-
21 maladrerie
f. (dér. de malade, par crois. avec ladre, ladrerie) ист. болница за прокажени в Средновековието. -
22 malingre
adj. (p.-к. a. fr. mingre "chétif", haingre "faible, décharné", avec infl. de mal, malade) хилав, болнав; enfant malingre хилаво дете. Ќ Ant. fort, robuste. -
23 observation
f. (lat. observatio) 1. изпълнение, спазване, съблюдаване; observation du règlement спазване на правилника; 2. наблюдение; observation aérienne въздушно наблюдение; 3. бележка, забележка; faire une observation а qqn. права забележка на някого; 4. изследване; наблюдаване; mettre un malade en observation поставям болен под наблюдение; sciences d'observation изследователски науки; appareils, instruments d'observation изследователски уреди, инструменти. Ќ Ant. désobéissance; manquement. -
24 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
25 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам. -
26 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
27 retomber
v.intr. (de re- et tomber) 1. падам отново; свличам се, отпускам се отново; le chat retombe sur ses pattes котката пада на краката си; 2. изпадам отново (в забрава, в хаос и др.); 3. вися, падам, спускам се; le rideau retombe élégamment завесата виси, пада елегантно; 4. прен. попадам, изпадам отново в тежко положение; разболявам се отново; retomber dans la misère изпадам отново в мизерия; retomber malade разболявам се отново; 5. стоварвам се, тежа; faire retomber les problèmes sur les autres стоварвам проблемите върху другите; 6. пренасям се, връщам се (за тема на разговор); 7. лягам отново; 8. валя, падам отново; la neige retombe снегът вали отново; 9. retomber sur падам се върху, на; la responsabilité retombe sur lui отговорността пада върху него; 10. спадам; sa colère est retombée гневът му спадна. -
28 sauver
v.tr. (lat. ecclés. salvare, de salvus "sauf") 1. спасявам, избавям, отървавам; sauver un malade спасявам болен; sauver qqn. du naufrage спасявам някого при корабокрушение; sauver son honneur спасявам честта си; 2. прен. прикривам, оправдавам; sauver les apparences (les dehors) спасявам положението, успявам да прикрия нещо; se sauver 1. спасявам се, избавям се; 2. разг. отивам си; 3. избягвам; 4. преливам, изкипявам; le lait se sauve млякото изкипява. Ќ Ant. perdre; livrer. -
29 soigner
v.tr. (bas lat. soniare, frq. °sunnjôn, de l'a. saxon sunnea "soin") 1. грижа се, гледам, старая се; soigner un malade грижа се, гледам болен; 2. внимателно, грижливо работя, обработвам; 3. лекувам, излекувам; soigner son rhume лекувам хремата си; se soigner 1. грижа се за себе си; 2. лекувам се. Ќ il faut te faire soigner! ти си луд! -
30 te
pron. pers. (de l'accus. lat. te) 1. те; je te quitte напускам те; cela va te rendre malade това ще те разболее; 2. ти; je te donnerai quinze cents francs ще ти дам петнадесет хиляди франка; 3. се, си; tu t'en souviens спомняш ли си; tu te perdras ще се загубиш. -
31 valide
adj. (lat. validus "bien portant") 1. здрав, работоспособен; 2. валиден, законен; действителен. Ќ Ant. impotent, invalide, malade; nul, perimé. -
32 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
malade — [ malad ] adj. et n. • 1126 n.; malabde 980; lat. male habitus « qui se trouve en mauvais état » I ♦ Adj. (1155) 1 ♦ Dont la santé est altérée; qui souffre de troubles organiques ou fonctionnels. Il est bien malade; gravement, sérieusement malade … Encyclopédie Universelle
malade — Malade. adj. de tout genre. Qui sent, qui souffre quelque déreglement, quelque alteration dans sa santé. Bien malade, fort malade. legerement malade. grievement malade, dangereusement malade, à l extremité, à la mort. malade à mourir. il est… … Dictionnaire de l'Académie française
malade — Malade, AEger, Morbidus, Inualidus, AEgrotus, forte a Malacia {{t=g}}malakia,{{/t}} c in d mutato, idque propter mollitiem seu debilitatem et infirmitatem, vel forte propter malaciam appetitus, quae omnibus pene aegrotis est familiaris,… … Thresor de la langue françoyse
malade — Adj unwohl per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (13. Jh.), mhd. malāt, malāde, malātes Entlehnung. Ist entlehnt aus afrz. malade, dieses zu l. male habēre sich unwohl fühlen , verhüllende Bezeichnung für l. aegrōtus, aeger krank, leidend .… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Malade à crever, comme un chien — ● Malade à crever, comme un chien très malade … Encyclopédie Universelle
malade — malade:⇨krank(1) malade 1.→krank 2.→erschöpft … Das Wörterbuch der Synonyme
malade — MALADE: Pour remonter le moral d un malade, rire de son affection et nier ses souffrances … Dictionnaire des idées reçues
malade imaginaire — фр. (маляд имажинэр) притворщик, мнимый больной (название одной из комедий Мольера) Толковый словарь иностранных слов Л. П. Крысина. М: Русский язык, 1998 … Словарь иностранных слов русского языка
Malade — (franz., spr. lād ), krank; Maladie, Krankheit … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Malade — (frz., spr. lahd), krank; Maladīe, Krankheit … Kleines Konversations-Lexikon
malade — (ma la d ) adj. 1° Qui a quelque altération dans sa santé. Il était déjà malade de la maladie dont il est mort. • Qui ne sent point son mal est d autant plus malade, CORN. Rodog. III, 6. • Flavie, au lit malade, en meurt de jalousie, CORN.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
