-
1 contre-pouvoir
m. (de contre- et pouvoir) (pl. contre-pouvoirs) власт, която е опозиция или балансира друга установена такава. -
2 abandon
m. (de l'a. fr. а bandon "au pouvoir de") 1. изоставяне, напускане; 2. отказване; l'abandon d'un bien отказване от имот; 3. напускане; l'abandon d'un navire напускане, изоставяне на кораб; 4. спорт. напускане ( на състезание), отказване; 5. отпуснатост, безпомощно състояние, занемареност; 6. loc. adv. а l'abandon на произвола на съдбата. Ќ Ant. acquisition, adoption; conservation; maintien; raideur, tension; méfiance. -
3 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
4 absorbant,
e adj. (de absorber) 1. поглъщателен, абсорбиращ; la gaze est un tissu absorbant, марлята е попиваща материя; 2. m. поглъщател, абсорбент; pouvoir absorbant, поглъщателна способност (за газове, течности, лъчения); 3. прен. поглъщащ, завладяващ; un travail absorbant, работа, която поглъща. Ќ Ant. hydrofuge, imperméable. -
5 abuser
v.tr. (de abus) 1. v.tr.ind. злоупотребявам, използвам извънмерно; abuser de son pouvoir злоупотребявам с властта си; abuser d'une femme опозорявам, изнасилвам жена; 2. v.tr.dir. мамя, измамвам, възползвайки се от доверчивостта на някого, прелъстявам; la ressemblance vous abuse приликата ви заблуждава; s'abuser заблуждавам се, лъжа се. Ќ Ant. détromper. -
6 accaparer
v.tr. (it. accaparrare, de caparra "arrhes") 1. икон. изкупувам стока, за да се появи дефицит и да се вдигне цената Ј; 2. присвоявам, обсебвам; accaparer le pouvoir обсебвам властта; le travail l'accapare tout entier работата го обсебва изцяло; 3. accaparer qqn. задържам някого; 4. привличам, завладявам, спечелвам някого; il l'accapara complètement той го спечели напълно. -
7 achat
m. (de achater, var. anc. de acheter) 1. купуване; pouvoir d'achat покупателна способност; achat а domicile търговия по пощата с доставка на стоката вкъщи; 2. покупка; faire des achats правя покупки. -
8 affermir
v.tr. (de а et ferme) 1. рядко заздравявам, затвърдявам; 2. укрепвам, укрепявам; affermir son pouvoir укрепвам властта си; affermir sa position укрепявам положението си. Ќ Ant. ébranler; amollir; affaiblir. -
9 assurer
v.tr. (lat. pop. °assecurare) 1. ост. правя така, че някой да има доверие, уверявам; 2. осигурявам, обезпечавам, гарантирам; 3. удостоверявам; 4. заздравявам, затвърдявам, закрепвам; 5. осигурявам, застраховам; 6. assurer de убеждавам; уверявам; 7. прен. защитавам, предпазвам, осигурявам; assurer son pouvoir осигурявам властта си; 8. осигурявам функционирането на; assurer le fonctionnement d'un service осигурявам функционирането на служба; 9. осигурявам се с въжета, предпазни мерки (за алпинист); 10. разг. на ниво съм; s'assurer уверявам се, гарантирам се; заздравявам се; обезпечавам се; осигурявам се; застраховам се. Ќ s'assurer de qqn. арестувам някого. Ќ Ant. contester, démentir, nier; compromettre, exposer, risquer; ébranler; perdre. -
10 bicéphale
adj. (de bi- et gr. kephalê "tête") двуглав; pouvoir bicéphale разг. наличие на двама началници. -
11 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
12 central,
e, aux adj. et n. (du lat. centralis, de centrum) 1. централен; Asie central,e Централна Азия; pouvoir central, централна власт; 2. главен; 3. f. централа; central,e électrique електрическа централа; central,e électrothermique топлоелектрическа централа; central,e nucléaire атомна централа; central, syndicale синдикална централа; central, téléphonique телефонна централа. Ќ chauffage central, централно отопление. -
13 dictatorial,
e, aux adj. (de dictateur) заповеднически, диктаторски; pouvoir dictatorial, диктаторска власт. -
14 discrétionnaire
adj. (de discrétion) 1. юр. оставен на волята на, непредвиден от законите; 2. разш. неограничен; pouvoir discrétionnaire неограничена власт. Ќ Ant. limité. -
15 étendre
v.tr. (lat. extendere) 1. разтягам, разпъвам; étendre ses jambes разпъвам, разтягам краката си; 2. постилам, разстилам; étendre un tapis sur le parquet разстилам килим върху паркета; 3. мажа, намазвам; étendre du beurre намазвам масло; 4. простирам, разпростирам; étendre du linge простирам пране; 5. протягам; étendre les bras протягам ръце; 6. обтягам, поставям; 7. разпервам; étendre les ailes разпервам крила; 8. прен. разширявам, разпростирам; увеличавам; étendre les limites d'un pays разширявам границите на държава; étendre son pouvoir разширявам властта си; 9. разредявам, разреждам; étendre du vin разреждам вино; 10. скъсвам (на изпит); 11. просвам (в цял ръст); слагам да легне; étendre un blessé sur le lit слагам да легне ранен; s'étendre 1. разтягам се; 2. постилам се, разстилам се; 3. se faire étendre късат ме на изпит; 4. простирам се, достигам, разпростирам се; разширявам се, разпространявам се; увеличавам се; 5. изтягам се. Ќ Ant. limiter, borner, restreindre; abréger; diminuer. -
16 excès
m. (bas lat. excessus "excès") 1. излишък, разлика; 2. злоупотреба; крайност; excès de pouvoir юр. превишаване на власт; 3. loc. adv. а l'excès, jusqu'а l'excès вън от мярката, до крайност, крайно, прекалено; 4. pl. крайни мерки, насилия, жестокости, злоупотреба; excès de table крайно изобилие от храна и напитки; excès de conduite разврат, разпуснат живот. Ќ l'excès en tout est un défaut всяко прекалено нещо е вредно. Ќ Ant. manque, défaut, déficit; insuffisance. -
17 exécutif,
ve adj. (du rad. de exécuteur) 1. изпълнителен; pouvoir exécutif, изпълнителна власт; 2. m. изпълнителна власт. -
18 fondé,
e adj. (de fonder) 1. основателен, обоснован; mal fondé, неоснователен; зле обоснован; 2. упълномощен; être fondé, а dire упълномощен съм да кажа. Ќ m. fondé, de pouvoir пълномощник, упълномощен. -
19 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
20 graviter
v.intr. (lat. gravitare, de gravitas) 1. физ. стремя се към даден център, гравитирам; graviter autour du Soleil гравитирам, обикалям около Слънцето; 2. прен., ост. graviter а, vers qqch. стремя се, клоня към нещо или някого, гравитирам; graviter autour du pouvoir стремя се към властта, обикалям около властта.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
pouvoir — 1. (pou voir), v. n. je peux ou je puis, tu peux, il peut, nous pouvons, vous pouvez, ils peuvent ; je pouvais ; je pus, nous pûmes, vous pûtes, ils purent ; je pourrai ; je pourrais ; point d impératif ; que je puisse, que nous puissions ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pouvoir d’achat — Pouvoir d achat Le pouvoir d achat du salaire est la quantité de biens et services que l on peut acheter avec une unité de salaire. Son évolution est liée à celles des prix et des salaires. Si les prix augmentent dans un environnement où les… … Wikipédia en Français
POUVOIR ET CONTRE-POUVOIR — Malgré un préjugé répandu, politique implique pouvoir mais pouvoir n’implique pas politique. Le problème de la politique et le problème du pouvoir ont été posés conjointement par Machiavel ; la découverte du pouvoir a été opérée au temps et à… … Encyclopédie Universelle
Pouvoir constituant — ist ein aus dem Französischen entlehnter staatsrechtlicher und politikwissenschaftlicher Fachbegriff; er bedeutet verfassunggebende Gewalt. Inhaltsverzeichnis 1 Begriffsgeschichte 2 Verfassunggebende Gewalt als juristischer und politischer… … Deutsch Wikipedia
Pouvoir d'arret (rayonnement ionisant) — Pouvoir d arrêt (rayonnement ionisant) Pour les articles homonymes, voir Pouvoir d arrêt. Pouvoir d arrêt de l aluminium pour les protons, en fonction … Wikipédia en Français
pouvoir constituant — ist ein aus dem Französischen entlehnter staatsrechtlicher und politikwissenschaftlicher Fachbegriff; er bedeutet verfassunggebende Gewalt. Inhaltsverzeichnis 1 Begriffsgeschichte 2 Verfassunggebende Gewalt als juristischer und politischer… … Deutsch Wikipedia
Pouvoir constitué — ist ein aus dem Französischen entlehnter staatsrechtlicher und politikwissenschaftlicher Fachbegriff und bedeutet konstituierte oder verfasste Gewalt, womit die an eine Verfassung gebundene Staatsgewalt gemeint ist. Pouvoir constitué meint… … Deutsch Wikipedia
Pouvoir legislatif — Pouvoir législatif Le pouvoir législatif est, dans la théorie de la séparation des pouvoirs de Montesquieu appliquée aujourd hui dans les régimes démocratiques, l un des trois pouvoirs constituant un État, avec : Le pouvoir exécutif Le… … Wikipédia en Français
pouvoir constitué — ist ein aus dem Französischen entlehnter staatsrechtlicher und politikwissenschaftlicher Fachbegriff und bedeutet konstituierte oder verfasste Gewalt, womit die an eine Verfassung gebundene Staatsgewalt gemeint ist. Pouvoir constitué meint… … Deutsch Wikipedia
Pouvoir (politique) — Pouvoir politique Pour les articles homonymes, voir Pouvoir. Le pouvoir politique est un type de pouvoir qu une personne ou un groupe de personne exerce dans une société. C est la souveraineté, soit le pouvoir de fixer les règles qui s appliquent … Wikipédia en Français
POUVOIR DISCRÉTIONNAIRE — La théorie du pouvoir discrétionnaire est sans doute l’une des plus importantes, mais aussi l’une des plus délicates du droit administratif français. Liée au respect du principe de légalité qui s’impose aux autorités administratives, la notion de … Encyclopédie Universelle
