); lingot, barre d'or2 златно кюлче; or2 massif масивно злато; couvrir d'une feuille d'or2 позлатявам; étoffe brodée d'or2 брокат; l'or2 noir петрол; 2. златен предмет, блюдо; 3. златни монети; 4. златист цвят; 5. злато, пари, богатство. Ќ affaire (marché) d'or2 много изгодна работа, сделка; cњur d'or2 прекрасно (златно) сърце; des jours filés d'or2 et de soie спокойни и щастливи дни; cousu d'or2 потънал в злато, много богат; pour tout l'or2 du monde за нищо на света; rouler sur l'or2 тъна в злато; tout ce qui brille n'est pas or2 погов. всичко, което блести, не е злато; couvrir qqn. d'or2 плащам щедро; valoir son pesant d'or2 много съм ценен; parler d'or2 казвам ценни неща, говоря смислено; franc comme l'or2 много честен; le silence est d'or2 мълчанието е злато. -
9 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
10 vache
f. (lat. vacca) 1. крава; vache laitière млечна крава; la vache met bas son veau кравата ражда теленце; traire les vaches доя кравите; maladie de la vache folle болестта луда крава; 2. краве месо; 3. кравешка кожа; 4. прен., неодобр., ост. крава (за много дебела жена); 5. разг., ост. полицай; vache а roulettes полицай на велосипед; 6. adj. неодобр. подъл, жесток човек; 7. ост., нар. мързелив и отпуснат човек; 8. la vache! да му се не види!, а, стига бе! (за възмущение, учудване, възхищение); 9. adj. разг. лош, строг, груб; 10. платнен съд за пренасяне на течности ( използван при лагеруване). Ќ manger de la vache enragée живея мизерно, с много лишения; parler français comme une vache espagnole говоря лошо френски език; vache а lait човек, когото използват; coup de pied de (en) vache подлост, лош, подъл номер; chacun son métier, les vaches seront bien gardées посл. там, където всеки си гледа работата, всичко върви добре; être gros comme une vache много съм дебел; il pleut comme vache qui pisse вали много силно; peau de vache лош човек. Ќ Ant. chic, gentil, indulgent. -
11 val
m. (lat. vallis) (pl. vaux и vals) ост. дол, долина; le Val de Loire част от долината на река Лоара; а val следвайки наклона на долината. Ќ par monts et par vaux по гори и долини, навсякъде. Ќ Hom. vau, veau, vos. -
12 vêler
v.intr. (de veel "veau") теля се, отелвам се ( за крава). -
13 vélin
m. (de veel "veau") 1. велен, фина телешка кожа; 2. adj. веленов; papier vélin веленова хартия (луксозна, фина гланцова хартия, подобна на пергамент). -
14 votre,
pl. vos adj. poss. (lat. pop. °voster, class. vester) ваш (ваша, вашо, ваши); Votre Majesté Ваше Величество; а votre, santé за ваше здраве; а votre, place на ваше място; Votre dévoué serviteur Ваш предан слуга. Ќ Hom. vau, vaux (val), veau.
См. также в других словарях:
veau — [ vo ] n. m. • fin XIIe; vedel, veelXIIe; lat. vitellus 1 ♦ Petit de la vache, pendant sa première année, qu il soit mâle ou femelle. Veau nourri au lait, au fourrage (⇒ broutard) . Après un an, le veau mâle s appelle bouvillon, taurillon, le… … Encyclopédie Universelle
veau — VEAU. subst. m. Le petit de la vache. Veau gras. longe de veau. ris de veau. fraise, jarret de veau. teste de veau. On appelle, Veau de lait, Un veau qui tette la mere. On appelle, Eau de veau, De l eau dans laquelle on a fait boüillir quelque… … Dictionnaire de l'Académie française
veau — Veau, m. monosyll. Vitulus, Buculus. Chair de veau, Vitulina, Caro vitulina. Du veau rosti, Assum vitulinum. Cic. Qui n a non plus d arrest qu un jeune veau, ou un cheval deslié, qui n est point domté, ou a esté long temps à l estable sans rien… … Thresor de la langue françoyse
Veau d’or — Veau d or L adoration du veau d or, Nicolas Poussin Dans la Bible, le Veau d or (en hébreu : עגל הזהב) est un symbole de l idolâtrie. Histoire d après la Bible Épisode de l’Exode (Ex 32) du peuple hébreu de l’Égypte vers la … Wikipédia en Français
Veau de la Pentecote — Veau de la Pentecôte Le veau de la Pentecôte correspond à une opération de promotion alimentaire de la Confédération française de la boucherie apparue en France à la fin des années 1990. Même si le veau de la Pentecôte est moins traditionnel que… … Wikipédia en Français
Veau de la pentecôte — Le veau de la Pentecôte correspond à une opération de promotion alimentaire de la Confédération française de la boucherie apparue en France à la fin des années 1990. Même si le veau de la Pentecôte est moins traditionnel que la dinde de Noël, l… … Wikipédia en Français
Veau de lait, cochon de lait — ● Veau de lait, cochon de lait veau, cochon qui tête encore, ou qu on nourrit de lait … Encyclopédie Universelle
Veau marin — ● Veau marin phoque des régions tempérées des océans des deux hémisphères … Encyclopédie Universelle
veau — veau … Dictionnaire des rimes
veau — (vô ; au XVIe siècle, d après Bèze, on prononce veo, un e fermé s entend avec o et ne fait qu un son, on ne doit pas prononcer viau comme les Parisiens) s. m. 1° Nom du petit de la vache, pendant la première année. • Et qui m empêchera de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VEAU — s. m. Le petit de la vache. Veau gras. Un veau qui est encore sous sa mère. Acheter un veau. Veau mort né. Veau de lait, Veau qui tette encore sa mère. Veaux de rivière, Veaux qu on engraisse d une façon particulière, aux environs de Rouen. … … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
